Решение № 6734 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4825/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С Решение № 7947 от 26.02.2026 г., постановено по адм. дело № 7127/2021 г. Административен съд – София град (АССГ), III отделение, 62-ри състав, е отхвърлил жалбата на „Милки Груп Био“ ЕАД срещу Решение № 32-187348/14.06.2021 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) „Южна морска“ (понастоящем Митница Бургас) в Агенция „Митници“, с което е определен нов тарифен код по ТАРИК - 1517 90 99 90 на стоката по митническата декларация (МД) с MRN 20BG001007021440R8/27.07.2020 г., в резултат в тежест на дружеството са установени публични задължения за досъбиране - мито в размер на 4 463,62 лева и данък върху добавената стойност (ДДС) в размер 892,73 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Милки Груп Био“ ЕАД, с ЕИК: 202809846, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Акад. Методи Попов“ № 22а, ет. 5, ап. 12, представлявано от управителя П. Д. П., чрез процесуалния му представител адв. С. Желязкова. В същата се прави оплакване за неправилност на решението на АССГ, като се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени изцяло обжалваното решение на директор на ТД „Южна Морска“ (понастоящем ТД Митница Бургас), алтернативно – да върне делото за ново произнасяне от друг състав на АССГ. Претендира присъждане на разноски съгласно договор за правна защита и съдействие и доказателства за извършването им. Ответният по касационната жалба - директор на ТД Митница Бургас в Агенция „Митници“, чрез процесуалните си представители гл. юриск. Л. Димитров и гл. юриск. М. Ламбов, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество e неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение № 32-187348/14.06.2021 г. на директора на ТД „Южна морска“ (понастоящем Митница Бургас) в Агенция „Митници“, с което на основание чл. 19, ал. 7 от Закон за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59 от АПК, чл. 57, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и във връзка с Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, във връзка с чл. 77, § 1, § 2 и § 3 във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 105, § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 16, ал. 1, чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 56 и чл. 66, ал. 1, т. 2 и чл. 67, ал. 1, чл. 83, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е определен нов тарифен код по ТАРИК – 1517 90 99 90 на стоката по МД с MRN 20BG001007021440R8/27.07.2020 г., в резултат на който в тежест на дружеството са установени публични задължения за досъбиране - мито в размер на 4 463,62 лева и ДДС в размер 892,73 лева. Административният съд е приел от фактическа страна, че на 27.07.2020 г. е подадена МД с MRN 20BG001007021440R8, с която „Милки Груп Био“ ЕАД е декларирал внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение, описана като „RBD IFFCO HQPO 40/42 палмова мазнина в разфасовки от 20 кг.- 45 320 кг.“, с код по ТАРИК 1511 90 99 00, с държава на износ Малайзия. При подаване на декларацията пред митническите органи (МО) са представени: - Търговска фактура, INVIOCE № 37652804 от 20.06.2020 г. на стойност 33 763,40 USD, издадена от FGV IFFCO SDN BHD; Опаковъчен лист, № 3 7652804 от 20.06.2020 г., издаден от FGV IFFCO SDN BHD; Анализен сертификат от 20.06.2020 г., издаден от FGV IFFCO SDN BHD; Здравен сертификат № FSQD 0652323 от 16.06.2020 г., издаден от здравното министерство на Малайзия; Фитосанитарен сертификат № 0282845 от 15.06.2020 г., издаден от фитосанитарните власти на Малайзия; Сертификат за произход № 02178050 от 24.06.2020 г., издаден от Търговско промишлената палата на Малайзия и Коносамент № MEDUPM385217, издаден от MSC. При извършена документална проверка на стоката по представените и документи и данните от МД, е взета проба за проверка на тарифно класиране, която е изпратена до Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) със Заявка за анализ или контрол № 139/27.07.2020 г. Според резултатите от предоставената от ЦМЛ с писмо рег. № 32-43855/08.02.2021 г. митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 05_30.10.2020/08.02.2021 г. „изпитаната проба, с описание „Палмова мазнина IFFCO HQPO 40/42“ представлява палмов шортънинг - препарат, съставен само от палмово масло и негови фракции, химически непроменени и получен чрез текстуриране.“. От митническия орган е прието, че на основание чл. 57, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, както и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ОБХС), стоката се класира към позиция 1517. В хода на развилото се първоинстанционно производство по искане и на двете страни е допусната Съдебно химическа експертиза (СХЕ), която е извършена от инж. химик С. Мерджанов, заключението по която е оспорено от директора на ТД Митница Бургас в Агенция „Митници“, поради което съдът е допуснал изслушването на допълнителна СХЕ, чието заключение също е било изготвено от инж. химик С. Мерджанов. По искане на директора на ТД Митница Бургас в Агенция „Митници“ е назначена нова СХЕ с вещо лице Т. С.-Илиева, която да повтори анализа, направен от ЦМЛ. Експертизата е придружена от протокол за изпитване. Последната е оспорена от „Милки Груп Био“ ЕАД с доводи, че пробите са взети от процесната МД, искат се доказателства за проследимост на пробите, както и че са спазени изискванията на SAMANCTA - ръководство за вземане на проби, а с молба е направено ново оспорване относно формулата, използвана в метода РАП66 от ЦМЛ. Направено е и искане за отвод на вещото лице Т. С.-Илиева, което е било отхвърлено. Изготвена е и тройна СХЕ с участието на д-р Т. С.-Илиева и д-р Ц. Сарафска, неподписана от вещото лице инж. С. Мерджанов, както и тройна СХЕ, подписана от инж. С. Мерджанов, но подписана с особено мнение от вещите лица С.-Илиева и Сарафска. По почин на съда е назначена и допълнителна тройна СХЕ, отново представена в два варианта - неподписана от вещото лице Мерджанов и подписана от вещите лица С. и Сарафска с особено мнение. Представеното заключение на л. 529 – л. 533 е подписано и от трите вещи лица. Съдът е приел, че доколкото и двете тройни СХЕ отговарят на едни и същи въпроси, поставени от съда, по делото е приета тази от тях, носеща подписите на трите вещи лица, макар и подписана от вещите лица Сарафска и С.-Илиева с особено мнение. В мотивите си съдът е възпроизвел заключенията по всички експертизи, както и разпитите на вещите лица в съдебни заседания. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Наред с това АССГ е приел, че оспореното митническо решение е издадено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като мотивите му в тази посока се свеждат до следното: 1. Прието е, че са спазени изискванията на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. 2. На следващо място за неоснователно е прието и възражението на „Милки Груп Био“ ЕАД че не е доказано, че анализираните проби са именно тези по процесната митническа декларация, като според съда същите били достатъчно индивидуализирани в протокола и акта за вземане на средна проба чрез данни за вида и количеството на стоката, декларатора, контейнера, опаковката, митническата декларация, броя кашони и дружеството получател. Прието е, че пробите са били обезпечени с оловни пломби с ненарушена цялост, а представител на дружеството е присъствал при вземането им и е подписал протокола без възражения, поради което твърдението за различие между внесената стока и съхранените проби е останало недоказано. Съдът е отхвърлил и възраженията относно начина на вземане на пробите, като е установил, че пробата е взета от 15 кашона, а не от 2–3, както се твърди, и че използваният инструмент за вземане на пробата не променя изводите относно наличие или липса на физическа обработка. По отношение на оспорването на заключението на вещото лице доц. д-р С.-Илиева и искането за нейния отвод съдът е приел, че твърденията на „Милки Груп Био“ ЕАД в този смисъл са неоснователни, тъй като заведените граждански дела срещу вещото лице не засягат неговата компетентност, а в искането не са посочени обективни факти за липса на квалификация или пристрастност. Съдът е установил, че е налице единствено несъгласие на касатора с експертното мнение, което само по себе си не съставлява основание за отвод по чл. 22, ал. 1 от ГПК, още повече че вещото лице не е страна по делото и не са налице други обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в неговата безпристрастност. По отношение на материалната законосъобразност на митническото решение е прието, че спорният по делото въпрос е дали внесената от „Милки Груп Био“ ЕАД стока следва да се тарифира по позиция 1511 или по позиция 1517 от КН на ЕС. 1. На първо място съдът е приел, че при проверка приложението на материалния закон, следва да бъде съобразено тълкуването на критериите за тарифно класиране на стоки в позиция 1517 от КН, дадено в решение от 15 юни 2023 г. по дело С-292/22 г., т. 44, прието от Съда на ЕС. 2. След анализ на събраните по делото доказателства решаващият съд е приел, че внесеният продукт съставлява „палмов шортънинг“, за какъвто го приемат митническите органи – артикул, получен чрез процес на текстуриране. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е кредитирал изготвената в ЦМЛ митническа лабораторна експертиза, както и заключенията на вещите лица доц. д-р С.-Илиева и д-р Сарафска, които е приел за компетентни, пълни, обективни и съответстващи на останалия доказателствен материал. Според съд от приетите тройни съдебно – химически експертизи, подписани с особено мнение от вещите лица Сарафска и С.-Илиева, както от изслушването им в съдебно заседание било видно, че използваният от ЦМЛ метод AOCS Cc 16-60 чрез пенетрация е приложим, като същият е разработен за определяне на консистенцията и твърдостта на пластични мазнини. Прието е, че изследването е извършено в акредитирана лаборатория, чрез научно обоснован и обяснен метод и с технически изправен и калибриран пенетрометър, за който е представен сертификат от производителя за съответствие му с всички национални и международни стандарти. Според мнението на тези вещи лица получените резултати установяват съществена промяна в консистенцията на пробите, обуславяща извод, че продуктът е претърпял крайна обработка за модификация на кристалната структура, т. е. текстуриране. 3. Решаващият състав не е кредитирал заключението на вещото лице инж. Мерджанов, тъй като то не се основавало на собствен анализ на процесната стока относно спорното обстоятелство — наличие на текстуриране, а на анализ на изпратената от него проба във ФЕБА ЛАБ, касаещ неспорен между страните въпрос, а именно - дали пробата представлява палмово масло, избелено, дезодорирано и химически непроменено. Съдът е приел още, че становището на инж. Мерджанов за липса на универсална стандартизирана методика за доказване на текстуриране на палмова мазнина не опровергава достоверността на приложената от ЦМЛ методика, въпреки обстоятелството, че последната не е стандартизирана, тъй като от една страна е съобразена с даденото от СЕС тълкуване по дело С-292/22, а от друга – дори от установяванията на самия експерт Мерджанов - в световен мащаб нямало утвърден стандарт или методика за доказване дали палмовото масло е претърпяло допълнителна обработка или текстуриране. 4. Съдът е приел за безспорно установено, че ЦМЛ е специализирана лаборатория, натоварена да извършва изследвания, осигуряващи обективни данни за характеристиките на стоките с оглед правилното им тарифно класиране по КН на ЕС. Посочил е, че към момента на извършване на анализа ЦМЛ е притежавала валидна акредитация за изпитване на животински и растителни мазнини чрез пенетрация по метода AOCS Cc 16-60, което гарантирало спазването на изискванията за компетентност и безпристрастност при извършването на анализите и докладването на резултатите. Прието е още, че ЦМЛ прилага този метод при изследването на всички проби от пластични мазнини, представени за проверка от митническите органи с цел установяване на обработка чрез текстуриране, като изпълнява нормативно възложените ѝ функции съобразно принципите на безпристрастност. В тази връзка съдът е отчел и представените по делото методика за работа по използвания метод, както и доказателства за техническата годност и съответствието на използваната апаратура с одобрен тип средство за измерване. 5. На последно място в подкрепа на изводите си за вида на внесената от „Милки Груп Био“ ЕАД стока - съдът се е позовал и на продуктовия каталог на производителя, в който било посочено, че IFFCO HQPO в разфасовки от 20 кг. представлява шортънинг — висококачествена нехидрогенирана растителна мазнина на палмова основа. 6. Предвид всичко изложено съдът е приел, че процесната стока представлява палмово масло, претърпяло обработка текстуриране, поради което правилното тарифно класиране е в позиция 1517, код по ТАРИК 1517 90 99 90 – обстоятелство, довело до допълнително начисляване на публични задължения за мито и ДДС предвид по-високата ставка на новия Тарик код. Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД се правят оплаквания за неправилност на решението. На първо място касаторът твърди, че съдът неправилно е кредитирал заключения на вещо лице С., чиято безпристрастност е била оспорена поради предходно участие в изследването на пробата в ЦМЛ и наличие на съдебен спор между нея и дружеството. Освен това според касатора вещите лица Сарафска и С. не притежават необходимата специализирана квалификация в областта на растителните мазнини. Твърди още, че съдът неправилно е приел за надеждна използваната от митническата лаборатория методика РАП 66 версия 1, тъй като според касационния жалбоподател тя не може да докаже текстуриране на палмовата мазнина, доколкото същата не предвижда измерване на температурата на пробата преди да бъде извършена повторно пенетрация. В тази връзка според касатора при съобразяване решение на СЕС по дело № С 292/2022 г. в случай на оспорване на създадената от митницата аналитична процедура – националният съд трябва да провери дали разработената методология за изследване е годна да докаже резултат, съответстващ на сочения от митницата тарифен номер от КН, като в този смисъл доказателствената тежест лежи върху административният орган. Освен това посочва, че методиката РАП 66 може да докаже каква е твърдостта - показател, който, обаче, според касатора не е достатъчен за установяване на текстуриране. Изложени са аргументи за необходимостта от по-прецизни анализи на структурата на мазнината, а именно – видът на кристалите. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд правилно е очертал правната рамка на спора и е направил тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е дефиниран и спорният по делото въпрос, свързан с тарифното класиране на стоката, а именно дали същата следва да се класира в код по КН 1516, каквото класиране е направил вносителя, или следва да се класира с код по КН 1517, каквото класиране е направил митническия орган. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че правилното тарифно отнасяне на стоката с оглед на характеристиките ѝ следва да е към тарифна позиция 1517. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, като го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, а оплакванията в обратния смисъл – за неоснователни. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на митническия орган е да установи характеристики и качества на внесената от „Милки Груп Био“ ЕАД стока, които да ги дисквалифицират от позиция 1511 и да са основание за класирането им в позицията от разпоредителната част на решението му - 1517, както и за възникване на допълнителните публични задължения за мито и ДДС. Доколкото отговорът на спорния въпрос предполага някои специфични познания в областта на физиката и химията, при отговора на спорния въпрос в административното производство е било допуснато назначаването на митническа лабораторна експертиза, заключението на която е послужило за издаването на оспорения митнически акт. Тъй като проверката на законосъобразността на издадения административен акт предполага анализ и на правилността, дори допустимостта на подобна експертиза, в първоинстанционното производство са били допуснати: единична и допълнителна СХЕ, изготвени от инж. химик С. Мерджанов, единична СХЕ с вещо лице Т. С.-Илиева, тройна СХЕ с участието на д-р Т. С.-Илиева, д-р Ц. Сарафска и инж. химик С. Мерджанов, неподписана от Мерджанов и подписана от вещите лица С. и Сарафска с особено мнение, както и допълнителна тройна СХЕ, отново представена в два варианта - неподписана от вещото лице Мерджанов и подписана от вещите лица С. и Сарафска с особено мнение. При условията на чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК решаващият съд е изложил мотиви защо кредитира приетите тройните експертизи и защо не кредитира останалите. Изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция. В допълнение на изложеното от първоинстанционния съд, следва да бъде посочено следното: Съобразявайки ангажираните доказателства по делото и преюдициалното тълкуване, дадено от СЕС, настоящият касационен състав приема, че внесената от „Милки Груп Био“ ЕАД стока по МД с MRN 20BG001007021440R8/27.07.2020 г. е претърпяла последваща обработка – текстуриране, различно от рафинирането. Доводи и аргументите в тази насока са следните: 1. Този извод се подкрепя от заключението на МЛЕ, според която внесеният продукт „Палмова мазнина RBD IFFCO HQPO 3639“ съставлява палмов шортънинг, съставен само от палмово масло или неговите фракции, химически непроменен и получен чрез текстуриране. В обяснителните бележки към КН за позиции 1511 и 1517 няма изискване за прилагане на определен метод за изследване за изследване на съществените характеристики на продуктите. А и такъв да е предвиден, той не следва да се счита за единствен приложим (така т. 53 от решение на Съда по дело С-292/22). Затова и прилагането от ЦМЛ на вътрешно лабораторен метод не е основание за дисквалифициране на МЛE като информационен източник. Достоверността на това доказателствено средство следва от и съответствието му със заключенията на двете тройни СХЕ. 2. Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изложеното в решението на първоинстанционния съд и в писмените бележки на процесуалния представител на ответника по касация защо използваният от ЦМЛ метод на изследване е подходящ метод. 3. Вещото лице С. Мерджанов по назначената единична СХЕ установява единствено, че внесеният продукт е претърпял процеси на рафиниране, избелване и дезодориране, както и че не е претърпял химическа преработка, което обстоятелството не е спорно по делото и е неотносимо за тарифното класиране на продукта. Освен това вещото лице не е наблюдавало лично процеса на стапяне на мазнината и постепенното ѝ охлаждане, както и какво състояние на текстурата и твърдостта се наблюдава. Предвид гореизложеното следва извод, че внесеният от „Милки Груп Био“ ЕАД продукт „RBD IFFCO HQPO 40/42 палмова мазнина в разфасовки от 20 кг – 45 320 кг“ и допуснат за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007021440R8/27.07.2020 г., съставлява „палмов шортънинг“, поради което с оспореното решение митническият орган правилно е определил класиране на стоката по позиция 1517 вместо декларирания от вносителя код по КН/код по ТАРИК – 1511909900, с произтичащите от това последици за определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение № 32-187348/14.06.2021 г. на директора на Териториална дирекция „Южна морска“ (понастоящем Митница Бургас) в Агенция „Митници“, Административен съд София - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касационният жалбоподател „Милки Груп Био“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на Агенция „Митници“, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган – издател на акта и ответник по касационната жалба, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 66,47 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,