Решение № 8242 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4823/2010 г.

Решение № 8242 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4823/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Шинази Зейнел е обжалвала решението от 01.12.2009 г. постановено по адм. д. № 790/2009 г. на Варненския административен съд, ХII състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-02-ВН-09/ 20.02.2009 г. на началника на РДНСК гр. Варна, с която е наредено премахването на незаконен строеж " Основен ремонт на част от ап. 9 на 6-ти етаж от жилищна сграда, покриване и остъкляване на югозападната тераса, находящ се в УПИ IV - 11, кв. 573 по плана на 144 - ти м. р. на гр. Варна като неоснователна. Ответниците не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, 3 предл. 1 и 3 АПК, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание - 225, ал. 2 т 2 ЗУТ. Съответни на доказателствата по делото са съображенията на съда за наличие на незаконен строеж - " Основен ремонт на част от ап. 9 от жилищна сграда, покриване и остъкляване на югозападна тереса", находящ се в УПИ IV -11 кв. 573 по плана на 14 м. р. - Варна извършен от касатора без разрешение за строеж по смисъла на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, по който въпрос не се спори, констатиран с констативен акт № 67, чийто констатации не са опровергани в хода на административното производството, а така също и в това пред съда. Обратното от заключението по изслушаната съдебно- техническа експертиза, неоспорено от страните е направена също констатация за извършен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен. Наред с това е установено, че за конкретният случай е неотносима хипотезата на чл. 151, ал. 1 ЗУТ за обекти за които не се изисква разрешение за строеж. Ето защо законосъобразни са съображенията, както на административния орган, а така също на съда, че същия подлежи на премахване от органите на ДНСК респ. РДНСК. в рамките на тяхната компетентност по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т 3, предл. 1 и 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение