Решение № 1366 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3871/2017 г.

Решение № 1366 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3871/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д. от гр. В. срещу решение № 2632 от 28.12.2016 г. по адм. д. № 698/2016 г. на Административен съд В., в частта, с която е отхвърлена подадената от касатора жалба срещу акт за установяване на задължение по декларация/АУЗД/ № МД-АУ-3960/04.12.2015., издаден от орган по приходите при О. В., потвърден с решение № МД-РШ-010/17.02.16 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци" при община В. и поправен с АУЗД № МД-АУ-3960-А/20.05.16 г., мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Местни данъци" при община В., в частта относно определените задължения за такса битови отпадъци за 2010, 2011, 2012 и 2014 г. за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за услугата по обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, както и за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2010 г., 2012 г. и 2014 г. за декларираните от лицето имоти в общ размер на 304.94 лв. и съответните лихви, както следва: за 2010 г. в общ размер на 154.31 лв., за 2011 г. в общ размер на 25,18 лв. за 2012 г. в общ размер на 61.44 лв. и за 2014 г. в общ размер на 64,01 лв. и съответните лихви. Съдът е присъдил разноски в полза на ответника по делото в размер на 260 лева. Според касатора решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано, постановено при неточно тълкуване на събраните по делото доказателства. Счита, че решението на съда е неправилно, тъй като по делото е установено, че той не е ползвал процесните имоти през 2010, 2011, 2012 и 2014 г. Ответната страна в писмен отговор до съда, оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. За постанови съдебният акт в обжалваната част съдът е приел, че за 2010, 2011, 2012 и 2014 г. Д. дължи ТБО за компонентите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за услугата по обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, тъй като по делото е доказано, че първата услуга е предоставяна от общината за процесния период, както и че общината разполага с депо за обезвреждане на битови отпадъци. Приел е още, че за периода 2010, 2012 и 2014 г. ОбС- В. не е предвидил ред за освобождаване от заплащане на ТБО при неползване на имот, както и че жалбоподателят е доказал неползването на имотите през цитираните по-горе периоди. Независимо от горните обстоятелства обаче, съдът е стигнал до извод, че жалбоподателят следва да заплати ТБО и за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като същият не е подал декларации до общината, в които да я уведоми, че няма да ползва имотите в съответните периоди. Така постановеното решение е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Д. срещу АУЗД по отношение на определените задължения за ТБО за услугите "поддържане на чистотата на населените места" и "обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане" за периода 2010,2011,2012 и 2014 г. Съгласно чл. 62 ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1.сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия, че тази територия попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 1 ЗМДТ и че той реално е предоставил определените видове услуги. Правилен е и изводът на административния съд, че за процесния период е доказано извършването на услугата "поддържане на чистотата на населените места" на територията на гр. В., в чиито строителни граници попада имота. Представени са доказателства за извършване на услугата. Таксата се дължи за почистване на териториите за обществено ползване в населено място, а не само за териториите до имота на жалбоподателя, следователно правилно е прието от съда, че се дължи такса за поддържане на териториите за обществено ползване през процесния период. Правилен е и изводът на съда за дължимост на ТБО за компонента "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци или други съоръжени". През процесния период община В. разполага с депо, с оглед на което таксата за тази услуга също е дължима. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Д. срещу АУЗД по отношение на определения размер на ТБО за услугата "Сметосъбиране и сметоизвозване" за 2010,2012 и 2014 г. По делото е установено, че за процесния период жалбоподателят не е ползвал имотите, за които му е начислена ТБО. Съдът също е приел този факт за доказан. Установено е още, че за процесния период Общинския съвет В. не е предвидил ред за освобождаване от заплащане на ТБО на лицата, неползващи услугата през съответната година. /чл. 8, ал. 5 ЗМДТ/. Неизпълнението на задължението по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ от страна на Общински съвет В. не може да влече неблагоприятни последици за лицата, неползващи своите имоти през съответните години. Доколкото нито в наредбата по чл. 9 ЗМДТ, нито в ЗМДТ е предвидено задължение за гражданите да подават декларации до общината, в които да я уведомяват, че няма да ползват своите имоти, то е недопустимо освобождаването от заплащане на ТБО за компонентата "сметосъбиране и сметоизвозване" да се обвързва с подаването на такава декларация . Такова задължение за гражданите е предвидено в чл. 71 от закона, с изменението му в сила от 01.01.2014 г., но то се отнася до задълженията, възникнали след 01.01. 2015 г., тъй като в разпоредбата в сила от 01.01.2014 г. е предвидено задължение за подаване на декларация до 31.10. на предходната година. Няма как декларацията да е подадена до 31 октомври 2013 г., тъй като разпоредбата е влязла в сила на 01.01.2014 г. Следователно същата не може да намери приложение за задълженията за ТБО за 2014 г. Изложеното до тук води до извод, че за 2010, 2012 и 2014 г. ТБО за услугата" сметосъбиране и сметоизвозване" не се дължи от касатора, тъй като същият не е ползвал своите имоти. Предвид изложеното съдът следва да преизчисли размера на дължимата ТБО както следва: за 2010 г. размерът на ТБО от 154.31 лева следва да се намали на 58.68 лева/ ТБО се дължи само за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за услугата по обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане/, за 2012 от 61,44 лева следва да се намали на 23,35 лева / само за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за услугата по обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане/, за 2014 от 64,01 лв следва да се намали на 41,15 лева/ само за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за услугата по обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане/. Или ТБО следва да се определи в общ размер - 123,18 лв. Тъй като неправилно съдът е приел, че ТБО се дължи и за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" за 2010, 2012 и 2014 г., то в тази част решението следва да се отмени, и вместо него да се постанови друго, с което се отмени АУЗД в частта, с която е определена ТБО за сумата над 123,18 лева. Решението следва да се остави в сила, в частта, с която жалбата срещу АУЗД е отхвърлена за сумата до 123,18 лв., представляваща ТБО за 2010,2011,2012 и 2014 г. за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за услугата по обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане. Решението в частта за разноските следва да се отмени за сумата над 106,8 лева. Новият размер е определен съразмерно на отхвърлената част от жалбата, предвид разпоредбата на чл. 78, а. 3 ГПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид крайния изход на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 36 лева, съразмерно с отхвърлената част от касационната жалба и на осн. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Предвид изложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2,пр. 1 и пр. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение