Решение № 14464 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6810/2020 г.

Решение № 14464 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6810/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 344 от 24.02.2020 г. по административно дело № 1118/2019 г. на Административен съд Благоевград, с което е осъден да заплати на К. Динчев обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба след отмяна заповедта за прекратяването му, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и при допуснати съществени процесуални нарушения се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Алтернативно моли решението да бъде изменено, като присъдената сума бъде намалена с размера на полученото от ответника възнаграждение, като присъди такова за периода от 09.02.2016 г. до 27.07.2016 г., съобразно заявеното от ищеца изменение на иска, което не е допуснато от съда, като присъди лихва от момента на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и редуцира размера на присъдените разноски, представляващи хонорар за един адвокат до минималния нормативно определен размер. Като втора алтернатива е посочено искане делото да бъде върнато за нов разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд. Претендира заплащане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – К. Динчев, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Признава обстоятелството, установено и от доказателствата, че през периода 01.02.2016 г. - 08.02.2016 г. е получил възнаграждение по трудов договор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, след надлежно сезиране с искова претенция. Наведеният довод за недопустимост на решението е неоснователен. Действително първоначално искът за обезщетение е предявен едновременно с жалбата против административния акт, но доколкото в случая се касае, до исково производство, обстоятелството, че първоначално предявеният иск със същото основание е прекратен поради неотстраняване на нередовност на исковата молба не преклудира правото на иск на служителя да предяви иск за обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, която хипотеза изисква наличие на отменена с влязло в сила съдебно решение заповед за прекратяване на служебно правоотношение. Предмет на производство пред първоинстанционния съд е предявен от Динчев иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че служебното правоотношение на Динчев е прекратено със заповед № 91/27.01.2016 г. на Главния секрета на ДФЗ. След установяване по безспорен начин, че с влязло в сила на 16.03.2017 г. съдебно решение № 1032 от 11.07.2016 г. по адм. дело № 69/2016 г. на АС Благоевград е отменена като незаконосъобразна заповед № 91/27.01.2016 г. на Главния секрета на ДФЗ, с която е прекратено служебното правоотношение на Динчев като старши експерт в Областна дирекция на ДФЗ – Благоевград и с последваща заповед № 156/30.03.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ служителят е възстановен на заеманата от него длъжност правилно и обосновано АС Благоевград приема, че предявеният иск е основателен. От така установените факти следва извод, че служителят не е заемал длъжност в администрацията на ДФЗ като държавен служител за срок от една година, един месец и седемнадесет дни - от датата на прекратяването на правоотношението до датата на влизане в сила на решението, с което заповедта за уволнение е била отменена като незаконосъобразна. Не е спорен и факта, че в рамките на посочения период за срок от седем дни – от 01.02.2016 г. до 08.02.2016 г. Динчев е полагал труд по трудово правоотношение в "Е. Петревска Консулт" ЕООД, което е видно от приложеното копие от трудовата му книжка, при което за времето от 08.02.2016 до 16.03.2017 г. същият не е заемал длъжност като държавен служител или по трудово правоотношение за срок от 1 г., 1 м. и 6 дни. Приложимата в случая разпоредба на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. При това обстоятелството, че за този период от повече от една година, в който служителят не е заемал държавна служба е полагал труд по трудово правоотношение за срок от седем дни не води до извод, че в случая следва да намери приложение хипотезата на изречение второ от цитирания текст, предвиждащ, че когато е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Това е така, защото по основната хипотеза на чл. 104, ал. 1 изр. първо ЗДСл обезщетение се дължи за целия период, през който служителят не е заемал длъжност, но не повече от шест месеца – т. е. законодателят определя като правило пълното обезщетяване на служителя, за времето, през което не е заемал държавна служба поради незаконно уволнение, след което определя горна граница на същото по този специален ред, доколкото е налице и друг общ ред за обезщетяване на вреди от незаконни актове на администрацията. Следователно в конкретния случай размера на обезщетението правилно е определен като такъв в размер на шест месечни основни заплати, при незаемане на длъжността за почти двойно по-дълъг период, независимо, че в началото на този период служителят 7 дни е работил по трудово правоотношение. При това неоснователен е наведеният довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при липсата на произнасяне на съда за изменение на иска при направеното признание от процесуалния представител на Динчев за полученото от него трудово възнаграждение за положения от него труд по трудово правоотношение. Това е така защото този факт не променя основния, че служителят повече от шест месеца не е получавал възнаграждение по трудово или служебно правоотношение в рамките на периода от уволнението му до отмяната на заповедта като незаконосъобразна. Правилно този размер (5196 лева) е определен от съда съобразно размера на определеното му възнаграждение към момента на признаване на уволнението му за незаконно, при установен размер на същата към момента на последващо прекратяване на служебното му правоотношение поради неявяване да заеме длъжността, на която е възстановен в размер на 866 лева. Правилно е определен и началният момента на дължимата лихва – от датата на отмяна на административния акт, като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение, а именно от 16.03.2017 г. в съответствие с постановеното в по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълкувателно гражданско дело № 3/2004 г. Решението е обосновано – съдът, въз основа на правилно установената от доказателствата фактическа обстановка аргументирано е изложил законосъобразни правни изводи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията на ответника следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в това производство в размер на 800 лв., представляващи хонорар за един адвокат, отчитайки фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение