Решение № 5469 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1405/2010 г.

Решение № 5469 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1405/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 607 от 11.12.2009 г., постановено по административно дело № 666/2009 г. Пазарджишкият административен съд е отхвърлил жалбата на Любен Костадинов Меразчиев срещу решение № 27/3.09.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 4809033568 от 7.05.2009 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Срещу това решение чрез процесуален представител адв. Иванка Барбова е подадена касационна жалба от Любен Костадинов Меразчиев от гр. Пещера. В същата се поддържа, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, а по същество дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок от страна по делото, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в съответствие с очертания в чл. 218, ал. 1 и 2 АПК предмет на касационна проверка, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО пред Пазарджишкия административен съд, е оспореното от Любен Костадинов Меразчиев от гр. Пещера решение № 27 от 3.09.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 4809033568/7.05.2009 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което административният орган е отказал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, административния орган е приел в мотивите на акта си, че лицето няма право на лична пенсия за ОСВ, тъй като не отговаря на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - няма 15 години стаж от втора категория труд или навършена 63 годишна възраст. С постановеното от първоинстанционния съд решение е отхвърлена жалбата на Меразчиев като неоснователна. Съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден при наличие на материалноправна компетентност на органа, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. За да постанови този резултат Пазарджишкия административен съд е изяснил напълно спора от фактическа страна, като е приел за установено, че Любен Костадинов Меразчиев е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е приложил към заявлението, Удостоверение изх. № 403 от 24.10.2008 г., издадено от "Херакъл" ЕООД - дружество в което е работел и което е правоприемник на "Централна ремонтна база" ЕООД гр. Пещера за установяване на стажа му. Според представения документ Любен Меразчиев е работил в Централна ремонтна база" гр. Пещера, като монтьор на пътно - строителни машини в Цех 1 - "Ремонтно-механичен" и в него е извършвал ремонт на фадроми, багери, компресори, и друга пътно-строителна техника. Стажът на Меразчиев е определен както следва: 2 г., 1 м., 1 ден стаж от II категория, и 40 г., 00 м., 28 дни - стаж от трета категория. С разпореждане № 4809033568/7.05.2009 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето не отговаря на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като няма 15 години стаж от втора категория труд. С решение № 27 от 3.09.2009 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик е потвърдил отказа на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Въз основа на така изложените материали по делото правилно първоинстанционният съд е приел, че основният спорен момент в производството в административната както и в съдебната му фаза е въпросът - от коя категория труд е целият стаж, положен от Меразчиев в "Централна ремонтна база" гр. Пещера. Другия спорен въпрос в производството касае мястото на полагания от касатора труд - дали е полаган в цеха на предприятието или в специализирани ремонтни бригади и звена на фирми и предприятия, извършващи ремонт на място на строителни и пътностроителни машини по смисъла на чл. 66и от Правилник за категоризация на труда при пенсиониране (отм.). За да отговори на тези въпроси първоинстанционният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза и е допуснал изслушването на двама свидетели. Видно от поставените на експерта задачи и от съдържащите се в заключението фактически констатации, вещото лице е установило, че не е имало самостоятелно обособена бригада, която да извършва ремонт на тежки строителни машини, предприятието е било структурирано в три цеха, като Меразчиев е работел в цех № 1, в който са работели резачи на гарнитури и машинни монтьори. Настоящата инстанция намира, че съдът законосъобразно е кредитирал като достоверно, пълно и безпристрастно заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Отразеното в приетата по делото експертиза относно характера и мястото на изпълняваната работа, заеманата длъжност и труда, положен от Меразчиев за процесния период се подкрепя и от останалите доказателства по делото. От показанията на свидетелите Тодор Дерменджиев и Иван Мрянков, които имат преки впечатления извършената работа, се установява, че ремонтът на пътностроителни машини се е извършвал вътре в цеха, представляващ голямо закрито хале. Само няколко пъти в годината се е случвало да напускат базата, но преимуществено работния процес се е осъществявал на закрито. Показанията на допуснатите пред първоинстанционния съд свидетели са непротиворечиви и кореспондират изцяло с другите доказателства по делото. Правилно и законосъобразно при тези данни Пазарджишкият административен съд ги е допуснал и обсъдил в мотивите на обжалваното решение. След като приетите писмени и гласни доказателства не са оспорени от касационният жалбоподател, следва да бъдат ценени от съда и да се приемат за верни отразените в тях обстоятелства. За да постанови резултатът по делото, административният съд правилно е приел, че от събраните доказателства, показанията на разпитаните свидетели и от писменото заключение на вещото лице, изпълнило съдебната експертиза, не може да се направи категоричен извод, че трудът на Меразчиев за спорния период е втора категория. Съдът правилно е мотивирал доводите си според констатациите на вещото лице по длъжностната характеристика за длъжността "монтьор на пътностроителни машини". От показанията на свидетелите също не може да се направи категоричен извод, че трудовата дейност на Меразчиев е била извън помещенията на цеха, по обекти на "Хидрострой". Според чл. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), като втора категория следва да се зачита трудът на работници от специализирани ремонтни бригади и звена на фирми и предприятия, извършващи ремонт на място, на строителни и пътностроителни машини в строително-монтажната дейност и производство на строителни заготовки. Твърденията на жалбоподателя, че положеният от него труд за процесния период е от втора категория, не намира опора в наличните доказателствата по делото, както правилно е констатирал Пазарджишкият административен съд. Няма убедителни данни, че касаторът е извършвал специализирана дейност в специализирана ремонтна бригада, на място, каквото е изискването на ПКТП (отм.). По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение на Пазарджишкия административен съд и същото като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,