Решение № 7898 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4635/2016 г.

Решение № 7898 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4635/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, съответно от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. и от Н. Т. С. с ЕТ "Ади - Н. С." срещу Решение № 349/16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2073/2012 г. по описа на Административен съд - П.

С обжалваното решение, Административен съд - П. е изменил Ревизионен акт № 161106176/15.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., офис Х., в частта потвърдена с Решение № 629/01.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., с която на Н. Т. С. с ЕТ "Ади - Н. С." допълнително е начислен ДДС, като намалил задължението от 2 681,92 лева на 959,56 лева, ведно с прилежащите лихви от 1 073,32 лева на 567,22 лева, както и в частта на установения размер на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., като намалил задължението от 2 685,24 лева на 1 688,15 лева, ведно с прилежащите лихви от 1 207,20 лева на 768,88 лева и отхвърлил жалбата на ревизираното лице в останалата и част.

Касаторът - Директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП оспорва решението, в частта, с която е отменен РА, в частта на установените задължения за ДДС над 959,56 лева до 2 681,92 лева и лихви над 567,22 лева до 1 073,32 лева, както и в частта на установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. над 01 688,15 лева до 2 685,24 лева и лихви над 768,88 лева до 1 207,20 лева, като излага доводи за неправилност на решението в тази част, поради съществено нарушение на съдопризводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на Н. Т. С. с ЕТ "Ади - Н. С." срещу ревизионния акт, в тази му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Касаторът - Н. Т. С. с ЕТ "Ади - Н. С." оспорва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата и срещу РА, като излага доводи за неправилност на решението в съответната част, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В частта на установените задължения по ЗДДС, касаторът излага довод за неправилност на решението, поради факта, че съдът след като е приел незаконосъобразност на установените задължения за ДДС над 705,08 лева, ведно с прилежащите лихви в размер над 169,29 лева е постановил различен диспозитив, с който е изменил РА, в частта на установените задължения за ДДС, като намалил задължението от 2 681,92 лева на 959,56 лева, ведно с прилежащите лихви от 1 073,32 лева на 567,22 лева, като по този начин отхвърлил жалбата на дружеството в частта на установените задължения над 959,56 лева и лихви над 567,22 лева вместо над 705,08 лева, ведно с лихви над 169,29 лева.

Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА, в тази част, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното:

Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбата на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. е неоснователна, а жалбата на Н. Т. С. с ЕТ "Ади - Н. С." е частично основателни.

Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (РА) № 1611106176/15.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., офис Х., в частта потвърдена с Решение № 629/01.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., с която на Н. Т. С. с ЕТ "Ади - Н. С." допълнително е начислен ДДС в общ размер на 2 681,92 лева, ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 073,32 лева и установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2007 г. в размер на 2 685,24 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 1 207,20 лева; за 2008 г. в размер на 1 014,89 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 303,20 лева и за 2009 г. в размер на 1 376,90 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 255,66 лева.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 ДОПК, поради наличие на основание за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи.

На първо место, при ревизията е начислен допълнително ДДС в общ размер на 1 976,84 лева на основание чл. 86 от ЗДДС по неосчетоводените фактури, издадени от доставчиците "Д. К." АД, "Сити тобако" ООД и "Г. Бриз 97" ЕООД. Органа по приходите приел за доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като получените по тези фактури стоки били продадени с реализиран приход, който не бил отчетен от РЛ.

На второ место, при ревизията е начислен допълнително ДДС в размер на 705,08 лева за данъчен период м. 12.2006 г., ведно с прилежащите лихви в размер на 169,29 лева в следствие на укрити приходи от продажба на стоки в размер на 4230,48 лева по продажни цени. Прието е за установено, че при инвентаризация са установени в повече стоки от тези, които са осчетоводени от РЛ, като за установените в повече стоки липсвал документ за придобиване и на това основание същите не са били заприходени при последващо изписване при продажбата им.

На трето место, с РА са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., ведно с лихви за забава въз основа на констатации на приходната администрация, че ревизираното лице и съпруга и са внасяли парични средства в банковите си сметки с произход от източници, които не са декларирали и за които не е установено да са били на разположение, за да бъдат внасяни.

С оспореното решение, АС - П. е изменил Ревизионен акт № 1611106176/15.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., офис Х., в частта потвърдена с Решение № 629/01.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., с която на Н. Т. С. с ЕТ "Ади - Н. С." допълнително е начислен ДДС, като намалил задължението от 2 681,92 лева на 959,56 лева, ведно с прилежащите лихви от 1 073,32 лева на 567,22 лева и дължимата сума за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., като намалил задължението от 2 685,24 лева на 1 688,15 лева, ведно с прилежащите лихви от 1 207,20 лева на 768,88 лева и отхвърлил жалбата на ревизираното лице в останалата и част.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения.

1. В частта по ЗДДС, на първо место, АС-П. е приел, че получаването на стоките по процесните фактури от доставчиците "Д. К." АД, "Сити тобако" ООД и "Г. Бриз 97" ЕООД не е доказано, поради което не са налице данни за укрити приходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 ЗДДС, а РА в частта на допълнително начислен ДДС по процесните фактури е незаконосъобразен.

На второ место, по отношение на допълнително начисления ДДС в размер на 705,08 лева за данъчен период м. 12.2006 г., ведно с прилежащите лихви в размер на 169,29 лева, съдът е приел, че при безспорност на фактите, правилно с РА е прието наличие на укрити приходи от продажба на стоки в размер на 4 230,48 лева, поради което законосъобразно е начислен ДДС в размер на включения в цената ДДС от реализираните стоки.

При така изложените мотиви, в частта по ЗДДС, АС- П., вместо да отмени РА, в частта на установените задължения за ДДС над 705,08 лева, ведно с прилежащите лихви в размер над 169,29 лева е постановил диспозитив, с който е изменил РА, в частта по ЗДДС, като на практика е отменил РА, в частта на установените задължения за ДДС над 959,56 лева, ведно с прилежащите лихви в размер над 567,22 лева.

В частта по ЗДДФЛ, АС - П. е приел, че са обосновани констатациите на приходната администрация, че ревизираното лице и съпруга и са внасяли парични средства в банковите си сметки с произход от източници, които не са декларирали и за които не е установено да са били на разположение, за да бъдат внасяни с изключение на сумата от 5000 лева, с произход заплатена през 2007 г. наемна цена по договор за наем на магазин, за която приел, че са представени убедителни доказателства за произхода и.

Съдът е обсъдил подробно аргументите на ревизираното лице на първо место във връзка с твърдението му, че е разполагало с налични парични средства към 01.01.2005 г. в размер на 80 000 лева, формирани от дарения от роднини и останали в непроменен размер към 01.01.2007 г. Приел е, че липсват доказателства за доходи, позволяващи спестявания в горния размер на роднините, дарили паричните средства, съответно и доказателства за начина на съхранението им през годините. Наред с това, съдът е приел, че въпросът за началното салдо към 01.01.2007 г. е разрешен със сила на присъдено нещо с Решение № 210/28.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2454/2012 г. по описа на АС - П., оставено в сила с Решение № 16005/03.12.2013 г., постановено по адм. дело № 3791 от 2013 г. по описа на ВАС, първо отделение, тъй като обжалваният ревизионен акт на ревизираното лице с обхват данъчни периоди 2005 г. и 2006 г. е бил изменен, като са намалени дължимите суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и прилежащите лихви, а предвид установената дължима сума за довнасяне за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. съдът е приел, че правилно от ревизиращия екип в настоящото ревизионно производство е посочена като начално салдо на парични средства към 01.01.2007 г. сумата от 0 лева. Този извод се подкрепял и от установеното по отношение на съпруга Л. С. задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. с влязъл в сила РА, потвърден с Решение № 119 от 15.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3466 от 2012 г. по описа на Административен съд - П., оставено в сила с Решение № 11771 от 07.10.2014 г., постановено по адм. дело № 2161 от 2014 г. по описа на ВАС, първо отделение.

АС - П. е приел за опровергана само констатацията на органите по приходите относно направена на 05.02.2007 г. вноска в размер на 5 000 евро по банкова сметка на Н. С. в "Първа инвестиционна банка" АД. Приел е че ревизираното лице е доказало произхода на тези парични средства от наем на недвижим имот - магазин в гр. В., за което били представени писмени доказателства: договор за наем на недвижим имот от 02.02.2007 г., сключен между "Ади - ЛН" ООД, представлявано от Л. С., като наемодател и "Б. Д. И" ООД, представлявано от С. С., като наемател, фактура № 1 от 05.02.2007 г. с предмет наем на магазин, на стойност 9 387,98 лева, заплатени в брой и РКО № 1 от 05.02.2007 г. за предоставяне за "съхранение" на Н. С. на сумата от 5 200 евро. След анализ на клаузите в договора, съдът приел, че посочената сума представлява авансово плащане на наемната цена от 400 евро за срока на договора за наем (1 г.), както и допълнителен депозит от наемателя в размер на 400 евро, а от фактурата се установявало, че сумата е изплатена изцяло в брой на датата на издаването й - 05.02.2007 г.

АС - П. е приел за неоснователно твърдението на ревизираното лице за получени в брой по РКО парични суми от съпруга Л. С., придружени с фактури за закупени стоки от "Л. С." ЕООД, ЕТ "Ади - Н. С." и "Ади ЛН" ООД. Съдът е обсъдил представените при съдебното обжалване фактури за покупка на стоки, придружени с разходни касови ордери за заплащане на парични суми в брой на Стоицови, като е приел, че са налице разминавания в сумите между данните във фактурите и направените депозити по кредитната карта. Отделно от това е приел, че по делото е останал недоказан факта за наличие на съответните суми в брой в касата на платеца, към датата на издаване на РКО.

При така направените изводи и липсата на възражения относно постъпленията по банковите сметки с източник недеклариран наем на недвижимо имущество, АС - П. е извършил преизчисление на паричния поток на жалбоподателката и съпругът й, като намалил установената сума на доходите от неустановен произход за 2007 г. със сумата от 5 000 евро, внесена по банкова сметка на ревизираното лице на 05.02.2007 г. След извършеното преизчисление на доходите с неустановен произход, съдът определил размера на данъчна основа и дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 688,15 лева, поради което приел, че РА е незаконосъобразен за разликата над посочената сума до пълния размер на определената при ревизията дължима сума за довнасяне - 2 685,24 лева, ведно и с размерът на прилежащите лихви над 768,88 лева до 1 223,01 лева.

При липса на други доводи от страна на жалбоподателката, АС - П. е приел, че за 2008 г. и 2009 г. ревизионният акт, в частта му на определени дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви, е правилен и законосъобразен.

Решението е частично неправилно.

По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - П.:

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Доказателствената тежест е правилно разпределена от АС - П., като не се допуснати действия в процесуалната му дейност, засягащи правото на защита на тази страна. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт са налице фактически установявания, обсъжд ане на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и на заключение по ССчЕ. Изложени са правни изводи въз основа на съвкупен анализ на събраните доказателства.

Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на изводите на съда относно липсата на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, в частта на доначисления ДДС в общ размер на 1 976,84 лева, ведно със съответните лихви от укрити приходи по неосчетоводени фактури, издадени от доставчиците "Д. К." АД, "Сити тобако" ООД и "Г. Бриз 97" ЕООД.

Фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Действително съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общия принцип за доказателствената тежест в процеса, отрицателният факт, а именно твърдяното от дружеството неполучаване на процесните стоки, е следвало да бъде оборен от приходните органи, чрез установяване на положителния факт, а именно получаване на стоките. В случая е установено единствено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване от доставчиците, но други убедителни доказателства за реално предаване на стоките не са представени.

Издаването на фактурите от процесните доставчици би представлявало предпоставка за укрити приходи само, ако за ревизираното лице е било налице задължение да ги осчетоводи, т. е. ако са били налице предпоставки - чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч, респ. чл. 113, ал. 1 във вр. с чл. 6 от ЗДДС. В данъчната практика константно е разбирането, че под доставка на стоки като основна законова хипотеза следва да се разбира съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - наличие на данни за фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик.

От събраните в хода на ревизията доказателства не се установява по убедителен начин фактът на получаването на стоките по фактурите от страна на ЕТ "Ади - Н. С.", както и извършването на последващи продажби, за които да не е бил отчетен приход/оборот от страна на ревизирания субект, каквито констатации се съдържат в оспорения РА. Само по себе си обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби, може да е индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, но не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени облагаеми доставки, по които получател е ревизираното лице. Предмет на процесните сделки са родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена. Правилно съдът е приел, че доказателства за предаване на стоките по делото не са събрани.

Установява се, че фактурите не носят подпис на получател. Действително в ЗДДС и ЗСч липсва изискване за подпис на получателя по фактурата, но както приема в практиката си органа по приходите, именно липсата на други доказателства, освен издадена фактура налага на извода за липса на реално предаване, респ. получаване на стоката. В случая, този реквизит се явява от значение за доказване действителността на сделката и фактурирането, с оглед твърдението, че доставките са получавани на обект на търговеца и при липса на други съпровождащи доставката на стока документи. Единствено счетоводното отразяване при доставчиците на издадените фактури не е основание да се приеме, че същият действително е получил стока по тях, както и че впоследствие е продал същата и е реализирал оборот, съответно приход. Обосновано съдът е приел с оглед ангажираните от жалбоподателя писмени и гласни доказателства за установен факта, че на една и съща дата доставчиците са издавали различни на вид фактури за доставка на стоки на ревизираното лице, като само по отношение на осчетоводените от ревизираното лице фактури е доказано получаването им. Неосчетоводените от получателя фактури, не само, че не са подписани от ревизираното лице, но и съгласно показанията на свидетелите, работили при доставчиците същите с оглед вида им не са издавани от мобилно устройство при разносна търговия, а от склада на доставчика. Така установените факти са в подкрепа на тезата на ревизираното лице, че не е получило доставка на стоки по неосчетоводените от него фактури, поради което неправилно с РА са му установени задължения за ДДС в размер на 1 976,84 лева, ведно със съответните лихви.

Неоснователно е твърдението на касатора, че решението на АС - П. е неправилно в частта, с която е отменен РА, в частта на установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. над 1 688,15 лева до 2 685,24 лева, и лихви над 768,88 лева до 1 207,20 лева.

Настоящата инстанция споделя фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд, че внесената по банкова сметка сума от 5 000 евро на 05.02.2007 г. е с произход от наем на недвижим имот - магазин в гр. В., за което са представени писмени доказателства: договор за наем на недвижим имот от 02.02.2007 г., сключен между "Ади - ЛН" ООД, представлявано от Л. С., като наемодател и "Б. Д. И" ООД, представлявано от С. С., като наемател, фактура № 1 от 05.02.2007 г. с предмет наем на магазин, на стойност 9 387,98 лева, заплатени в брой и РКО № 1 от 05.02.2007 г. за предоставяне за "съхранение" на Н. С. на сумата от 5 200 евро. Правилно съдът след анализ на клаузите в договора е приел, че посочената сума представлява авансово плащане на наемната цена от 400 евро за срока на договора за наем (1 г.), както и допълнителен депозит от наемателя в размер на 400 евро, а от фактурата се установява, че сумата е изплатена изцяло в брой на датата на издаването й - 05.02.2007 г.

Единствените доводи на касатора за неправилност на решението в тази му част са, че кредитираните от съда документи са съставени за целите на данъчната ревизия. Тези доводи са неоснователни, тъй като няма установени обективни данни, които да внасят съмнение относно недостоверността на кредитираните от съда доказателства.

По касационната жалба на Н. Т. С. с ЕТ "Ади - Н. С.":

На първо место, в частта по ЗДДС, касаторът излага доводи за неправилност на решението поради факта, че съдът след като е приел незаконосъобразност на установените задължения за ДДС над 705,08 лева, ведно с прилежащите лихви в размер над 169,29 лева е постановил различен диспозитив, с който е изменил РА, в частта на установените задължения за ДДС, като намалил задължението от 2 681,92 лева на 959,56 лева, ведно с прилежащите лихви от 1 073,32 лева на 567,22 лева, като по този начин отхвърлил жалбата на дружеството в частта на установените задължения над 959,56 лева и лихви над 567,22 лева.

Както се посочи по - горе в настоящото решение, правилно съдът е приел, че РА, в частта на допълнително начисления ДДС в размер на 1 976,84 лева на основание чл. 86 от ЗДДС по неосчетоводените фактури, издадени от доставчиците "Д. К." АД, "Сити тобако" ООД и "Г. Бриз 97" ЕООД е незаконосъобразен.

От друга страна, касаторът Н. Т. С. не оспорва изводите на съда и приходната администрация за законосъобразност на РА, в частта на установено задължение за ДДС в размер на 705,08 лева за данъчен период м. 12.2006 г., ведно с прилежащите лихви в размер на 169,29 лева в следствие на укрити приходи от продажба на стоки, установени при съпоставка на налични стоки по продажни цени с включен ДДС в размер на 17 585 лева и установени стоки при инвентаризацията по продажни цени с включен ДДС в размер на 21 815,48 лева. При липса на конкретни доводи за неправилност на решението в тази част и след служебно извършена проверка за правилно приложение на материалния закон, настоящата инстанция счита, че РА в тази му част е законосъобразен.

Основателно е обаче твърдението на касатора, че съдът вместо да отмени РА, в частта доначисления ДДС над 705,08 лева до установения размер от 2 681,92 лева, ведно с прилежащите лихви над 169,29 лева до установения размер от 1 073,32 лева е постановил диспозитив, с който е изменил РА, в частта на установените задължения за ДДС, като намалил задължението от 2 681,92 лева на 959,56 лева, ведно с прилежащите лихви от 1 073,32 лева на 567,22 лева. Така постановения от съда резултат е неправилен и при касационното му оспорване, решението следва да се отмени, като вместо това спора се реши по същество, като се отмени РА, в частта на доначисления размер на ДДС над 705,08 лева, ведно с прилежащите лихви над 169,29 лева и и се отхвърли жалбата на ревизираното лице в останалата обжалвана част.

На второ место, в частта на установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, касаторът изразява общо недоволство от оспореното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му и конкретни доводи само по отношение на непризнатите приходи от получени от съпруга РКО суми, както и от получени суми от пенсия от майката на ревизираното лице през 2008 г. и 2009 г.

Така наведените доводи са неоснователни.

На първо место, в тежест на ревизираното лице е било установяването на факта на получаването на сумите през 2008 г. и 2009 г., основанието за получаването им, както и възможността на лицето, от което се твърди получаването на сумите да ги даде. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което този довод е неоснователен.

На второ, неоснователен е довода на касатора, че са доказани приходи неотчетени от ревизията от възстановени на съпруга на ревизираното лице суми по РКО, издадени от търговски дружества на основание платени с кредитна карта стоки, за които са издадени фактури от тези търговски дружества. Предвид, че при ревизията не са изготвяни парични потоци на ревизираното лице и плащанията с кредитната карта на съпруга на ревизираното лице не са отчетени като разход на семейството в хода на ревизията, то дори да се приеме, че са възстановени с РКО сумите по тези плащания това не би обосновало извод за неотчетени от ревизията приходи с произход така възстановените суми. Отделно от това, обоснован е извода на съда, че разходите по кредитната карта на съпруга не могат да се обвържат със сумите, получени от него по РКО.

По изложените съображения, настоящата касационна инстанция счита, че оспореното решение следва да бъде отменено само в частта, с която е изменен РА, в частта на установените задължения за ДДС, като вместо него се постанови решение, с което се отмени РА, в частта на допълнително начислен ДДС над 705,08 лева, ведно с прилежащите лихви и се отхвърли жалбата на ревизираното лице в останалата част относно допълнително начислен ДДС в размер на 705,08 лева, ведно със съответните лихви.

Решението, в останалата обжалвана част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, решението на АС - П., частта, с която на Дирекция "ОДОП" - П. са присъдени разноски в размера на 554,81 лева е частично неправилно. С оглед материалния интерес по делото от 10 598,33 лева и отхвърлената част от жалбата в размер на 6 282,05 лева, последните изчислени от настоящата инстанция за целите на определяне на дължимите разноски и съобразно приложимата разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, от минималния размер на юрисконсултското възнаграждение за една инстанция на Дирекция "ОДОП" - П. се дължат разноски за първоинстанционното производство в размер на 502,61 лева, поради което решението следва да бъде отменено в частта на присъдените на Дирекция "ОДОП" - П. разноски за сумата над 502,61 лева до присъдения размер от 554,81 лева.

При този изход на спора и липсата на изрична претенция от всяка от тях за присъждане на разноски за касационното производство съразмерно с отхвърлената част на жалбата на другата страна, настоящата инстанция счита, че разноски за касационното производство не следва да се присъждат.

Предвид на изложеното, Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,