Решение № 7325 от 20.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. Чавдарски срещу решение 7634 от 17.12.2021 г. по адм.д. 5035/2021 г. на Административен съд София- град с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу срещу Отказ рег. 230000-4320 от 24.03.2021г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на притежаваното от него късоцевно огнестрелно оръжие, издаден от Началника на 06 РУ към СДВР. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не обсъдил доводите му, че са налице предвидените в чл. 77, ал.2 и 3 и чл. 78 от ЗОБВВПИ основания за издаване разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Ответната страна чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмен отговор, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В оспорения пред съда административен акт е прието, че посочените от Чавдарски мотиви, не обосновават необходимостта и нуждата от носене и употреба на огнестрелно оръжие, доколкото са не представени доказателства относно съществуваща потенциална опасност за живота и здравето на същото лице. От извършените справки в масивите на МВР не се е установило наличието на такива, представените мотиви и доводи за потенциални опасности не са релевантни на депозираното заявление, доколкото хипотетичната опасност, налагаща самоотбрана (самоохрана), съществува за всеки член на обществото. Твърдяната нужда на заявителя не попада в обхвата на закона, имайки предвид, че въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателни, актуални и конкретни причини, които по несъмнен начин обосновават необходимост от носене на оръжие, извън хипотетични предположения. Предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаване на разрешение. Отказът е издаден на основание 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ - няма основателна причина която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В преписката е налична и Докладна записка от 19.01.2021г.,, в която е посочено, че след проверка на лицето В. Чавдарски са постъпили данни като извършител по 247/99г. на РЗ Полиция-Перник за извършено деяние по чл.301 НК; 786/99г. на РУ-Радомир за извършено деяние по чл. 277 НК; 630/19г. на РУ-Кюстендил за извършено деяние по чл.338 НК За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че физическото лице, което иска разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Само наличието на такава нужда, представлява за законодателя основание да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, е да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от притежание на късо огнестрелно оръжие. В настоящият случай Чавдарски като физическо лице е посочил в заявлението си, че иска разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, която конкретизирал в допълнителните си мотиви от 16.02.2021г. С молба с вх. 142400-634 от 16.02.2021г. жалбоподателят заявил допълнителни мотиви, че е бивш служител на MO със звание капитан от запаса, че е ловец повече от 24 години, управител е на ООД и всеки месец му се налага да тегли пари за заплати на работници и служители и му се налага да ги пренася до обекти, които са в провинцията с отдалеченост до 300 км и повече, че притежава късоцевно оръжие повече от 23 години и не е допускал инциденти с него, както и че спазва правилата за носене и съхранение. Съдът приел, че по делото липсват доказателства, установяващи срещу жалбоподателя или членовете на неговото семейство да са налице не само конкретни, а въобще някакви заплахи за живота и здравето им, нито пък да са били жертва на престъпления или посегателства срещу личността и имуществото им в това им качество. Решението е правилно. Правилно е прието, че жалбоподателят не е доказал наличието на основателна причина необходимост за самоотбрана за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на притежаваното от него късоцевно огнестрелно оръжие, въпреки, че неправилно е посочено, че разрешението се иска за придобиване на оръжия. Жалбоподателят не е доказал необходимостта от самоотбрана, т. е. наличие на заплахи за живота и здравето му или за членовете на неговото семейство, поради което издаденият отказ е правилен и съобразен с нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. В тежест на касатора е да докаже необходимостта си от използване на лично огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. По отношение на тази хипотеза касатора не е предоставил, както пред административния орган, така и пред съда доказателства за наличието на опасност за живота и здравето му (или на членове на семейството му), които да се нуждаят от защита по специален ред. Освен това опасността трябва да бъде конкретна, а не абстрактна, поради което не е налице основание за издаване на исканото разрешение. Правилно е прието от съда, че не е основание за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоохрана и охраната на собствеността на дружеството, на което е управител касатора. При осъществяването на дейност по охрана за служебни цели е предвиден друг ред и предпоставки за придобиване огнестрелно оръжие, както и различен режим за носене и съхранение на огнестрелното оръжие, каквито също в случая не са налице. Не е допуснато от съда твърдяното от жалбоподателя съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Разпоредбите на които жалбоподателят се е позовал в жалбата пред административния съд чл. 77, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВПИ, касаят разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия за ловни цели, в случая разрешението не се иска за придобиване на оръжието, а за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Необходимостта за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия, за самоотбрана и за ловни цели е предмет на разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, но независимо от уточнението, необходимостта за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели не е самостоятелен предмет на заявлението на жалбоподателя и не са преценявани предпоставките за това -наличие на заверен ловен билет и други. Както се сочи от ответната страна доводите са неотносими към обжалвания отказ per. 230000-4320 24.03.2021 г., с който се отказва издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на притежаваното от жалбоподателя късоцевно огнестрелно оръжие. Разпоредбите на чл. 77, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ се отнасят за придобиването на огнестрелно оръжие за ловни цели, а в в подаденото от жалбоподателя заявление вх. 142400-139/13.01.2021 г. се иска продължаване на срока на разрешително за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Жалбоподателя е заявил процесното огнестрелно оръжие да се използва за самоотбрана, поради което същото не може да се използва и за ловни цели. Разпоредбата на чл. 78 от ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси във връзка с доводите на жалбоподателя пред съда, че е бивш военослужащ и разрешение следва да му се издаде при облекчени условия, в случая също не е относима, тъй като заявлението не е подадено на това основание. Поискано е издаване на разрешение от физическо лице за самоотбрана и не е установена нужда за самоотбрана на физическото лице. Ответната страна също сочи, че в чл. 78 ал. 2 от ЗОБВВПИ е уредено правото на определен кръг лица, включително бивши военнослужещи да получат разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, кооито трябва да докажат това си качество, като приложат към заявлението си служебна бележка от съответното ведомство, удостоверяваща, че лицето е бивш служител (чл. 78, ал. 2, т. 1 от ЗОБВВПИ). В конкретния случай жалбоподателят е твърдял, че е бивш служител на МО, но не е доказал това обстоятелство, не е представил изискуемите от закона документи да е бивш военнослужещ, поради което не са били налице основанията по чл. 78 ЗОБВВПИ. Обстоятелството, че на няколко пъти на жалбоподателя е издавано разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие не води до незаконосъобразност на административния акт, тъй като за подновяване на срока за който е издадено разрешението следва във всеки случай да се докаже необходимостта от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение