Решение № 713 от 30.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10839/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите против решение 805 от 10.06.2024 г. по адм. дело 20 / 2024 г. на Административен съд -Шумен, с което е отменена заповед 166/28.07.2023 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Н. Д. Н. е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена със законните последици. Ответницата Н. Д. Н. оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Шумен е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Заключението на съдебния състав, че независимо че е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания на чл. 108 от ЗДСл, заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са нарушени материалния закон и целта на закона, е направено при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. В случая административният съд правилно приема, че предпоставките, предвидени в текста не са осъществени. Установено е, че жалбоподателката пред първоинстанционния съд и ответник в касационното производство е назначена на длъжност главен юрисконсулт" в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисията за защита на потребителите през м. януари 2023г. (заповед за назначаване). Общо в дирекцията бройките за длъжността юрисконсулт (арг. чл. 7, ал. 9 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията) към 18.07.2023г. са две като едната е за главен юрисконсулт и се заема от Н., а другата е за старши юрисконсулт и е заета от служителката Б. (докладна записка на директора на регионалната дирекция от 18.07.2023г., докладна записка на същия орган от 14.07.2023г.). Към 01.08.2023г. са извършени длъжностни промени в длъжностното разписание, като бройките за длъжността юрисконсулт са запазени, но и двете са за главен юрисконсулт и на едната е назначена служителката Б. (длъжностно разписание от 01.08.2023г., заповед за назначаване на л. 236 от делото). Междувременно със заповед 166/ 28.07.2023г., предмет на оспорване, служебното правоотношение на Н. Н. е прекратено поради съкращаване на длъжността, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на служителката на 22.08.2023г., а на 23.08.2023г. е утвърдено ново длъжностно разписание, според което една бройка за длъжността юрисконсулт в регионалната дирекция е премахната. При тези факти първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано приема, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са изпълнени. За да възникне основанието, посочено в цитирания текст, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 АПК). В случая към датата на издаване на обжалваната заповед 28.07.2023г. не се установяват длъжностни промени, свързани намаляване на щатните бройки за длъжността юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисията за защита на потребителите. Съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията длъжността юрисконсулт" е една, степенувана в три групи, подредени в низходящ ред - съответно главен юрисконсулт", старши юрисконсулт" и юрисконсулт", като се вземат предвид обхватът и обемът на изпълняваната дейност. Бройките за длъжността са две към 18.07.2023г., съответно за главен и за старши юрисконсулт, а също и по щатното разписание от 01.08.2023г., според което двете бройки са за главен юрисконсулт. След като към 28.07.2023г. бройките за заеманата от служителката Н. длъжност не са намалени или премахнати, посочените по- горе кумулативни предпоставки не са осъществени, длъжността не е съкратена, а заповедта на административния орган в този смисъл е издадена в противоречие с материалния закон. Такива длъжностни промени не са установени и към 22.08.2023г., когато заповедта е връчена на Н. и според изложеното в акта служебното правоотношение е прекратено. Последвалото след прекратяване на служебното правоотношение намаляване на бройките за длъжността юрисконсулт от две на една с длъжностното разписание от 23.08.2023г. не обосновава различен извод и е без значение за спора. Следователно оспорената заповедта е издадена при липсата на всякакви фактически основания, обосноваващи прилагането на чл. 106, ал.1, т. 2 ЗДСл. Както първоинстанционният съд правилно приема, административният акт е издаден и в противоречие с целта на закона - порок, който съгласно чл. 146, т. 5 от АПК, е самостоятелно основание за неговата отмяна. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата на съответното административно звено като дейността се възложи на по-малко на брой, но по-квалифицирани служители. В случая в към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение със служителката Н. не са предприети длъжностни промени, свързани с намаляване на бройките за длъжността юрисконсулт. Издаването на административния акт с оглед предстоящи промени в длъжностното разписание от 23.08.2023г., налага заключението, че действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на работата, а към прекратяване на служебното правоотношение с конкретен служител, което е в противоречие с принципите за добросъвестност и съразмерност (чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК ) и с целта на закона. Принципно правилните съображения на касационния жалбоподател, свързани с правомощията на органа по назначаването да извършва структурни и длъжностни промени, в случая не обосновават извод за реално съкращение. Действията на органа в подобни хипотези следва да бъдат упражнявани разумно и добросъвестно и да са насочени към подобряване на организацията на работа по начин, който да позволи дейността да се изпълнява качествено от по - малък брой служители. В случая всички посочени по- горе доказателства установяват, че целта на извършените длъжностни промени е да се обоснове прекратяването на служебното правоотношение с предварително определен служител. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,