Решение № 13671 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11527/2013 г.

Решение № 13671 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11527/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД със седалище с. Големо село, обл. Кюстендил, срещу решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в частта му по раздел I, т. 2, с която е утвърдена считано от 1.08.2013 г. цена без ДДС, по която "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД продава електрическа енергия на обществения доставчик с посочени в решението размери и ценообразуващи фактори. С жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Претендира се обявяването му за нищожно, алтернативно - отмяната му. Ответникът - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител адв. Петьо Славов, в съдебно заседание и в представени писмени бележки, взема становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата, подадена срещу решението в частта му по раздел I, т. 2, за процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, против акт, които подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 13, ал. 7 от ЗЕ и който засяга права и законни интереси на оспорващия. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Жалбоподателят "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД е титуляр на лицензия за производство на електрическа енергия № Л-094-01/21.02.2001 г. на ДКЕВР. Въз основа на това той е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от Закона за енергетиката. При регулиране цените на електрическата енергия за производителите е приложим метода "норма на възвръщаемост на капитала" съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от НРЦЕЕ. На "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД се утвърждават от ДКЕВР цена за разполагаема мощност и цена за енергия. Цените на производителите на електрическа енергия са били утвърдени от ДКЕВР с решение № Ц-17/28.06.2012 г., считано от 1.07.2012 г., в размери - цена за енергия - 84,64 лв./МВтч и цена за разполагаемост - 16,85 лв./МВтч, при посочени в решението ценообразуващи елементи. Определените цени с това решение са при действащ към него момент регулаторен период от една година. Със заявление вх. № Е-14-33-5/29.03.2013 г., допълнено с представени доказателства към него по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗЕ със заявление № Е-14-33-5/30.04.2013 г., жалбоподателят е поискал да бъдат утвърдени нови по-високи цени за енергия и за разполагаемост, както следва: цена за енергия - 96,83 лв./МВтч и цена за разполагаемост - 19,12 лв./МВтч. Искането за по-високи цени е подробно мотивирано. С писмо изх. № Е-14-33-5/27.06.2013 г. ДКЕВР е поискала да бъде коригирано подаденото заявление за утвърждаване на нови цени по отношение нормата на възвращаемост с оглед на това предложените цени да бъдат образувани при прилагане на общите правила за ценово регулиране и с оглед въвеждането на нов модел на ценообразуване в сектор "Електроенергетика". С писмо вх. № Е-14-33-5/3.07.2013 г. жалбоподателят е предложил нормата на възвращаемост на капитала да бъде намалена на 7 % /седем процента/. Въз основа на заявлението на жалбоподателя за определяне на нови цени за енергия и за разполагаемост и предложеното намаление на нормата на възвращаемост на капитала ДКЕВР е извършила регулаторен преглед. Постъпилата от жалбоподателя информация и представените документи са подробно анализирани в доклад с вх. № Е-Дк-335/18.07.2013 г., изготвен от работна група, съставена от директора на дирекция "Регулиране и контрол - Електроенергетика и Топлоенергетика", директора на дирекция "Икономически анализи и регулаторен одит" и директора на дирекция "Правна". Същия е адресиран до председателя на ДКЕВР и е относно утвърждаването на цени в сектор "Електроенергетика" от 1.08.2013 г. В частта му относно жалбоподателя "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД подробно е обсъдена обосновката му за предложените от него цени и представените доказателства към заявлението му. Освен това са изложени мотиви от работната група свързани с намаление за предложените цени и отделните ценообразуващи фактори. Предлага се цените за енергия и разполагаемост да се изменят, като цената за енергия бъде утвърдена на 67,05 лв./МВтч, а цената за разполагаемост на 13,35 лв./МВтч с посочени ценообразуващи фактори. Работната група е приела на основание 40, ал. 6 от УП на ДКЕВР и § 15, ал. 2 от ЗИД на ЗЕ решение да предложи ДКЕВР да приеме доклада и предложения проект на решение, да насрочи открито заседание и обществено обсъждане, на което да бъдат поканени всички заинтересовани лица и организации. На 18.07.2013 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е съставен протокол № 110. На това заседание по т. 7 е разгледан доклада на работната група и със свое решение от същата дата ДКЕВР е приела доклада на работната група относно подадените заявления за утвърждаване на цени, насрочено е открито заседание по реда на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ЗЕ за разглеждане на доклада на 23.07.2013 г. от 14:00 часа, за участие в него е решено да бъдат поканени представители на заявителите. На същото заседание е приет проекта на решение и е насрочено обществено обсъждане за разглеждане проекта на решение на 23.07.2013 г. от 14:00 часа, на което да бъдат поканени заинтересованите лица. Разпоредено е докладът и обществено обсъждане да се обявят на страницата на ДКЕВР в интернет. На 23.07.2013 г. е проведено насроченото открито заседание, на което са присъствали представители на поканените заявители, сред които и зам. -изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател - Владимир Владимиров. Всеки един от представителите /включително представляващия на дружеството - жалбоподател/ е изразил становището си по приетия доклад на работната група. Заседанието е завършило с приемане на решение за насрочване на 29.07.2013 г. на закрито заседание за вземане на решение за утвърждаване на цени в сектор "Електроенергетика". Също на 23.07.13 г. е проведено общественото обсъждане на проекта за решение. С възражение вх. № Е-14-33-10/24.07.13 г. "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД е възразил срещу доклада на работната група с вх. № Е-Дк-335/18.07.2013 г. На 29.07.2013 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е съставен протокол № 115. На него са разгледани подробно възраженията на жалбоподателя. Взето е оспорваното решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. На 6.08.2013 г. ДКЕВР е провела закрито заседание, на което по т. 2 е разгледала и приела мотивите към решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. С обжалваното решение № Ц-25 от 29.07.2013 г., в частта му по раздел I, т. 2, ДКЕВР е утвърдила считано от 1.08.2013 г. цена без ДДС, по която "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД продава електрическа енергия на обществения доставчик, в размери, както следва: цена за енергия - 68,30 лв./МВтч; цена за разполагаемост - 13,35 лв./МВт*ч. Тези цени са утвърдени при следните ценообразуващи елементи: регулаторна база на активите - 129 943 хил. лв.; норма на възвръщаемост на капитала - 7%; необходими годишни приходи - 51 284 хил. лв.; прогнозни количества електрическа енергия за регулаторния период - 616 403 МВтч и прогнозна разполагаемост за регулаторния период - 687 949 МВт*ч. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение ще бъде обсъдено с правните изводи по спора. При така установеното от фактическа страна съдът счита от правна страна следното: Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ) ДКЕВР осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в ЗЕ. Основните принципи на ценово регулиране са заложени в ЗЕ, а методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията и утвърждаването на цените на електрическата енергия се определят по реда на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). За целите на ценообразуването, са издадени Указания за образуване на цените при производство на електрическа енергия при прилагане на метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", приети с протоколно решение № 13 от 30.01.2012 г. по т. 18 на ДКЕВР, като има въведен и електронен модел, съдържащ формули и зависимости, чрез които се изчисляват цените на електрическата енергия. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ, цените на електрическата енергия се образуват от енергийните предприятия, съобразно изискванията на закона, наредбите и указанията, дадени от комисията. Решението в оспорената част е издадено от компетентния орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР визирани в чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. Като орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ) ДКЕВР разполага с правомощието да регулира цените, по които производителите в рамките на определената им от комисията разполагаемост продават електрическа енергия на обществения доставчик. А в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ ДКЕВР определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия. Решението на ДКЕВР е прието при спазване на административно производствените правила. Според решение на Народното събрание на РБ от 28.06.2013 г., обн. ДВ бр. 57 от 29.06.2013 г., в сила от 29.06.2013 г., ценовият/регулаторният период, завършващ на 30.06.2013 г., за цените на дружествата в сектор "Електроенергетика", е удължен до 31.07.2013 г. Съгласно § 15, ал. 1 от ЗИД на ЗЕ при утвърждаване на цените на електрическата енергия за дружествата, чийто ценови/регулаторен период изтича на 30.06.2013 г., не се прилагат глава четвърта от Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия. Това е главата, която регламентира реда за утвърждаване, определяне и изменение на цени. В този случай нормата на § 15, ал. 2 от ЗИД на ЗЕ разписва, че при утвърждаване на цените на електрическата енергия за дружествата, чийто ценови/регулаторен период изтича на 30.06.2013 г., комисията на закрито заседание приема доклад на работната група и проект на решение, като провежда открито заседание и обществено обсъждане в един и същи ден и определя срок за представяне на становища до три дни. След приключване на процедурата за обществено обсъждане на закрито заседание комисията приема решение. Мотивите към решенията могат да бъдат приети до 10 дни от приемането на съответното решение. В случая тази процедура е спазена предвид установеното по-горе от фактическа страна. Жалбоподателят е подал заявление до ДКЕВР за утвърждаване на размера на цените, като е представил необходимата информацията и приложения. Бил е изготвен доклад на работната група, който е приет от ДКЕВР. Комисията е провела открито заседание за разглеждане на доклада. Н същото заседание на ДКЕВР регулаторният орган е приел и проект на решение по заявлението, който е подложен на обществено обсъждане. Общественото обсъждане е проведено съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЕ - за участие са поканени държавни органи, ведомства, организации, енергийни предприятия, граждани и търговски дружества. Решението на регулаторния орган е взето след преценка на заявлението и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията, след което е връчено на заявителя и е публикувано. В законовия 10-дневен срок са приети и мотивите към решението. Решението в оспорената му част е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. Комисията е извършила корекция на цените чрез анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензиите, като е приложила за производителите на електрическа енергия метода "норма на възвръщаемост на капитала" съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от НРЦЕЕ. Според чл. 18 от същата наредба (в приложимата му редакция) цените на електрическата енергия, продавана от производители на обществения доставчик, на крайните снабдители или на независимия преносен оператор, се образуват въз основа на необходимите годишни приходи съгласно чл. 8 и на прогнозното количество електрическа енергия по чл. 15. Цената на електрическата енергия от производители може да включва компоненти - цена за разполагаема мощност и цена за енергия. Цената за разполагаема мощност се образува на база на признатите от комисията условно-постоянни разходи, възвръщаемост и утвърдена разполагаемост на предоставената мощност. А цената за енергия включва признатите от комисията променливи разходи и прогнозните нетни количества електрическа енергия. Съгласно § 1, т. 8, т. 10, т. 19 от НРЦЕЕ "условно-постоянни разходи" са тези, които не се променят при промяна в количествата произведена или пренесена енергия, "норма на възвръщаемост на капитала" е възвръщаемост на инвестирания капитал, изразена като процент от този капитал, а "променливи разходи" са тези разходи, чиято стойност се променя в зависимост от количествата произведена, пренесена или продадена енергия. От събраните по делото доказателства се установява, че тези разпоредби са спазени. От приетата по делото СИЕ се установява, че ДКЕВР е приела заявените от жалбоподателя прогнозни количества електрическа енергия, разходите за собствени нужди и за количество гориво (въглища и мазут), а също количество разполагаемост. Коригирани са цените за суровини за производство и за условно-постоянните и променливите разходи. Намаляването на тези цени е обосновано. Условно-постоянните разходи са признати на нивото на отчетените за 2012 г. според пояснителните бележки към представения от дружеството годишен финансов отчет. Единствено изключение от тях са разходите за амортизация, които са намалени от 10 320 хил. лв. на 9 300 лв. ДКЕВР, при приложен общ подход спрямо всички производители, е изложила мотиви на стр. 4, втора отметка, от мотивите към оспорваното решение, като е посочила, че са признати разходи само за въведени в експлоатация активи. Действително няма конкретни мотиви за жалбоподателя, но и той не е имал конкретни възражения в тази насока. Освен това към заявлението си жалбоподателят не е приложил данни за амортизация на активи, поради което намалението не е необосновано. Останалите условно-постоянните разходи (включващи разходите за персонал, разходите за ремонт и разходите, пряко свързани с дейността на лицензията) са признати на нивото на отчетените за 2012 г. Действително тези разходи не са увеличени с инфлационен индекс, но това не е незаконосъобразно, тъй като не противоречи на конкретна правна норма. Тези разходи са прогнозни, поради което не е отчетена прогноза за инфлация, което се потвърждава и от публично достъпните данни за отчетена дефлация през 2014 г., за която е част от регулаторния период. Регулаторния преглед в края на периода би могъл да компенсира инфлацията, ако такава е била налице по време на регулаторния период. Неоснователно е оплакването на касатора, че регулаторния орган е отчел 2 % инфлационен индекс за разходи за основно гориво, което следвало да направи и за условно-постоянните разходи. Това не е незаконосъобразно, предвид прогнозния характер на тези разходи. Регулаторния орган след анализ и оценка на информацията и отчетените резултати от електроенергийните предприятия може да направи прогноза за очаквана инфлация (или за дефлация) само да един или за някои от ценообразуващите елементи. Например през 2014 г. е общоизвестно, че разходите за течно гориво намаляват (дефлация), при инфлация за други разходи. За процесните условно-постоянните разходи ДКЕВР е приложила общ подход спрямо всички производители и е изложила мотиви на стр. 4, втора отметка, от мотивите към оспорваното решение. За тях е приела, че заявените прогнозни повишения не са икономически обосновани, тъй като детайлния анализ на компонентите им очертава тяхното обективно запазване или определено намаляване в различна степен за всяко едно дружество. Като спрямо жалбоподателя е отчетено запазването им на нивата от 2012 г. Не е налице нарушение на материалния закон и относно променливите разходи. Разходи за основно гориво - въглища, формиращи 67,90 % от променливите разходи, са определени по заявеното от жалбоподателя количество въглища и цена според 2012 г., увеличена с 2 % инфлация. Неоснователно жалбоподателя счита, че следва да бъде изчислена цената на въглища на база средно-претеглената цена на въглищата на база налични количества и очаквани доставки по договори за предстоящия регулаторен период. Няма законово основание цената на въглищата да бъде изчислена по искания от жалбоподателя начин. Избраният от ДКЕВР метод не е незаконосъобразен. Разходите за консумативи, за такса водоползване, за поддържа и за фонд извеждане на депо са признати в заявените размери. Разходите за разпалване са според заявеното количество и цена за 2012 г., разходите за ел. енергия са в размера на 2012 г., увеличена с 13 % според увеличението на тази цена. Разходите за хидратна вар са одобрени според представените от жалбоподателя данни. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя относно непризнаването на разходи за закупуване на емисии въглероден двуокис. В тази насока становището на вещото лице е, че тази разход е по-коректно да бъде включен в цените на регулаторния период. Въпреки това настоящият състав счита, че невключването на този разход не е незаконосъобразно. За този разход ДКЕВР е приела общ подход за всички дружества, при който такъв разход не е включен в разходите за определяне на цените на нито едно дружество в сектор "Електроенергетика". Следва да се посочи, че в административното производство жалбоподателят не е имал и възражения срещу непризнаването на този разход или срещу възприетия общ подход от регулаторния орган за него. Поради по-късния период на реалното заплащане на разходите за закупуване на емисии въглероден двуокис е изрично посочено в мотивите, че това ще стане в следващия ценови период след реалното им заплащане от всички дружества от сектора. Това не е незаконосъобразно. С оспорваното решение не е отказано признаване на такъв разход, а включването му е отложено за следващия регулаторен период. Съдът счита, че отлагането е обосновано с оглед динамиката на цените за този разход и продължителността на периода /1.08.13 г. - 30.06.14 г./, при който биха се получили разлики в заплатените цени по този разход между отделните дружества в сектора и свързаната с това невъзможност за прогнозиране на този разход. Това е съответно на законоустановения принцип по чл. 23, т. 5 от ЗЕ - осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти. Затова са неоснователни оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Относно регулаторната база на активите се установява от вещото лице, че стойността на активите правилно е включена с балансовата им стойност към края на 2012 г. Част от тях е необходимия оборотен капитал. Също СИЕ установява, че той е определен в съответствие с чл. 13, ал. 8 от НРЦЕЕ и т. 24.2 от Указанията на образуване на цените на ДКЕВР. Съгласно последната норма оборотният капитал за регулаторни цели се определя като утвърдена от комисията част от годишните парични разходи за лицензионната дейност. В мотивите към оспорваното решение ДКЕВР - стр. 4, трета отметка, регулаторният орган е приел общ подход, при който необходимият оборотен капитал е определен като 1/8 от утвърдените годишни парични разходи, без разходите за амортизация. Действително представените от жалбоподателя с възраженията му срещу доклада изчисления на необходимия оборотен капитал са за нетен цикъл на оборотния капитал от 59 дни, а приетия от ДКЕВР метод съответства на цикъл от 45 дни. Но експертизата не е установила нарушение от ДКЕВР на това изчисление. Напротив - изводите на вещото лице са за съответствие с горепосочените разпоредби. Следва да се посочи, че регулаторния орган не е длъжен да приеме всички искания и твърдения на заявителите. В случая след анализ и оценка на информацията ДКЕВР е приложила общ подход за всички дружества от сектора и е приела друг нетен цикъл, за който не се установява нарушение. Затова са неоснователни и тези оплаквания на жалбоподателя. Нормата на възвращаемост на капитала е намалена законосъобразно от 13,20 % на 7 % според предложението на жалбоподателя с писмо вх. № Е-14-33-5/3.05.2013 г. Освен това вещото лице установява, че цената за енергия и цената за разполагаемост са изчислени правилно. А утвърдените цени са съобразени с решение № ТЕ-022/29.07.2013 г. на ДКЕВР относно разполагаемостта. Утвърдените от ДКЕВР цени следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружеството информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите (чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗЕ), т. е. комисията утвърждава ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. Поради това са спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 3 и т. 4 от ЗЕ. С оглед на изложено настоящият съдебен състав приема, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Затова оспорваното решението е в съответствие и с целта на закона. Затова решението на ДКЕВР в оспорената му част е законосъобразно, поради което и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. С оглед на изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на направените от него разноски по делото. Същите, съгласно представения списък за разноските, са в общ размер на 1180 лв., от които 300 лв. за вещо лице и 880 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение