Решение № 7677 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11244/2016 г.

Решение № 7677 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11244/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" П. при РДНСК - Ю. Ц. район, чрез юрк. Г. като процесуален представител, против решение № 463 от 11.08.2016 г., постановено по адм. дело № 449/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е прогласена нищожността на заповед № ДК-02-Пз-26 от 23.07.2009 г. на началника на РДНСК - П.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата. Ответникът - Д. Г. Ц. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорването с искане за отмяна на заповедта е просрочено, а искането за обявяване на нищожността й е основателно, тъй като тя е издадена при много грубо нарушаване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Законосъобразно съдът е приел, че жалбата е недопустима за разглеждане в частта, в която се претендира отмяната на оспорената заповед поради просрочие. Заповедта е връчена на Ц. на 28.02.2012 г. и 14 - дневният срок за оспорването й е изтекъл на 13.03.2012 г. Жалбата е депозирана пред административния орган на 20.05.2016 г. Като подадена след преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, същата е просрочена и не подлежи на разглеждане по същество по отношение искането за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Оспорването с искане за обявяване на нищожността на заповедта може да се предяви без ограничение във времето съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. По направеното такова правилно съдът се е произнесъл по същество. Допустимостта на жалбата по това искане следва да се преценява на две основания: наличие на правен интерес за оспорващия и надлежно проведен съдебен контрол за законосъобразност на акта - чл. 177, ал. 3 АПК. Правният интерес от обжалване при претенция за нищожност се преценява към момента на подаване на жалбата. Такъв в случая е налице. Оспорващата в първоинстанционното производство се легитимира като собственик на едноетажна масивна вилна сграда, построена в ПИ 082017 в м. "Беглика - пощата" в землището на гр. Б. с начин на трайно ползване ливада с два нотариални акта № 132 и № 133 от 16.12.2009 г. По делото е установено, че заповед № ДК-02-Пз-26 от 23.07.2009 г. на началника на РДНСК - П., с която е разпоредено премахване на незаконен строеж: двуетажна вилна сграда, е оспорена от посочения в нея като собственик и извършител И. А. В.. Отменена е само в частта за адресата с влязло в сила на 11.01.2011 г. решение по адм. дело № 256/2010 г. на АС - П.. В останалата част оспорването на И. В. срещу заповедта относно незаконността на строежа и разпореденото премахване е отхвърлено. Ц. не е била страна в приключилото съдебно производство. В частта, в която заповедта за премахване е отменена относно адресата И. В. съдебното решение има действие спрямо всички съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, а в частта, в която жалбата му е отхвърлена то има сила за страните по делото. Нормата очертава субективните предели на силата на пресъдено нещо, която действа и обвързва само страните при частично отхвърляне на оспорването. Влязлото в сила съдебно решение е пречка за оспорването на административния акт като нищожен или на друго основание съгласно чл. 177, ал. 3 АПК, като тълкуването на разпоредбата налага извод, че тази пречка е по отношение страните по делото, тъй като в случая решението в отхвърлителната му част има сила само за тях. По тези съображения искането на Ц. за обявяване нищожността на заповедта е допустимо. Тя не е обвързана от силата на пресъдено нещо по отношение отхвърленото оспорване срещу заповедта на друго лице, което няма данни да е неин праводател. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на съда за много груби нарушения на предвидената в ЗУТ процедура и относимите материалноправни разпоредби, отразяващи се на валидността на заповедта. Административният акт не страда от особено тежък порок в изискванията за законосъобразност по чл. 146 АПК, водещ до нищожност. Не може заповедта да се счете за нищожна поради липса на компетентност на органа с оглед приетото от съда, че няма яснота относно разпоредения за премахване обект - строеж или преместваем обект е. Заповедта е издадена от началника на РДНСК - П.. Посочено е, че се издава на основание чл. 222, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 225, ал. 1 ЗУТ, както и заповед № РД-13-182/29.05.2007 г. на началника на ДНСК за валидно оправомощаване на началника на РДНСК - П.. Именно той е компетентният орган да постанови заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ (в относимата редакция, ДВ, бр. 65 от 2003 г.). Като основание за нищожност съдът е приел започването на административното производство с незаконосъобразен констативен акт предвид неизясняване от страна на административния орган чия е собствеността на имота, върху който е изпълнен строежа, както и неговата индивидуализация, които пороци са пренесени и в заповедта. Приел е, че не може да се извърши преценка дали вилната сграда представлява нов строеж или се извършва основен ремонт на съществуващ такъв. В заповедта и в констативния акт процесният строеж е индивидуализиран по следния начин: "вилна сграда на два етажа", находяща се в имот 082017, м. Пощата ДДС Беглика, землище на община Б., собственост на община Б. съгласно акт № 28/2009 г., с размери в план 6,80х7м и височина по фасада юг първи етаж кота 4,60 - втори етаж ...,10 м. Посочено е, че към момента на проверката се строи покрива на сградата, като е изпълнен гредореда и са наковани част от дъските. Строежът е индивидуализиран ясно както в констативния акт, така и в мотивите на оспорената заповед. Степента на неговата завършеност е онагледена със снимков материал, приложен към констативния акт. Характеристиките на сградата безспорно сочат на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Тя не отговаря на изискванията за преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ във вр. с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Определянето й като вилна сграда, т. е. с предназначение за живеене обуславя извод за наличие на строеж, за който се изискват строителни книжа, с каквито постройката не разполага. Безспорно е установен незаконен строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който се извършва в момента на проверката. Посочването в заповедта, че под покривната конструкция от южната страна на вилната сграда е монтиран фургон, по никакъв начин не променя извода относно характера на обекта. Твърдения от страна на оспорващата в първоинстанционното производство, че изграденото не е строеж, не са наведени. Заповедта за премахване на незаконния строеж е издадена на 23.07.2009 г. До 16.12.2009 г. Д. Ц. не установява собственически права върху вилната сграда. Няма данни тя да е и извършител на строежа, поради което не би могла да участва в административното производство по издаване на заповедта. В административния акт е посочен адресат съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК. Обстоятелството, че в тази част заповедта е отменена с влязло в сила съдебно решение не се явява основание за прогласяване на нищожността й. В този случай заповедта следва да се приеме като издадена срещу неизвестен извършител. Не налага и провеждането на ново административно производство за установяване незаконността на строежа с участието на Ц., както е приел съдът. Дори и да се приеме, че административният орган не е изяснил всички факти, свързани със законосъобразното определяне на адресата на заповедта в противоречие с чл. 35 АПК, то това нарушение на административнопроизводствените правила не обуславя нищожност на административния акт. Твърдените съществени нарушения на процедурата по издаването му, както и останалите наведени доводи са относими към законосъобразността на заповедта и не представляват пороци, отразяващи се на валидността. Въпросът, свързан с търпимостта на строежа също касае приложението на материалния закон и неправилната преценка на органа би съставлявала основание за отмяна на административния акт, но не и за прогласяването му за нищожен. В случая в заповедта е прието, че строежът е в процес на реализиране. Незаконосъобразно съдът е приел, че издаденото впоследствие от главния архитект на община Б. удостоверение за търпимост, в което е посочено време на извършването му през 1985 г., е пречка за премахването на строежа като търпим. В тежест на подалия оспорването е да докаже това обстоятелство. Представеното удостоверение по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ има доказателствена сила само и единствено при прехвърляне на незаконния строеж, за който е издадено. То няма доказателствена стойност в административното производство по чл. 225, ал. 1 ЗУТ при премахване на незаконни строежи и органите на ДНСК, както и съдът не са обвързани от неговото съдържание. Наведените основания в жалбата до съда не са такива за нищожност, а евентуално представляват основания за отмяна на акта като унищожаем. В случая правото на Ц. да претендира отмяната на заповедта е преклудирано поради просрочие на оспорването в тази му част. Направеният в съдебния акт извод в обратен смисъл е в противоречие с материалния закон. Ето защо, като е прогласил нищожността на заповед № ДК-02-Пз-26 от 23.07.2009 г. съдът е постановил неправилно решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Същото подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Д. Г. Ц. с искане за прогласяване на нищожност на заповедта следва да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение