Решение № 6603 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15491/2009 г.

Решение № 6603 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15491/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от "Узунов 2005" ЕООД, с. Въгларово, Общ. Хасково, представлявано от управителя Жечо Иванов Узунов, против Решение № 1286 от 19.10.2009 г., постановено по адм. дело № 1260 от 2007 г. на Пловдивския административен съд, ХV състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2600216/15.05.2007 г., издаден от ТД на НАП - гр. Хасково, по отношение на непризнат данъчен кредит на дружеството в размер на 11015.12 лв., ведно с прилежащите лихви - 1925.04 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен ДРА, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в тази част. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна - Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП за гр. Пловдив, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Пловдивския административен съд е отхвърлил жалбата на "Узунов 2005" ЕООД, с. Въгларово против РА № 2600216/15.05.2007 г., издаден от ТД на НАП - гр. Хасково, по отношение на непризнат данъчен кредит на дружеството в размер на 11015.12 лв., ведно с прилежащите лихви - 1925.04 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит "Узунов 2005" ЕООД, с. Въгларово по фактурите, издадени "Узунов 2005" ЕООД, тъй като липсват безспорни доказателства както за реалността на доставките от прекия доставчик, така и от предходните доставчици и относно произхода на стоките. Съдът е изложил и мотиви за това, че няма безспорни доказателства и за начисляването на ДДС по спорните доставки, тъй като няма категоричен извод за редовно водено счетоводство от негова страна. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съдът правилно е възприел установените при ревизията факти и обстоятелства, които са послужили като основание да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит на касатора по процесните фактури. За да обоснове извода си за законосъобразност на РА, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-счетоводните експертизи, както и доводите и възраженията на страните. В резултат на това съдът е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция като обосноваващи правилни изводи по съществото на правния спор. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване на право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчнозадължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11015.12 лв. за м. 11.2005 г. по 5 броя фактури от м. 10.2005 г., издадени от "Узунов" ЕООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) - доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от органа по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. По делото са приети общо три съдебно-счетоводни експертизи. Правилно съдът е приел, че заключението по същите не опровергава констатациите, посочени в процесния Ревизионен акт. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставките е необходимо неговият доставчик да е изпълнил законовите изисквания по отразяване на фактурите в дневниците за продажби и справки - декларации и ДДС да е отразен /начислен/ в счетоводството му като задължения към бюджета, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм/. При изпълнение на тези изисквания и при безспорни доказателства за реалност на осъществените доставки /прехвърляне на стоката, установен произход на стоката/, за получателя възниква материалното право на приспадане на данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.) третира условията, при които за получателя на доставката възниква правото на приспадане на данъчен кредит, а то е свързано с условието данъкът по облагаемите доставки да е начислен от регистрирано по този закон лице най - късно към датата на издаването на фактурите. А според изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. Начисляването на данъка е гаранция за изпълнението на данъчните задължения по ДДС на доставчика, която има за последица възникването на корелативното право на данъчен кредит от същия бюджет в полза на получателя. Това е така, защото съществува пряка обвързаност между действията на доставчика по начисляването на данъка, каквото задължение му е определено със закона и субективното материално право на получателя по доставката да го приспадне под формата на данъчен кредит. Начисляването на ДДС представлява сложен фактически състав и освен отразяването в отчетните регистри и документи по чл. 100 и чл. 104 ЗДДС (отм.), включва и посочване на ДДС в специалните счетоводни сметки 4532 и кореспондиращите такива 411 и 701. От ССЕ, изготвена от вещото лице Върбинка Рогова е установено, че доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция и не е извършена проверка на касови книги, банкови извлечения, хронологични описи на сметки от група 50 "Парични средства", фактури и справки, свързани с вложени материали /храна/ за угояване на патетата, оборотна ведомост и главна книга на всички счетоводни сметки за 2005 г. Следователно не е налице еднозначен извод, доказващ редовността на водене на счетоводните записвания на доставчика. Предвид изложеното, констатациите и изводите на органа по приходите не се опровергават, тъй като не се доказа в съдебно производство, че са изпълнени кумулативно определените изисквания на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и че счетоводството на "Узунов" ЕООД е редовно водено. При съдебното обжалване не са ангажирани доказателства и за произхода на стоката-патета "Мюлари". Според експертизата те са с произход от люпилнята в гр. Раковски, но в единствено представеното по делото ветеринарно-медицинско свидетелство с № 287351 от 03.09.2005 г. е видно, че цел на придвижването на животните е отглеждане, а мястото на разтоварването и получаването е с. Жълти бряг, като не е посочен конкретен получател. Доказателствата за произхода на стоката и за начина на предаване на процесните стоки са взаимно изключващи се. От една страна в Декларация от управителя на "Узунов 97" ЕООД се декларира, че патетата са транспортирани със собствен транспорт на бившия собственик на "Узунов" ЕООД, а от друга страна, в жалбата и в констатациите на ССЕ, изготвена от вещото лице Жана Величкова, се твърди, че не е необходим транспорт, тъй като те се прехвърлят от едно хале в друго такова. Всичко това води до извода, че не може да се направи еднозначен извод за реалността на доставката. В този смисъл настоящият състав не споделя виждането на касатора, че съдът е отказал да установи и вземе предвид всички релевантни факти и обстоятелства. Напротив, съдът е обсъдил всички доказателства по делото и е изложил правилни съображения. В резултат на това е достигнал до обоснования извод, че по процесните фактури липсват преки доказателства за прехвърляне на правото на собственост и не е доказано осъществяването на доставки по тях, както и начисляване на ДДС. С оглед изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд - първо отделение,