Решение № 13763 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2020 г.

Решение № 13763 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу решение № 251 от 10.12.2019 г. по административно дело № 279/2019 г. на Административен съд Сливен, с което е отменено негово уведомително писмо с изх. № 02-200-2600/1545/4.06.2019 г. в частта, с която е наложена санкция за неспазване на базови изисквания в размер на 2 734, 99 лв. на "Роузгрийн" ООД по мярка 11 "Биологично земеделие" (БЗ) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2017 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, като конкретни такива са развити относно необоснованост и неправилно приложение на закона, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу тази част на акта бъде отхвърлена. Претендира заплащане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – "Роузгрийн" ООД не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за формата на акта, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в частта, с която са установени площи с неспазени базови изисквания и санкционирана площ за неспазени базови изисквания и е наложена санкция за неспазването им в размер на 2734, 99 лв. Страните не спорят, че парцели № 73451-94-1-1 и 73451-101-1-1 са заявени за първи път през 2015 г. за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" през 2015 г. в направление "Биологично растениевъдство" – площи с угари, а през 2016 г. и 2017 г. са заявени за подпомагане по същите мярка и направление, но вече за биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза, при което 2017 г. е трета по ред година. При това правилно е прието, че актът е постановен в нарушение на приложимите в случая разпоредби на чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5.09.2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (консолидирана версия), към които препраща чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (в приложимата редакция ДВ бр. 18/1.03.2019 г., а понастоящем ал. 5) предвиждаща, че плащания по ал. 1 – годишните размери на плащанията за преминаване към биологично земеделие (периода на преход), се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая, тъй като се касае до многогодишни култури, различни от фуражите намира приложение разпоредбата на чл. 36, т. 1 от цитирания Регламент, предвиждаща, че по целесъобразност, изключенията от разпоредбите за производство в глава 6 от настоящия регламент трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период най-малко две години преди сеитба при многогодишни култури, различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти, като в случая кампания 2017 г. е трета от поетия от дружеството ангажимент за дейност БРП 3 – За биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя, маслодайна роза. При това не е налице неспазване на изискването да не се надвишават минималните периоди на преход и правилно актът в тази му част е отменен като незаконосъобразен. Правилен и обоснован е и изводът в обжалваното решение, че така установеното обуславя и извод за неправилност на констатациите на административния орган за неспазени базови изисквани Отделно от това следва да бъде посочено, че в частта от акт - Таблица – Площи с неспазени базови изисквания и изложените мотиви след нея не може да се установи защо в конкретния случай органът приема, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, тъй като в същите липсва конкретика по отношение на процесните парцели и насажденията в тях, а е направен преразказ на приложимите норми. При така установеното следва извод, че решението е постановено при правилно приложение на закона. Същото е и обосновано – съдът е изяснил релевантните за спора факти, а изводите му са базирани изцяло на тях, като са изложени подробно и аргументирано. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че актът освен, че е постановен в нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е и в нарушение на т. 5 от цитирания законов текст, както и на елементарни изисквания за правоговор и правопис на българския език, като липсва ясно изразена разпоредителна част на акта. Изразът, че "оторизираната субсидия е в размер на 0 лева" води до извод, че в случая липсва оторизирана сума или волята на органа е да откаже плащане, което следва да бъде изразено ясно и точно и при спазване на правилата на българския език, който съгласно чл. 14 АПК е задължителен за административните производства. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 ЗПЗП, като в случая е приложена хипотезата на т. 9, предл. 2, но разпореждането на административния орган не е в съответствие с посоченото в нея – отказване на плащане. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение