Решение № 154 от 25.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 581/2018 г.

Решение № 154 от 25.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 581/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Постъпило е искане от осъдения Д. Г. Ч. за възобновяване на нохд № 71/18 г. на Районния съд-Елхово. Възразява се, че осъденият е бил лишен от право лично да участва в съдебното производство по делото, поради което се поддържа, че са налице условията на чл. 423, ал. 1 от НПК. Пред ВКС осъденият лично и защитата му - адв. Хр. Б., поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основание за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 13 от 15.03.2018 г. по нохд № 71/18 г. РС-Елхово осъдил подсъдимия Ч. на основание чл. 343б, ал. 3 и чл. 54 от НК на 1 г. лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и на глоба в размер на 500 лева, а на основание чл. 343г от НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 г. и 6 месеца. Съдът се произнесъл по вещественото доказателство по делото, като разпоредил унищожаването му, след влизане в сила на присъдата. Присъдата влязла в сила на 31.03.2018 г., при условията на чл. 412, ал. 2, т. 3 от НПК. В досъдебното производство по делото - бързо производство, по реда на чл. 356 и сл. от НПК, искателят Ч. е взел лично участие при предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем и следващия го разпит в това му качество - л. 10 и 11. При тези процесуално следствени действия Ч. е бил заедно с упълномощения от него защитник - адв. В. Д. (л. 12), а при проведения му разпит е заявил, че не желае да му бъдат предявявани материалите по разследването. На същото място - в досъдебното производство, е видно, че обвиняемият Ч. е посочил свой адрес за призоваване - [населено място].. (л. 10 и 11). След образуване на нохд съдия-докладчик при РС-Елхово с разпореждане от 02.03.2018 г. насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.03.2018 г. и разпоредил на основание чл. 358, ал. 2 от НПК наблюдаващият прокурор от РП-Елхово да връчи незабавно копие от обвинителния акт на подсъдимия, да призове същия и неговия защитник - Д., за датата и часа на съдебното заседание, и да го уведоми за правата по чл. 358, ал. 3 от НПК - в три дневен срок от връчването на преписа от обвинителния акт, да даде отговор, в който да изложи възраженията си и на направи нови искания. Съдът изискал от същия прокурор представянето на надлежни доказателства за стореното от него призоваване. В изпълнение на последно посоченото, РП-Елхово изпратила на съда призовка за подсъдимия Ч. с Вх. № 280/18 г. по БП № 67/18 г (л. 10 от нохд). От последната е видно, че копието от обвинителния акт е връчено на 06.03.2018 г. на адв. В. Д., като на същото място не личи тя да е поела ангажимент да предаде на подсъдимия преписа от обвинителния акт и призовката за първото по делото заседание, каквото изискване се съдържа в чл. 180, ал. 6 от НПК. Липсват писмени доказателства за това, че подсъдимият е потърсен на посочения от него, в досъдебното производство, адрес, и защото не е намерен там и не е било възможно връчване на процесуалните книжа на лицата по чл. 180, ал. 2 от НПК, последното е станало по реда на чл. 180, ал. 3 от НПК, в нарушение на изискванията на чл. 180, ал. 6 от НПК. Протокола за съдебното заседание, проведено на 08.03.2018 г. удостоверява, че подс. Ч. не се е явил, като съдът е приел, че той е редовно призован, а разглеждането на делото е отложено за 15.03.2018 г., защото е прието за основателно възражението на адв. Д., че не е спазен тридневния срок за отговор от страна на подсъдимия. Защитата е уведомила съда, че подсъдимия желае лично да участва в съдебното производство и в случай на отлагане разглеждането на делото, подсъдимият да бъде призован чрез нея. В следващото съдебно заседание подсъдимият не се явил, делото било разгледано в отсъствие на подсъдимия - по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, и приключило с посочената по-горе присъда. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането на осъдения е допустимо - легитимиран е да направи това и е подал искането за възобновяване в предвидения от закона срок - за постановената присъда е узнал на 13.04.2018 г. (л. 31), когато лично е получил уведомление за доброволно изпълнение на наложеното му наказание глоба. Разгледано по същество - искането е основателно. Съгласно чл. 423, ал. 1 от НПК искането на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В конкретния случай, с оглед на чл. 358, ал. 1, т. 4 от НПК, процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК обхваща връчване на обвинителния акт на подсъдимия; съобщаването му за правото да се яви със защитник и за възможността да му бъде назначен защитник в случаите по чл. 94, ал. 1 от НПК, както и, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Отразеното по-горе указва, че искателят не е бил потърсен въобще на посочения от него, в досъдебното производство, адрес; липсват данни да е било невъзможно връчването на процесуалните книжа на лицата по чл. 180, ал. 2 от НПК; а връчването по чл. 180, ал. 3 от НПК е сторено в нарушение на чл. 180, ал. 6 от НПК - без получилият книжата да е поел изричен ангажимент да ги предаде. В коментираната призовка, независимо от казаното дотук, е очевидна липсата на уведомление за възможността делото да се разгледа и реши в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269 от НПК. Така констатираното налага изводите, че след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият не се е укрил и процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК не е била изпълнена въобще, поради което наказателното дело трябва да се възобнови и делото върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Доколкото са налице условията на чл. 423, ал. 4 от НПК - осъденият Ч. е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда (на 24.04.2018 г. - виж справка от МП-ГДИН вх. № 6063 от 18.06.2018 г. по описа на ВКС) и с оглед на резултата от настоящото производство, ВКС трябва да се произнесе по мярката за неотклонение. Такава не е взета спрямо искателя въобще. С оглед на процесуалното поведение на същия следва да му се определи мярка за неотклонение "Подписка", която го задължава да не напуска местоживеенето си - на посочения от него, в досъдебното производство, адрес в [населено място], без разрешение на съответния орган. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 2 и чл. 423, ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение