Решение № 12027 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10018/2018 г.

Решение № 12027 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10018/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Й., гражданин на Република Турция, чрез адв. Я. Стойчев от САК, против Решение № 3987/14.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2212/2018 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № ЗДС - 311/21.08.2012 г., на директора на СДВР за принудително отвеждане до границата на Република България. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Претендира разноски. Ответникът - директора на СДВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Б. Й. срещу Заповед № ЗДС - 311/21.08.2012 г., на директора на СДВР за принудително отвеждане до границата на Република България. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице предвидените в чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ предпоставки за налагане на ПАМ – принудително отвеждане до границата на РБ се налага на чужденец, който не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7 - дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване. Крайният извод на съда е, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 41, т. 2 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 41, т. 2 ЗЧРБ, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б. В хипотезата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ компетентният административен орган по чл. 44 от същия закон действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира основание за наличие на принудителната административна мярка. Той няма право на преценка нито относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, нито относно вида й. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт - обстоятелството, че чужденецът не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок. На касационния жалбоподател не е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България", поради което не е нарушено и правото му на семеен живот. С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на СДВР следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт в размер а 200.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение