Решение № 652 от 22.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 233/2009 г.

Решение № 652 от 22.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 233/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молбата на Е. Д. Д. и Н. Х. К. от с. Я., общ. Котел за отмяна на влязло в сила решение № 187/08.12.1998 г. по гр. дело № 173/1995 г. на Районен съд К. Молителите твърдят, че представените с молбата за отмяна писмени доказателства са нови, които не са могли да им бъдат известни при решаването на делото и са от съществено значение. В подкрепа на твърденията си представят решение № 35/24.03.1980 г., типов договор от 05.05.1980 г. и удостоверение № 3434/05.05.1980 г. Ответниците по молбата за отмяна Ш. А. О. и А. И. О. от гр. К., С. И. О. от с. Я., общ. Котел и И. М. О., представляван от своята майка и з. представителка Р. Д. С. от с. Пет могили, общ. Нова З., не изразяват становище по нея. Касационният съд обсъди доводите за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които намира за неоснователни, по следните съображения: Възражението на ответниците по иска по чл. 108 ЗС, имащи в настоящето производство качество на молители се е изразявало в твърдението им, че са носители на учредено право на строеж, реализирано в процесния недвижим имот, претендиран от ищеца. В тази връзка са обсъдени и изследвани доказателствата, подкрепящи правото на собственост на ищеца и доказателствата, в подкрепа на възражението на ответниците/молители в настоящето производство/. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства са нови, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но са без значение за делото, защото легитимират трето, неучастващо по спора лице - Х. Х. Х., с отстъпено право на строеж върху същия имот още през 1980 г. Доказателствата са неотносими към защитната позиция на молителите, поддържана в исковото производство, в което са възразили срещу претенцията за ревандикация, позовавайки се на придобито от тях право на собственост върху имота, по силата на сключен с ищеца частен договор за покупко-продажба през 1992 г., както и на отстъпеното по-късно в тяхна полза право на строеж върху същия имот, със заповед № 276/20.10.1995 г., но отменено, със заповед № 63/04.01.1996 г. на Община К., обстоятелства, които са обсъждани от съдилищата и въз основа на които са обосновани правни изводи за основателност и доказаност на ревандикационната претенция срещу молителите. Молителите не са оспорили нот. акт № 63/1996 г., издаден в полза на ищеца, както и основанието за правото му на собственост, а направеното оспорване в настоящето производство е недопустимо за разглеждане. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. счита, че не е налице основанието за отмяна на влязлото в сила решение, по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, затова