Решение № 1183 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9250/2010 г.

Решение № 1183 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9250/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Савинка Костадинова Семова от гр. София срещу решението от 13.05.2010 г. по адм. дело № 7/2010 г. на Административен съд - гр. Монтана. Касационната жалба е подадена по пощата в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че със заповед № РД-18-74 от 24.06.2008 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 18.07.2008 г., стр. 138) изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за част от землището на гр. Вършец. Касационната жалбоподателка е оспорила тази заповед така: "Във връзка с изработване на новата кадастрална карта на гр. Вършец правя възражение с цел нанасяне на имота ни (получен в наследство от дядо ми - Лазар Тодоров Куновски - от с. Враняк) в новата кадастрална карта на гр. Вършец." Към жалбата, наименована от нея "възражение", касационната жалбоподателка е приложила заверени от нея или от нейния процесуален представител по пълномощно ксероксни фотокопия на: а) решение № 436В от 09.03.1993 г., с което поземлената комисия в гр. Вършец е възстановила правото на собственост на наследниците на Ганчо Петров Стоянов в съществуващи (възстановими) стари реални граници на една ливада от 2280 кв. м., която е била парцели V, VI и ХI по плана на гр. Вършец от 1933 г.; б) решение № 1056-В от 12.03.1997 г. на същата поземлена комисия, с което тя е възстановила правото на собственост на наследниците на Лазар Тодоров Куновски в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху един парцел от 820 кв. м., който е бил парцел ХI в кв. 133 "по стария план на гр. Вършец"; в) нот. акт № 47, том I, регистър 1183, дело № 79/1944 г. на Берковския околийски съд, според който Ганчо Петров Стоянов е закупил чрез търг, извършен на 09.08.1943 г., общински парцел ХI в кв. 133 по плана на Вършец с площ 820 кв. м.; г) решение от 17.01.1961 г. по дело № 1031/1960 г. на Берковския народен съд, с което се признава за установено по отношение на наследниците на Ганчо Петров Стоянов, че техният наследодател, като купувач по нот. акт № 47, том I, регистър 1183, дело № 79/1944 г. е действал като скрит пълномощник на Лазар Тодоров Куновски при покупката на общински парцел ХI в кв. 133 по плана на Вършец с площ 820 кв. м.; със същото решение наследниците на Ганчо Петров Стоянов са осъдени да отстъпят и предадат този недвижим имот в собственост и владение на Лазар Тодоров Куновски. С решение от 18.03.2009 г. по адм. дело № 38/2009 г. Административен съд - гр. Монтана е отхвърлил оспорването, направено с тази жалба - възражение, като неоснователно. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед на представените като доказателства за правото на собственост решения на Общинска поземлена комисия - гр. Вършец (сега ОСЗ) жалбоподателката би могла да иска изменение на влезлите в сила кадастрална карта и кадастрални регистри след като бъде довършен фактическият състав по възстановяването на собствеността върху земеделската земя. Т. е. за да отхвърли оспорването съдът е приел, че представените пред него решения на поземлената комисия не удостоверяват надлежно и окончателно възстановено право на собственост на наследниците на Лазар Тодоров Куновски върху земеделската земя, която е била парцел ХI в кв. 133 по плана на гр. Вършец до 1958 г. (когато имотът е бил изключен от регулация). Сезиран с касационна жалба от Савинка Костадинова Семова, Върховният административен съд, второ отделение, с решение № 26 от 04.01.2010 г. по адм. дело № 6948/2009 г. е отменил решението на Административен съд - Монтана и е върнал делото за ново разглеждане. За да постанови този резултат Върховният административен съд е приел, че "жалбоподателката се е легитимирала като собственик на имот от 0,800 дка, представляващ парцел ХI от кв. 133 по стария план на Вършец, находящ се в строителните му граници и обозначен със съседи, но по делото е останало неизяснено обстоятелството дали посоченият имот е идентичен с имот с идентификационен номер 12961.423.379, записан като общински поради липса на документи за собственост." С решението са дадени указания, че "при установяване на идентичност на имота, посочен в решение на поземлената комисия № 1056-В от 12.03.1997 г., жалбоподателката би могла да претендира записването му по кадастралната карта и регистър на името на наследниците на Лазар Тодоров Куновски, тъй като той е записан като общински без никакви доказателства за собственост на общината." При новото разглеждане на делото за изясняването на въпроса идентични ли са бившият парцел ХI в кв. 133 и ПИ № 12961.423.379 Административен съд - гр. Монтана е назначил съдебно - техническа експертиза и като се е позовал на: а) заключението на вещото лице, че липсва идентичност на двата имота, защото бившият парцел ХI в кв. 133 се намира извън строителните граници на гр. Вършец и пренесен графически върху кадастралната карта от 2008 г. попада върху ПИ № 12961.33.17, записан на Съвет за взаимно осигуряване на кооператорите - гр. София и върху ПИ № 12961.33.40, записан на Васил Алексов Христов; б) решение № 1056-В от 12.03.1997 г. на Поземлена комисия - гр. Вършец, според което правото на собственост на наследниците на Лазар Тодоров Куновски е възстановено на основание чл. 18ж, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), но към това решение няма приложена скица, Административен съд - гр. Монтана е приел, че без скица към решението на поземлената комисия то не удостоверява претендираното от жалбоподателката възстановено право на собственост върху процесния имот, а от друга страна, с оглед на заключението по съдебно-техническата експертиза, е налице спор за собственост (спор за материално право). Поради това с посоченото по-горе решение Административен съд - Монтана отново е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е правилно. Административен съд - гр. Монтана е изпълнил указанията, дадени от Върховния административен съд с отменителното решение. Заключението по съдебно-техническата експертиза е, че липсва идентичност между имота, посочен в мотивите на отменителното решение и имота, чиято собственост касационната жалбоподателка претендира. Едновременно с това вещото лице е посочило местоположението на този имот и от обясненията му е видно, че намиращите се на същото място два поземлени имота, нанесени в кадастралната карта, са записани на други лица. Затова направеният от административния съд извод, че касационната жалбоподателка следва по исков ред да установи твърдяното от нея право на собственост и едва след влизането на това съдебно решение в сила, въз основа вече на съдебно признатото й право на собственост върху конкретен имот (установен по площ, местоположение и граници) да иска изменение или поправка на кадастралната карта в частта й за този имот. Решение № 1056-В от 12.03.1997 г. на Поземлена комисия - гр. Вършец не е съобразено с чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, която разпоредба, дори в редакцията й от 1995 г. (ДВ, бр. 48 от 1995 г.) гласи така: "Поземлената комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от поземлената комисия, а за имоти в строителните граници на населените места - и от техническата служба на общината." Сега (ДВ, бр. 113 от 199 г.) този текст е допълнен с правилото: "Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ." Т. е., без скица на имота, решението по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ не удостоверява надлежно възстановено право на собственост. Поради което това право следва да бъде съдебно установено. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,