Решение № 7188 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1618/2020 г.

Решение № 7188 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1618/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез доц. д-р И. Иванов -Председател, срещу решение № 7983 от 16.12.2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 11941 по описа за 2019 г. С атакуваното решение е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № УДВ-52 от 11.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и комисията, с който на "Полимери" АД - в несъстоятелност, са установени публични задължения във връзка с издадена на дружеството лицензия №Л-261-03 от 10.03.2008 г. Решението се обжалва и в частта на присъдените в полза на "Полимери" АД разноски. Касаторът твърди, че решението следва да бъде отменено, на основание чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Счита, че административния съд се е произнесъл извън обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на АУПДВ с разглеждане на въпроси по регулиране на дейностите в енергетиката, които са от компетентността на Комисията според чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗЕ. Оспорва изводите на съда за обвързана компетентност на КЕВР при прекратяване на лицензията на основанието по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Твърди, че бездействието на "Полимери" АД да инициира производство за прекратяване на лицензията е в причинна връзка с установяването на задължения за лицензионна такса. Иска обезсилване на решението и връщането му за разглеждане от друг състав. Относно основанията по т. 3 на чл. 209 от АПК се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. В резултата на неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 71, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/21.03.2013 г. и чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, съдът е извел правила по прилагането на нормите в нарушение на основните цели на ЗЕ. Въз основа на подробно обосновани мотиви в касационната жалба се иска решението да бъде отменено, като бъде отхвърлена жалбата подадена срещу административния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Полимери" АД – в несъстоятелност, представлявано от синдика И. Балабанов, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото в размер на 375 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като съобрази мотивите на съдебния акт, наведените твърдения на страните и събраните по делото доказателства, извърши дължимата служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил АУПДВ № УДВ-52 от 11.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с който в тежест на "Полимери" АД – в несъстоятелност, е установено задължение от неплатени такси по издадена лицензия по чл. 39, ал. 3 от ЗЕ към 31.12.2018 г., както следва: начислена и неплатена главница в размер на 2 000 лв., представляваща: първа вноска от годишна такса за 2018 г. в размер на 1 000 лв. и втора вноска от годишна такса за 2018 г. в размер на 1 000 лв. и лихви за просрочие в размер на общо 85 лв., представляващи- 76. 39 лв., върху начислена и неплатена първа вноска от годишна такса за 2018 г. в размер на 1 000 лв., за периода от 1.04.2018 г. до 31.12.2018 г., и 8. 61 лв. върху начислена и неплатена втора вноска от годишна такса за 2018 г. в размер на 1 000 лв., за периода от 1.12.2018 г. до 31.12.2018 г. Прието е в административния акт, че задължението по главницата е определено като постоянна компонентна такса в размер 2 000 лв. годишно, тъй като дружеството не е извършвало дейност във връзка с предоставената му лицензия за процесния период и не са отчетени приходи от лицензионна дейност за определяне на пропорционалната компонента от таксата. С атакуваното решение АУПДВ е отменен. Първоинстанционният съд е приел, че при издаването на акта, КЕВР не е съобразил обстоятелството, че решението за обявяване на "Полимери" АД в несъстоятелност - № 1175 от 16.12.2013 г. по т. дело № 1132/2012 г. на Окръжен съд Варна, има незабавно действие от датата на вписването му в търговския регистър. Съдът е приел, че обявяването на лицензианта в несъстоятелност представлява основание за прекратяване на лицензията по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗЕ, като инициативата за прекратяването на лицензията е трябвало да бъде на администрацията. Съдът е приел, че АУПДВ е постановен в противоречие с материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. Според съда КЕВР е трябвала да издаде решение за прекратяване на лицензията, а вместо това е издал АУПДВ, с който е определено задължение за дължими такси пет години след като дружеството е обявено в несъстоятелност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно се поддържа от касатора, че решението на АССГ е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл извън предмета, с който е бил сезиран. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение съдът е извършил дължимата проверка и е установил релевантните за спора факти. В мотивите на съдебния акт е обсъдено наличието на обстоятелство по чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, което е основание за прекратяване на издадената лицензия. Пред съда не е бил повдиган спор относно компетентността на КЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗЕ и този въпрос не е обсъждан от съда. В касационната жалба е смесен начина на осъществяване на правоприложната дейност – при обвързана компетентност или оперативна самостоятелност с инициативата за започване на производството за издаване на индивидуален административен акт, като най-използваната форма на изпълнително-разпоредителна дейност. В хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЕ КЕВР няма право на преценка. С оперативна самостоятелност разполага в хипотезата на чл. 55, ал. 2 ЗЕ. От обстоятелството, че и лицензиантът може да инициира производство за прекратяване на лицензията /чл. 70, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката/ не следва, че при наличие на решение, с което същият е обявен в несъстоятелност, Комисията може да бездейства и да събира такси след този период, само поради формалното съществуване на лицензията. Правилен е изводът на административния съд за издаване на АУПДВ от КЕВР при превратно упражняване на властнически правомощия. Събирането на таксите по чл. 28 ЗЕ е за финансиране на дейността на комисията и на нейната администрация – вж. чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 28 ЗЕ. С арг. от чл. 29, ал. 3, т. 2 ЗЕ годишната лицензионна такса е за финансиране на разходите за регулаторната дейност по лицензията за съответната година. Структурата на годишната такса за лицензията по чл. 39, ал. 3 ЗЕ, определена с Тарифата за таксите, които се събират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за енергетиката, включва проста компонента и 2 пропорционални компонента, които са функция на годишните приходи за съответната лицензионна дейност и стойността на инвестициите по условията на лицензията. Лицензионната дейност е част от дейността на предприятието, доколкото само търговци могат да получат лицензия за дейности в енергетиката – чл. 40, ал. 1 ЗЕ. Затова и от края на 2013 г. "Полимери" АД – в несъстоятелност не може да осъществява лицензионната дейност, т. е отсъства предмет на регулаторната дейност по лицензията, за която да се събира годишната лицензионна такса. Това обстоятелство не е спорно между страните и то е констатирано в АУПДВ, като таксата е определена въпреки липсата на лицензионна дейност и в нарушение на чл. 29, ал. 5 ЗЕ, съгласно който е лицензионните такси да се определят в зависимост от вида на извършената лицензионна дейност. Липсата на такава дейност и само формалното съществуване на издадената лицензия, при изричната норма на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, не дава възможност на КЕВР да установява и събира публични вземания във връзка с лицензията. По изложените по-горе съображения, първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на "Полимери" АД - в несъстоятелност следва да се присъдят претендираните и доказани разноски в размер на 375 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за платен адвокатски хонорар в брой в размер на 375 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение