Решение № 14203 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9326/2016 г.

Решение № 14203 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9326/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Дика" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., представлявано от управителя - С. К. Т., подадена чрез пълномощник - адвокат А. А., против Решение № 1300/22.06.2016 г., постановено по административно дело № 845/2016 г. по описа на Административен съд - П. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 261304397/17.02.2014 г., потвърден с Решение № 460/10.05.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., в частта относно определен данък върху доходи от трудови правоотношения по чл. 42 ЗДДФЛ за периода от 01.08.2010 г. до 30.04.2013 г. в общ размер на 830,76 лева и лихви от 135,42 лева, както и допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски: вноски за ДОО осигурител за периода 01.12.2008 г. до 30.04.2013 г. - главница в размер на 3 671,96 лева и лихва 1 295,51 лева; за здравно осигуряване осигурител за периода 01.01.2009 г. до 30.04.2013 г. - главница в размер на 1 550,58 лева и лихва 362,43 лева и вноски за ДЗПО - УПФ за периода 01.03.2010 г. до 31.03.2013 г. - главница в размер на 399,05 лева и лихва 137,31 лева. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесния ревизионен акт. Оспорват се размерите на определените от приходните органи публични задължения за данък по чл. 42 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски /главници и лихви за забава/, дължими от дружеството - жалбоподател в качеството му на осигурител на наети от него лица по трудово правоотношение. Твърди се, че тези размери са определени неправилно, без да се сочат конкретни доводи обуславящи това твърдение. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. От ответната страна чрез процесуален представител - главен юрисконсулт К. С. е постъпила писмена защита, в която се оспорва подадената касационна жалба с молба да бъде оставена без уважение и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение в размер на 749,15 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба против решението и предлага същото да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - П. е извършил необходимата преценка за валидност и законосъобразност на оспорения пред него ревизионен акт, като след преценка на събраните по делото доказателства е приел, че същият е издаден от компетентни органи, в съответната форма, при спазване на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. От събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства е установено, че дружеството осъществява дейност по отглеждане на лозови, овощни и други трайни насаждения и, че има качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО за наетите от него лица по трудов договор. Пред съда не са били оборени констатациите, формирали изводите на приходните органи относно обстоятелството, че ревизираното лице не е подавало необходимата информация чрез подаване на декларация обр. 6 съгласно изискванията на чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н - 8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, относно размера на дължимия по чл. 42 ЗДДФЛ данък. Тъй като за периодите, за които дружеството не е подавало такава декларация, същото е имало задължения по ЗДДС, то същите на основание чл. 164, ал. 4 ДОПК /в приложимата редакция/, са били погасени с част от вноските, които са внасяни за дължимия данък по чл. 42 ЗДДФЛ. В резултат на това е установено, че за наетите по трудови правоотношения лица, "Дика" ООД не е внесло, внесло е в по-малък размер или след срока съответния авансов данък по чл. 42 ЗДДФЛ. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящия не се сочат конкретни доводи и възражения относно определените с ревизионния акт размери на задълженията, произтичащи за дружеството в качеството му на осигурител съгласно ЗДДФЛ, поради което правилно Административен съд - П. е приел, че ревизионния акт в тази му част се явява обоснован и законосъобразен. Относно задълженията за задължителни осигурителни вноски, по делото е установено следното: За ревизирания период, от страна на "Дика" ООД са подавани уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ за лицата, назначени по трудов договор, които са полагали труд при условията на трета категория труд и са заемали длъжността "водач на селскостопански машини". Отново е установено, че осигурителят не е изпълнявал задължението си по чл. 2 от Наредба № Н - 8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, чрез подаване на декларации обр. 1 и обр. 6. Установено е, че възнагражденията на наетите лица са били изплатени, както и, че дължимите осигурителни вноски са били правилно изчислени, но са били внесени със закъснение, а за месец 12.2008 г. са в по - малък размер. От страна на ревизираното дружество е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 КСО, съгласно която осигурителят внася осигурителните вноски, дължими за негова сметка и тези за сметка на осигурените лица до края на месеца, през който е извършено начисляването на трудовите възнаграждения. Съответно върху размера на по-късно внесените задължения и на невнесените такива, е начислена лихва за просрочие, дължима на основание чл. 175, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 113 КСО. В оспореното съдебно решение е извършен подробен анализ на задълженията за осигурителни вноски по видове и периоди, както и са описани доказателствата, от които се установяват тези задължения. За да отхвърли жалбата против ревизионния акт и в тази му част, съдът е възприел правните изводи на приходните органи и извършените от тях изчисления, както и е съобразил, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да опровергават констатациите, съдържащи се в акта. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно е искането на приходната администрация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 ДОПК следва да бъде изчислено съобразно отхвърлена част от жалбата против ревизионния акт, и което съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, е в размер на 749,15 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение