Решение № 1235 от 13.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4184/2007 г.

Решение № 1235 от 13.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4184/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Й. М., град Б., подадена от пълномощника му адвокат Х, срещу въззивно решение № 39 от 16.03.2007 г. по гр. д. № 244/2006 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от него иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу Ю. С. Х., действащ като Е. "Р" за заплащане на 7 800 лв. - обезщетение за ползване без основание на битова сграда с площ 49 кв. м. и склад за зърно с площ от 1 340 кв. м., находящи се в мелничен комплекс в землището на с. Ч., община А., Б. област. Изложени са доводи за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касаторите въззивният съд неправилно е направил извод, че искът е неоснователен, тъй като не са събрани доказателства за размера на дължимото обезщетение. То се претендира в размер на минималния месечен наем, като този размер не е оспорен от ответника. Ответникът по касационната жалба Ю. С. Х., действащ като Е. "Р", с. Т., община А., не е заявил становище. Касационна жалба е постъпила и от Ю. С. Х., действащ като Е. "Р", с. Т., община А., подадена от пълномощника му адвокат З, срещу същото въззивно решение № 39 от 16.03.2007 г. по гр. д. № 244/2006 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е уважен предявеният от В. Й. М. срещу него иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на битова сграда с площ 49 кв. м., представляваща сграда№ 6 по скицата към заключението на в. лице В. Г., както и сграда № 1 - склад за зърно, състоящ се от 750 кв. м. по същата скица, застроени в собственото му дворно място, находящо се в района на ж.п. гара с. Ч., извън регулацията, състоящо се от три дка, с граници: ж.п. линия София- Б., имот на К. П. /понастоящем имоти 019012 на Н. К. Й. и имот 019011 на М. Д. Д. по картата на възстановената собственост/ и пътя за с. Ч. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора неправилно е прието, че ищецът се легитимира като собственик на процесните имоти, тъй като не е доказано придобиването им по приращение. Освен това не е доказано, че той владее сградите. Ответникът В. Й. М., град Б., оспорва жалбата. Жалбите са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Бургаският окръжен съд е оставил в сила решение № 414 от 8.02.2006 г. по гр. д. № 577/2005 г. на Айтоския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на В. Й. М. с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу Ю. С. Х., действащ като Е. "Р" за заплащане на 7 800 лв. - обезщетение за ползване без основание на битова сграда с площ 49 кв. м. и склад за зърно с площ от 1340 кв. м., находящи се в мелничен комплекс в землището на с. Ч., община А., Б. област. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Й. М. срещу Ю. С. Х., действащ като Е. "Р" иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на битова сграда с площ 49 кв. м., представляваща сграда № 6 по скицата към заключението на в. лице В. Г., както и сграда № 1 - склад за зърно, състоящ се от 750 кв. м. по същата скица, застроени в собственото му дворно място, находящо се в района на ж.п. гара с. Ч., извън регулацията, състоящо се от три дка, с граници: ж.п. линия София - Б., имот на К. П. / понастоящем имоти 019012 на Н. К. Й. имот 019011 на М. Д. Д. по картата на възстановената собственост/ и пътя за с. Ч. По реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е уважен искът като основателен. Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на процесните имоти и след като ответникът оспорва исковете, то следва да се приеме, че той ползва процесните имоти. Искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, тъй като не са събрани доказателства за размера на дължимото обезщетение. Неправилно въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 108 ЗС е основателен. Предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск са установяване по безспорен начин, че ищецът е собственик на процесните имоти и ответникът упражнява фактическа власт върху тях без да има право на това. Основателен е доводът на касатора - ответник по иска, че по делото липсват доказателства той да упражнява фактическа власт и да е ползвал процесните имоти за исковия период. Само оспорването на искове не може да обоснове изводи за упражняване на фактическа власт и ползване на процесните имоти от ответника. От процесуалното поведение на ответника по исковете не може да се прави заключение за изпълнение задължението на ищеца, чиято е доказателствената тежест на основание чл. 127 ГПК (отм.), за доказване пасивната легитимация по исковете. Ищецът, който твърди, че ответникът държи използва процесните имоти без основание, трябва съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес да проведе пълно доказване за тези факти. Като е приел обратното в решаващите си мотиви, съдът е постановил незаконосъобразно решение относно предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е уважен ревандикационният иск и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата обжалвана част относно иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД въззивното решение е правилно като краен резултат и трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора В. Й. М. трябва да бъде осъден да заплати на Ю. С. Х., действащ като Е. "Р", 356 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на III г.о.