Решение № 10962 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11240/2019 г.

Решение № 10962 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11240/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 938 от 08.07.2019 г., постановено по адм. дело № 756/2019 г. от Административен съд София-област. Областна дирекция на МВР - София, обжалва решението в осъдителната му част с доводи, че в тази част решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на понесените в настоящото производство разноски. В. Велчев, чрез пълномощника си адв. И. Василева, обжалва решението в отхвърлителната му част с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Предлага обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. По същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция осъдил ОД на МВР – София да заплати на В. Велчев сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на отменен, като незаконосъобразен, акт за задържане – Заповед рег. № 655 от 06.12.2016 г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР – Ботевград, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 21.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 170 лева, като в останалата част, за разликата от 800 до 2 000 лв., искът е бил отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и претенцията за разноски за сумата над 170 лв. до претендираните 610 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на отменена, с влязъл в сила съдебен акт като незаконосъобразна, заповед, с която е било постановено задържането на ищеца в помещение за временно задържане в РУ - Ботевград, за времето от 23. 05 часа на 06.12.2016 г. до 15. 00 часа на 07.12.2016 г., както и акцесорен иск за присъждане на лихва. Съдът е приел представените по делото доказателства, установяващи факта на задържането и влязлото в сила съдебно решение, с което акта по чл. 72 ЗМВР е отменен, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, анализирал ги е във връзка с останалите доказателства, намиращи се в административната преписка, както и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приел иска за основателен, поради наличието на комулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата, и доказан. Присъденият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е определил при условията на чл. 52 от ЗЗД, приложим във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Съдът е уважил претенцията и за акцесорното искане за присъждане на законна лихва от 21.01.2019 г. - датата на влизане в сила на решението с което е отменена заповедта, до окончателното изплащане на обезщетението. По отношение претенцията за разноски съдът е уважил направеното възражение на ответната страна за прекомерност и е присъдил разноските за заплатената държавна такса в пълен размер, а адвокатското възнаграждение – след редукцията, съобразно уважената част от иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице, освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено, и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на съда, че в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. С влязлото в сила съдебно решение е прието, че задържането на ищеца е неправомерно. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъмнено неправомерното задържане на ищеца за около 16 часа в помещение на РУ – Ботевград има негативно отражение върху психическото му състояние, за което свидетелстват разпитаните по делото лица. За да определи размера на обезщетението съдът обосновано и законосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Според трайната съдебна практика справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава съдът да определи приблизително точен паричен еквивалент на преживените физически и психически страдания за всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената от съда сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Ето защо предвид доказаната в процеса степен на негативни психически преживявания, без конкретно физическо или психическо увреждане на здравето, определеното обезщетение в размер на 800 лева, осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Правилно и в съответствие с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС съдът е присъдил дължимата лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен незаконосъобразният административен акт. Също така разноските за правилно определени и присъдени. Настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което обосновано съдът е уважил възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски на страните не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение