Решение № 9167 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5086/2009 г.

Решение № 9167 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5086/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Чавдар Георгиев Пенчев и Карамфила Георгиева Цокова- Пенчева срещу решение № 15/9.02.2009 г. по адм. д. № 740/2008 г. на Административен съд гр. Перник. Считат обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и претендират от съда отмяната му. Ответникът Любен Илиев Виденов чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК-Перник не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество с оглед наведеното касационно основание за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, жалбата е неоснователна при следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № ДК10-14/27.11.2008 г. на началника на РДНСК-Перник, с която е отхвърлена жалбата им срещу разрешение за строеж № 18/22.04.1996 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон: Към датата на издаване на оспореното разрешение за строеж жалбоподателите не са били собственици на имота, за който е издадено строителното разрешение, нито са имали вещни права върху него, поради което същите не са активно легитимирани да обжалват строителното разрешение. В случая освен това строежът е изпълнен, завършен, като е издадено и разрешение за ползване № 20/16.02.2000 г. за строежа. Съгласно чл. 154а ЗТСУ (отм), действащ към момента на издаване на строителното разрешение, не може да се отменят одобрени проекти и разрешения за строеж за реализирани строежи, за които е издадено разрешение за ползване, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства след това. Поради това правото да се иска проверка на законосъобразността на такова разрешение за строеж е преклудирано по силата на изрична правна норма, преповторена и в с разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗУТ в редакцията й на ДВ бр. 1/2001 г. Предвид изтъкнатото, като е приел, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен такъв, съдът правилно е приложил материалния закон, поради което решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора за ответника Любен Илиев Виденов ще следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лв, представляващи адвокатски хонорар. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение