Решение № 6198 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9640/2011 г.

Решение № 6198 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9640/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Алекс-Т. В. А. " ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Сандански, ул. "Ив. Вазов" № 1А, представлявано от Алексиос Теодорос Пападопулос, против Решение № 2443 от 20.05.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8380 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 900057/28.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Благоевград, потвърден с Решение № 1322/28.09.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди 1.06.2007 г. - 30.04.2008 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 32 000 лв. и е доначислен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 12 000 лв. и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане и неправилна преценка на събраните доказателства, довели до необоснован извод за липса на реалност на доставките по процесните фактури. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките на финансови анализи в посочените данъчни периоди по фактури на прекия доставчик "Мучаков" ЕООД като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит и на разходи по фактурите. В ревизионното производство е установено, че прекият доставчик и ревизираното лице са свързани лица по см. На § 1, т. 34 от ДР на ДОПК, тъй като представляващият и едноличен собственик на капитала на доставчика е назначен на 23.03.2007 г. за главен счетоводител на РЛ. Съгласно представения договор между дружествата, РЛ като възложител възлага на доставчика да съставя финансови анализи за целия период на договора при договорена цена 120 000 лв. без ДДС. Изпълнителят се е задължил също да изготвя и предоставя справки и анализи, да прави проучвания, да дава консултации по финансовата дейност на дружеството-възложител, да изготвя бизнес планове при необходимост. При ревизията е прието, че представените протоколи за извършената работа по финансови анализи не доказват изпълнението на целия обем на договорените услуги, не е доказано плащане на данъчната основа по фактурите. Прието е също, че доколкото прекият доставчик не разполага с никакъв персонал, а неговият едноличен собственик на капитала е назначен на трудов договор като счетоводител във фирмата на ревизираното лице, налице е дублиране на трудовата функция на лицето, съгласно длъжностната му характеристика и задълженията му по процесния договор за финансови услуги. Ревизиращите са приели, че сключеният договор е с цел заобикаляне на закона, привиден е поради липса на икономическа изгода за възложителя и не е годно основание за реални данъчни събития по процесните фактури. При тези факти е прието че РЛ няма на право на данъчен кредит по фактурите и по тях не следва да му се признават разходи на осн. чл. 15 вр. чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, административният съд е възприел изцяло фактическите и правни констатации на органите по приходите. Решението му е обосновано на събраните доказателства, не е постановено при съществени нарушения на процесуални правила и е в съгласие с приложимите материално-правни норми. Обосновано съдът е приел, че представеният договор за финансови услуги между свързаните лица - прекия доставчик и РЛ, има за предмет изготвянето на финансови анализи, което е било част от трудовата функция на едноличния собственик на капитала на доставчика, назначен като главен счетоводител във фирмата на ревизираното лице. Представените протоколи за извършени анализи не са достатъчно доказателство и основание за плащане на сумата 120 000 лв. при посоченото дублиране на предмета на процесния договор и задълженията на назначеното по трудов договор лице. Противоречи на житейската и правна логика възложителят по процесния договор да черпи икономическа изгода за себе си, при съглашение от вида на процесното. При липса на реално осъществени данъчни събития, налице е и хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, според която заплащането на възнаграждения за услуги без те реално да са осъществени, представлява отклонение от данъчното облагане. Неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният без основание не съобразил заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Това заключение е имало за предмет безспорните факти на плащане на данъчната основа и ДДС по процесните фактури, осчетоводяването им и съставянето на приемо-предавателни протоколи във връзка с фактурите. То възпроизвежда представените в ревизионното производство доказателства и не може да бъде годна опора на обоснован извод за наличие на реални доставки с посочения предмет. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 330 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение