Решение № 6336 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1904/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Т. Д., от гр. Пазарджик, срещу Решение 4902/19.12.2024 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 1026/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на лицето срещу Решение 1818р-27687/05.09.2024 г. на началника на Районно управление (РУ) гр. Пазарджик при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - гр.Пазарджик, с което му е отнето разрешение за носене, съхранение и употреба на притежавано огнестрелно оръжие и боеприпаси с 20170311414, със срок на валидност до 24.05.2027 г. издадено от РУ - Пазарджик на 25.02.2022 г. и е иззето огнестрелното оръжие - ловна пушка ИЖ 12 , калибър 12, със сериен Л7777 и 22 бр. боеприпаси за калибър 12. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията му. Според касатора като фактическото основание за издаване на обжалваното решение с послужило обстоятелството, че е издадена заповед за незабавна защита по повод подадена молба за упражнено домашно насилие от дъщерята на И. Д. - А. Д., но в конкретния случай такива мерки не са налагани с влязъл в законна сила съдебен акт, тъй като молбата е била оттеглена и заповедта за незабавна защита е била обезсилена. Твърди, че в този смисъл издаването на обжалвания административен акт преди влизането в сила на съдебното решение прави акта материално незаконосъобразен. Посочва, че към момента на издаване на административния акт процесните мерки по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) не са били наложени с влязло в сила решение. Счита, че това налага извод, че административният акт е унищожаем поради наличието на порок по смисъла на чл. 146, ал. 4 АПК. По изложените съображения иска съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Касаторът се представлява от адв. Л. Любомиров, Пазарджишка адвокатска колегия. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касационна жалба началникът на РУ гр. Пазарджик, в писмен отговор чрез пълномощник гл. юрисконсулт К. Пенова, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приема от фактическа страна, че: На 25.05.2022 г. на И. Д. е издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси 20170311414, валидно до 24.05.2027 г. от РУ гр. Пазарджик при ОДМВР - Пазарджик. Въз основа на постъпила молба от А. Д. е образувано гр. д. 3294/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, като с Определение 2287/06.08.2024 г. постановено по същото дело, И. Д. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. Д.. Същият е отстранен от съвместно обитаваното жилище с пострадалата и му е забранено да се приближава до пострадалата и до жилището, което обитава, местоработата и до местата за социални контакти и отдих, докато тя се намира там на разстояние по - малко от 50 метра. Въз основа на Определението е издадена Заповед за незабавна защита 34/06.08.2024 г. и постановени мерки за закрила на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН. В РУ гр. Пазарджик са постъпили препис от Определението на Районен съд - Пазарджик и препис от Заповед за незабавна защита по ЗЗДН 34 от 06.08.2024 г., издадена по гр. дело 3294/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, срещу И. Д. за сведение и изпълнение. Извършена е проверка, при която е установено, че лицето се води на отчет и контрол в група КОС при РУ Пазарджик, като притежател на огнестрелно оръжие ловна пушка ИЖ 12 , калибър 12, със сериен Л7777 и 22 бр. боеприпаси за калибър 12. На 06.08.2024 г. И. Д. е предал в служба КОС при РУ Пазарджик огнестрелното оръжие. С Определение 2500/02.09.2024 г. на Районен съд Пазарджик по гр. дело 3294/2024 г. производството по делото е прекратено, поради оттегляне на подадената молба по ЗЗДН от А. Д. и Заповедта за незабавна защита 34/06.08.2024 г. е обезсилена. На 05.09.2024 г. е издадено оспореното пред Административен съд - Пазарджик Решение 1818е-27687, с която на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ и чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ, предвид наличието на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 8 с. з., е отнето разрешението за носене, съхранение и употреба на притежавано огнестрелно оръжие и боеприпаси с 20170311414, със срок на валидност 24.05.2027 г. от И. Д. и е иззето огнестрелно оръжие - ловна пушка ИЖ 12 , калибър 12, със сериен Л7777 и 22 бр. боеприпаси за калибър 12. В мотивите на решението е направен извод, че е налице обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ наложена мярка на лицето по ЗЗДН, която по несъмнен начин налага отнемане на издадените разрешения, огнестрелни оръжия и боеприпаси, както и изземването му съгласно чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Допуснато е предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, с мотиви, че същото може да бъде затруднено в случай, че лицето укрие огнестрелното оръжие и боеприпасите и разрешението за съхранение, носене и употреба. Като правни основания за издаване на решението са посочени чл. 153, т. 6 и чл. 155 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ и чл. 213, ал. 1 ЗОБВВПИ. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Сочи, че правнорелевантните за хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ факти - издадена заповед за незабавна защита 34/06.08.2024 г. от Районен съд - Пазарджик представляват необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава от фактическа страна упражненото административно правомощие по чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ на визираното в акта правно основание. Обосновава, че материалноправната предпоставка по чл. 155, ал. 1, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ за отнемане на издаденото разрешение е наличието на наложени мерки за защита по ЗЗДН, спрямо лицето титуляр на разрешителното. По делото е установено, че спрямо лицето е наложена конкретна ограничителна мярка - заповед за незабавна защита в рамките на предвидения три годишен срок. Съдът е посочил, че без значение е обстоятелството, че гр.д. 3294/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик е прекратено с Определение 2500/02.069.2024 г., тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. Първоинстанционният съд е приел за неоснователен довода, че наличието на определение на съда, с което е прекратено производството и е отменена приложената мярка, влече като последица задължение за административния орган да върне отнетото разрешение и оръжие, тъй като липсва изрична законова разпоредба, както в ЗОБВВПИ, така и в АПК. Наличието на влязъл в сила административен акт, по силата на който е отнето разрешителното и оръжието, задължава началника на РУ - Пазарджик да следи за тригодишния срок на мярката. Съдът е обосновал, че въз основа на даденото законово разрешение, а именно, че юридическият факт, при настъпването на който разрешителното следва да бъде отнето, дали впоследствие молбата по ЗЗДН е оттеглена или е отхвърлена като неоснователна е ирелевантно обстоятелство за прилагането на чл. 155, ал. 1, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Сочи, че за целите на ЗОБВВПИ е ирелевантно по кой ред е издадена заповедта и нейното основание, като за наличието на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е достатъчен фактът на налагане на мярка за защита, който приема за безспорно установен в случая. Съдът приема за неправилно тълкуването на лицето на определението на гражданския съд за прекратяване на приложената мярка, като отпаднало основание. Първоинстанционният съд сочи, че неговото действие е занапред и се основава на новонастъпили обстоятелства - оттегляне на жалбата, която променя нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката, като приема, че не е предмет на делото установяване на причините за образуването на гр.д. 32948/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, както и здравословното състояние на молителката по него. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция приема за правилни изводите на съда, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания, и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. посл. АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно наличието на основанието чл. 153, т. 6 и чл. 155 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ и чл. 213, ал. 1 ЗОБВВПИ за издаване на оспореното решение. Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ издаденото разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие се отнема с решение на органа, издал разрешението, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 с. з. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема, на лица, спрямо които през последните три години са прилагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Следователно, проявлението на някое от посочените обстоятелства по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 или отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, се явява фактическото основание за постановяване на решението за отнемане на съответното разрешение. В настоящия случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че спрямо И. Д. е издадена Заповед за незабавна защита 34/06.08.2024 г. по гр. дело 3294/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с която е определена мярка за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН. Неоснователни са доводите на касатора за липсата на влязъл в сила съдебен акт по отношение мярката за защита. Мерките за защита от домашно насилие, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, не са административно наказание за административно нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 12 и 6 от ЗАНН, а мерки за принудително въздействие върху правната сфера на извършителя на акт на домашно насилие, налагани с цел защита на пострадалото лице. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат приложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат приложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. Първоинстанционният съд правилно приема, че за приложимостта на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ във връзка с обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 8 с. з. е ирелевантен видът на мярката по чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е приложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Правилно също се сочи, че независимо от изхода на спора по гражданското дело, правните последици на заповедта за незабавна защита не се заличават с обратна сила. Аргумент в подкрепа на този извод съдът извежда от чл. 19 ЗЗДН, съгласно нормата на ал. 2. Допълнителен аргумент е и нормата на ал. 3 от същия член, която регламентира обезсилване на заповедта при прекратяване на производството по делото, съдебният акт за което не би бил необходим, ако законът предвиждаше заличаване с обратна сила на действието й, т. е. обезсилването е занапред. По делото не е спорно, че е издадена заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН, като спрямо И. Д. е наложена конкретна ограничителна мярка. Също така не е спорно, че именно въз основа на нея, своевременно след надлежното му уведомяване, органът е разпоредил отнемане на разрешителното, както и отнемане на притежаваните оръжия и боеприпаси за тях от лицето. Законът визира като пречка за издаване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия прилагането на мярка спрямо искащия такова разрешение по реда на ЗЗДН в тригодишен период преди подаване на заявлението, като възникването на такова обстоятелство по аргумент от чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ е основание за отнемане на вече издадено разрешение, т. е. преустановяване действието на облагоприятстващия съответното лице административен акт. Това е така, тъй като при проявлението, на който и да е от фактите по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 и т. 10 ЗОБВВПИ, престават да бъдат налице предпоставките за издаване на съответното разрешение за дейности с огнестрелни оръжия, поради което и органът го отнема. Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 2-8 и т. 10 ЗОБВВПИ не третира отнемането на разрешението като принудителна административна мярка, прилагана за административно нарушение, а като факт, който води до липса на основанията за издаване на разрешителното, респективно до неговото отнемане (в горния смисъл са напр. Решение 12898/20.12.2023 г. по адм. дело 5146/2023 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение 2113/27.02.2023 г. по адм. дело 6372/2022 г. по описа на ВАС, VІІ отд.). Следователно, с оглед доказания факт на издадената заповед по чл. 18 ЗЗДН спрямо И. Д., то е налице една от визираните в чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ материални предпоставки за отнемане на издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и свързаното с това отнемане на самите огнестрелни оръжия, а именно тази по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Както сочи правилно и първоинстанционният съд, органът действа в условията на обвързана компетентност, а в конкретния случай, при правилна преценка на установените в хода на инициираната проверка факти, органът е упражнил предоставеното му по закон правомощие да отнеме издаденото от него разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие от И. Д.. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. При вярно и пълно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. От страна на ответника се претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.Пазарджик юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на акта, разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в размер на 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,