Решение № 6207 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2717/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. К. Ц. от гр.Берковица, подадено чрез пълномощник адвокат Г. Горанов. Искането е за отмяна на влязлото в сила определение 1291 от 18.10.2024г., постановено по гр. дело 624/2024г. по описа на Районен съд Лом, както и на определение 1572 от 16.12.2024г., постановено по ч. к. адм. дело 523/2024г. по описа на Административен съд Монтана, с което първото определение е оставено в сила. Искането е основано с наличие на основание по чл.239, т.5 от АПК. Твърди се, че искателят е лишен от правото да участва както е производството пред Районен съд Лом, така и в производството пред Административен съд Монтана, тъй като и двете съдебни инстанции не са се произнесли по същество по направените от искателя оплаквания за незаконосъобразност на решение 378 от 12.09.1995г. и решение 378А от 12.09.1995г., и двете на Поземлена комисия (ПК) гр.Вълчедръм (сега Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ) -гр.Вълчедръм). Претендира се отмяна на влязлото в сила определение на Районен съд Лом и на оставилото го в сила определение, постановено от Административен съд Монтана. Ответникът по искането - Общинска служба "Земеделие" - гр.Вълчедръм, с представено писмено становище излага доводи за недопустимост и неоснователност на искането за отмяна на влезлите в сила определения. Моли искането за отмяна да бъде оставено без разглеждане, алтернативно без уважение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна по смисъла на чл.238, ал.1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл.240, ал.1 от АПК. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на искането за отмяна. Твърди се, че то не отговаряло на изискванията по чл.241 от АПК, тъй като посоченото основание в искането не можело да се приеме за основание по чл.239 от АПК. Възражението е неоснователно, тъй като искането за отмяна отговаря на формалните изисквания на чл.241 от АПК. Ясно е заявено основание по чл.239, т.5 от АПК и точно и мотивирано е изложено в какво се изразява то. Дали изложеното покрива основанието по чл.239, т.5 от АПК е въпрос по съществото на спора и не касае допустимостта на искането. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. С първото определение, чиято отмяна се иска - определение 1291 от 18.10.2024г., постановено по гр. дело 624/2024г. по описа на Районен съд Лом, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на И. К. Ц. с искане за обявяване на нищожност на решение 378 от 12.09.1995г. и решение 378А от 12.09.1995г., и двете на Поземлена комисия гр.Вълчедръм (сега Общинска служба "Земеделие" - гр.Вълчедръм), като недопустима поради липса на правен интерес. За да постанови този резултат районният съд е приел, че жалбоподателят И. К. Ц. няма правен интерес от оспорване на тези решения на ПК-гр.Вълчедръм, тъй като те са изцяло благоприятни за него. Така постановеното определение е обжалвано от И. К. Ц. пред Административен съд Монтана, който с второто определение, чиято отмяна се иска - определение 1572 от 16.12.2024г. по ч. к. адм. дело 523/2024г. на Административен съд Монтана, го е оставил в сила. Съдът по последното дело е приел, че действително за него не е налице правен интерес от оспорване на двете решения на ПК-гр.Вълчедръм, тъй като ако те бъдат обявени за нищожни, това би го лишило от права. А спорът са собственост между наследниците за възстановените земеделски земи с двете решения на ПК-гр.Вълчедръм се решават по общия исков ред. Предмет на разглеждане в настоящето производство е предявено на основание чл.239, т.5 от АПК искане за отмяна на влезлите в сила определение 1291 от 18.10.2024г., постановено по гр. дело 624/2024г. по описа на Районен съд Лом, и на определение 1572 от 16.12.2024г., постановено по ч. к. адм. дело 523/2024г. по описа на Административен съд Монтана, с което първото определение е оставено в сила. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни. В чл.239, т.5 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В разпоредбата са предвидени няколко хипотези на отменителни основания със самостоятелно приложно поле, обединени от общата предпоставка, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител, и това е довело до накърняване правото й на защита. В случая доводите в искането се основават на първата хипотеза от разпоредбата на чл.239, т.5 от АПК, като се твърди, че И. К. Ц. е бил лишен от възможност да участва по делото. Важно е да се изясни, че за да е налице цитираното отменително основание страната е трябвало да участва в делото, а с оглед процесуалните правила да не е взела такова участие. В настоящото производство, с оглед твърденията на искателя, предмет на проверка за наличие на предпоставките за отмяна по чл.239, т.5 от АПК е процесът по гр. дело 624/2024г. по описа на Районен съд Лом и по ч. к. адм. дело 523/2024г. по описа на Административен съд Монтана, по който са постановени влезлите в сила определения, чиято отмяна се иска. От приобщените гр. дело 624/2024г. по описа на Районен съд Лом и ч. к. адм. дело 523/2024г. по описа на Административен съд Монтана доказателства не се установява правото на участие в процеса на И. К. Ц. да е било възпрепятствано или ограничено. След образуване на гр. дело 624/2024г. Районен съд Лом, окомплектоване на административна преписка и отстраняване нередовността на жалбата, съдът е постановил прекратителното си определение, което е мотивирал по същество с основанието по чл.159, т.4 от АПК. Съдът подробно е обсъдил защо смята, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването. Съгласно разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното производство се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. В разпоредбата не се съдържа процесуално задължение съдът да даде възможност на жалбоподателя да обоснове правния си интерес, представяйки доказателства за това, каквито твърдения излага искателя в настоящето производство. Още повече, че с жалбата си и последваща молба за отстраняване на нередовности от 09.07.2024г. същият ясно е обосновал твърденията си от къде черпи права за оспорване на решенията на ПК-гр.Вълчедръм, което е относимо към правния му интерес. Преценката, която съдът извършва съобразно разпоредбата на чл.159 от АПК, касае допустимостта на съдебното оспорване. А не редовността му, при която съдът вече е длъжен, съгласно правилото на чл.158, ал.1 от АПК, ако установи нередовност, да остави жалбата без движение, изпращайки съобщение на оспорващия. Именно в тази връзка не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, с което съдът да е лишил жалбоподателя от възможност да участва в производството по на гр. дело 624/2024г. По това производство тъй като жалбата на И. К. Ц. е била недопустима, последният няма друго право на участие. Иначе казано - дори след подаване на жалбата от И. К. Ц. първоинстанционният съд да беше постановил определение със същото съдържание като постановеното определение 1291 от 18.10.2024г., пак не би имало нарушение на съдопроизводствените правила от съда. Така е, защото по недопустима жалба няма законови изисквания да се извършат процесуални действия, респ. няма изисквания за участие на И. К. Ц. в делото. На следващо място производството по ч. к. адм. дело 523/2024г. на Административен съд Монтана е образувано по частна жалба на И. К. Ц.. Административен съд Монтана е разгледал аргументите му, свързани с допустимостта на оспорването и се е произнесъл с определение 1572 от 16.12.2024г. Извън това не се предвижда друго участие на И. К. Ц. в това производство. Съгласно чл.234, ал.1 от АПК частната жалба по правило се разглежда в закрито заседание, поради което не се предвижда и участие на И. К. Ц. в съдебно заседание. Следва да бъде посочено, че при недопустимост на жалбата на И. К. Ц. съдът не се произнася по съществото на спора. Затова са неоснователни доводите на искателя, че и двете и двете съдебни инстанции не са се произнесли по същество по направените от искателя оплаквания за незаконосъобразност на двете решения на ПК гр.Вълчедръм. В останалата си част доводите на искателя представляват по своята същност касационни оплаквания, но не и основания за отмяна на влязло в сила определение по чл.239 от АПК. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства. Но отмяната не може да служи за касационен контрол на влезлите в сила съдебни актове. Възможността за извършване на такъв е изчерпана с влизането им в сила. С оглед изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора искането на И. К. Ц. за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение