Решение № 8756 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1440/2010 г.

Решение № 8756 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1440/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 87 и чл. 91 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. Образувано е по жалба от Алям Сюлейман Абу Обейд против решение № 24 от 14.01.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевира доводи за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и за противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. Ответната страна чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че от данните по преписката не се установява спрямо чужденеца да е проявено насилие, както и да е налице основателен страх от преследване. Не е налице реална опасност от тежки посегателства по някоя от законовите хипотези. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния орган е по реда на чл. 72, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 70, ал. 2 ЗУБ. Образувано е с решение № 1367 от 14.10.2009 г. на председателя на ДАБ въз основа на молба за предоставяне на статут от 1.09.2009 г. Чужденецът е влязъл в Република България от Турция нелегално. От съдържащите се в него свидетелство за раждане, лична карта и шофьорска книжка е установено, че е роден на 10.04.1977 г. в Палестински автономни територии. Съобщава, че е неженен, без гражданство, по народност - палестинец; религиозна принадлежност мюсюлманин-сунит. Завършил висше образование - електричество и електроника. По професия - специалист по поддръжка на компютри. С жалбоподателя са проведени три самостоятелни интервюта, при които той е дал противоречиви данни относно бежанската си история. И в трите обяснява, че е напуснал с автомобил напълно легално с палестинския си паспорт Западния бряг и без виза е влязъл и останал за известно време в Йордания. След това със самолет е пристигнал в Турция и едва след това в България. В първото интервю, проведено на 2.10.2009 г. е пояснил, че в Западния бряг не е бил бежанец. Баща му е от коренното население, а майка му е бежанка от Палестина. Поискал е закрила в България, поради факта, че страната е сигурна и се уважават човешките свободи. Във второто интервю от 30.10.2009 г. е разказал подробно, че не е чл. на политическа партия или въоръжена групировка, както и че не е имал взаимоотношения с полицията или армията. Не е обучаван във военни курсове. Пояснил е, че е напуснал страната, за да запази живота си. Опасността е обективирал с факта, че през лятото на 2007 г. в близост до него се е взривил автомобил, а по-късно пак през същата година са били убити двама непознати палестинци в близост до мястото, където се е намирал. Според него на територията има вътрешен конфликт, което го е принудило да я напусне. В края на интервюто изрично е заявил, че лично не е заплашван, просто описаните случки са станали в близост до него. Третото интервю е от 7.12.2009 г. В началото му, той отново е твърдял, че не е влизал в никакви взаимоотношения с палестинската армия или полиция на Западния бряг. За първи път на него, жалбоподателят е обяснил, че многократно са му били отправяни предложения под натиск от членове на групировките "Хамас" и "Ал Фатах" за присъединяване към тях. Те са били придружени със заплахи за побой срещу него и брат му и дори с убийство. Без да се обърне към официалните власти, е решил да напусне страната. Твърдял е и извършен по отношение на него арест от 18.11.1993 г. до 17.09.1995 г. в затвори на територията на Израел, като е представил бележка от Червения кръст. Становището на длъжностните лица е било да се откаже предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. То е мотивирано с факта, че жалбоподателят напълно легално е пресякъл три граници, без да бъде спрян от властите. Палестинско-йорданската граница е под контрола на израелски сили, което показва, че не съществува проблем с официалните власти. Не е възприето за реално и вероятно основателно твърдението му, че е заплашван от посочените групировки. Отделно от това в административното производство са изследвани официалните данни за обстановката на Западния бряг, отразени в справка на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ и в докладите на неправителствени организации. Прието е наличие на обща неблагоприятна икономическа и хуманитарна ситуация на Западния бряг и в ивицата Газа. В същото време обаче е възприет изводът, че предоставянето на хуманитарна закрила е подходящо само ако заявителят сочи такива лични факти и обстоятелства. Тези две групи съображения са дали основание на административния орган да приеме, че не е установено наличието на предпоставките в чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и в чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. На това основание е мотивиран и отказът за предоставянето им. Така постановеното решение на председателя на ДАБ е законосъобразно. В жалбата се сочи на първо място, като нарушение на административно-производствените погрешно направеният извод от административния орган, че липсата на преследване се явява основание да се откаже предоставяне на бежански статут. Доводът е неоснователен. В обжалваното решение е изложена подробно цялата бежанска история, разказана от чужденеца по време на проведените интервюта. Фактите, извлечени от нея, са преценени в тяхната съвкупност и в съчетание с реалните данни и информация от два независими източника за съществуващата ситуация в напуснатите територии. Те са мотивирали председателя на ДАБ да приеме, че жалбоподателят не се нуждае от международна закрила, тъй като спрямо него не е проявено насилие, преследване или нарушаване на основни човешки права. Наред с това е направен напълно обоснован извод, че по отношение на него не съществува реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота и личността му, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт - предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 за предоставяне на хуманитарен статут. Поради това е неоснователен и доводът за липса на произнасяне от страна на компетентния държавен орган за отказа да се предостави хуманитарен статут. Вторият довод съдържа твърдение за липса на мотиви в обжалваното решение относно наличието на противоречия в бежанската история. Той също е неоснователен. От проследяването на изложените факти в трите последователно проведени интервюта ясно се установява, как в рамките само на два месеца, той е сменил позицията си. Първоначално не е твърдял каквато и да било заплаха към него, а в последното интервю за първи път е съобщил наличие на такава от представители на "Хамаз" и "Ал Фатах". Дори и тези данни обаче са твърде общи, не са конкретизирани и остават напълно изолирани от цялата изложена бежанска история. Така, че при простата съпоставка на изявленията, направени в трите интервюта ясно се откриват противоречията и непоследователността във фактите за съществуваща заплаха, на които се позовава чужденецът. Последната група възражения в жалбата касае необсъждане на представеното писмено доказателство, че е лежал в израелски затвор. В тази връзка е представен документ, че на 18.11.1993 г. жалбоподателят е бил арестуван по наложена административна мярка и е бил освободен на 17.09.1995 г. Преценено по отношение на рождената му дата, тогава той е бил на 16 години. За случая самият той дава обяснения в интервюто си от 30.10.2009 г., че е арестуван за побой над съученик и има наложена административна мярка. Отделно от това следва да се съобрази, че след освобождаването му през 1995 г. до напускането на страната през 2009 г. са изминали четиринадесет години - дълъг период, през който той е завършил висшето си образование, има престижна професия и е овладял чужди езици. За този период той не съобщава за каквито и да било проблеми с властите или заплахи от страна на други организации и лица. Това дава основание на съда за приеме, че не се касае за преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, което да обосновава предоставяне на бежански статут. Неоснователно жалбоподателят се позовава на ноторно известен факт, че в Палестина се водят постоянни военни действия, довели до кризисна ситуация, което е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Твърдението се опровергава, както от справката на дирекция "Международна дейност" при Министерския съвет, така и от международните насоки при оценяване на молби за закрила на палестинци. Последните сочат, че още не е достигнато минимално ниво на опасност от тежки посегателства. От така изложените съображения следва извод, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон и е законосъобразно. Не са налице сочените отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение