Решение № 8619 от 15.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3657/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от К. Хъфман, П. Петков - [псевдоним], Пинтова З. и А. Врабчев, подадена чрез процесуален представител адвокат Г. Ганева, против решение 527/15.01.2021г., постановено по адм. д. 4565/2019г. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата им срещу акт на министъра на културата от 15.01.2019г., с който е утвърден протокол от заседание на жури за класиране на кураторски проект за национално участие на Република България в 58 - то издание на Венецианското биенале за изкуство през 2019г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209 т.3 АПК. Сочи се, че съдът в нарушение на материалния закон е приел, че не е налице нищожност на оспорения административен акт, предвид това, че заповед РД 09 - 1068/13.11.2018г. на министъра на културата е издадена без представителна власт и не е породила правни последици, с оглед на което и последвалите въз основа на нея процедури и постановени последващи актове също са нищожни. Намира за неправилни изводите на съда за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на процедурата за представяне и класиране на кураторски проекти, с твърдения, че са нарушени чл.6, ал.2 от Статута за национално участие на РБ във Венецианското биенале за изкуство, чл.7, ал.7 от същия и чл.13 от приетия Статут. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна - министъра на културата,чрез процесуалните си представители в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба с доводи за правилност на оспореното решение. Претендира разноски, съгласно представен списък. Ответниците - Р. Букова, Л. Лютаков и В. Млечевска, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Седмо отделение при Върховен административен съд е отхвърлил оспорването на К. Хъфман, П. Петков - [псевдоним], Пинтова З. и А. Врабчев, срещу акт на министъра на културата от 15.01.2019г., с който е утвърден протокол от заседание на жури за класиране на кураторски проект за национално участие на Република България в 58 - то издание на Венецианското биенале за изкуство през 2019г. За да постанови този резултат съдът е изложил подробни съображения за липсата на пороци водещи до нищожност оспорения акт. Приел е, че с утвърждаването на оспорения протокол, министъра на културата осъществява функции по държавно управление по силата на чл.3 и чл.5, ал.1,т.17 от Устройствения правилник на министерството на културата, който е централен едноличен орган на изпълнителната власт и разработва, организира, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на културата. Ето защо съдът счита, че оспорения акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Съдът е отхвърлил като неоснователно и второто твърдение за нищожност на оспорения протокол, а именно, че заповед на министъра на културата за утвърждаване на Статут за национално участие на РБ във Венецианското биенале за изкуство е издадена без представителна власт, поради което следващите процедури и постановени въз основа на нея актове са нищожни. Изложил е съображения, че представителната власт на министъра на културата не произтича от нарочен акт на Министерски съвет, а от неговите законово определени правомощия в Устройствения правилник на МК. Доводите на касаторите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правил, съдът е отхвърил с мотиви, че при конституиране на оценителното жури и неговата дейност по оценяване и класиране на участниците не са допуснати нарушения. Според съдът е спазена разпоредбата на чл.10, ал.1 от Статута при конституиране на журито, от приложената административна преписка и автобиографиите на членовете на журито, които съдът е обсъдил подробно е стигнал до извода, че назначената от министъра на културата оценителна комисия се състои от членове, отговарящи на изискванията, заложени в чл.10, ал.1 от Статута и в заповедта за назначаване. Съдът е обсъдил подробно изискването на чл.13 от Статута за осъществяване на процедурата по избор на кураторски проект на два етапа, представените от ответника оценъчни карти на всеки от членовете на журито, с поставените оценки, представения протокол от заседанието на журито с изложените в него резюмета от членовете на журито, проведените обсъждания от тях, както и извършеното класиране на кандидатите, като е достигнал до извода, че е спазена процедурата по конституиране на конкурсното жури и не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отхвърлил е като неоснователни твърденията за неспазен срок по чл.6, ал.2 от Статута за представяне на проектите, както и за допуснато от оценителното жури нарушение на чл.13 от Статута при оценяване на кандидатите. По тези подробно мотивирани в решението съображения, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въпреки наведеното в касационната жалба оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, такива не са посочени конкретно от касаторите, поради което това основание не следва да се обсъжда от касационната инстанция, предвид разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, съгласно която Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Решението е обосновано. Съдът е изложил фактите установени по делото въз основа на събраните доказателства, както и формираните въз основа на тях правни изводи, които са изложени подробно и аргументирано. Решението е материално законосъобразно. Правилно административния съд приема, че оспореният акт на министъра на културата е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия и не страда от порока нищожност, поради липсата на компетентност у издателя му . Изискванията за действителност на административния акт са той да е издаден от компетентен орган, в пределите на неговата материална и териториална компетентност, в предвидената от закона форма и при наличието на законовите предпоставки за неговото издаване , като същия следва да е издаден и в съответствие с целта на закона. Неспазването на някое от тези изисквания дава основание за оспорване на акта, като основанията за това са изчерпателно посочени в нормата на чл.146 АПК от т.1 до т.5. Наличието на който и да е било от тези пороци, в зависимост от степента на неговото проявление, има за последица унищожаемост или нищожност на административния акт. Основанията за оспорване са конкретни факти във всеки един отделен случай и ако съпоставени с изискванията за законосъобразност на акта, сочат на тяхното нарушаване, тези факти се явяват като юридически факти, които или изключват възникването на целените с акта последици и тогава ще е налице нищожност или ще пораждат право на отмяна, при което ще е налице унищожаемост на административния акт. Съдебната практика и теория споделят виждането, че нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, както и тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно-производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. В съответствие с посочените по-горе критерии и при правилно тълкуване и прилагане на закона тричленния състав на Върховния административен съд приема, че оспореният акт на министъра на културата не страда от порок, водещ до нищожност. Правилно съдът е взел предвид правомощията на министъра, регламентирани в Устройствения правилник на МК и по - конкретно чл.3, ал.1, съгласно който министърът на културата е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който разработва, организира, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на културата. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, Венецианското биенале е средство за популяризиране на постиженията на съвременното българско изкуство, което безспорно е част от културата, и именно министъра на културата като едноличен централен орган на изпълнителната власт в областта на културата има правомощия да координира подготовката и реализацията на българското участие. По силата на предоставените му правомощия в чл.5, ал.1, т.17 от Устройствения правилник на министерството на културата, министъра осъществява финансово подпомагане на културни инициативи от националния културен календар и обявява конкурси за подпомагане на творчески проекти в различни области на изкуствата. Правилни са изводите на съда, че с утвърждаване на оспорения протокол, министъра на културата осъществява функция на държавно управление, поради което акта е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му с УП правомощия. Неоснователни са наведените в касационната жалба твърдения за неправилност на изводите на съда, че оспорения акт не е нищожен и на другото въведено от касаторите основание. Съдът е разгледал това твърдение, като е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Правилни са изводите на съда, че представителната власт на министъра да провежда държавна политика в областта на културата не произтича от взетото решение на Министерски съвет, а от законово предоставените му правомощия в Устройственият правилник на министерството на културата. Ето защо изводите на тричленният състав, че заповед РД 09 -1068/13.11.2018г. на министъра за утвърждаване на национално участие на РБ във Венецианското биенале за изкуство не е издадена без представителна власт на министъра са правилни и съответни на материалния закон. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на конкурса, каквото нарушение е отречено от първоинстанционният съд в решението. Конкретно се твърди нарушение на чл.6, ал.2 от одобрения от министъра Статут за национално участие на РБ във Венецианското биенале за изкуство, поради това, че по силата на тази разпоредба, изборът на кураторски проект следва да бъде извършен през месец май - август на годината, предхождаща биеналето, а конкурса в случая е обявен едва на 29.11.2018г. В цитираната разпоредба на чл.6, ал.2 от Статута е посочено, че цялостната организация на всяко национално участие започва в годината, предхождаща годината на откриването на Биеналето, като дейностите се извършват съгласно график по приложение 1 към статута. Действително в приложение 1 към чл.6, ал.2 е посочен като период за избор на кураторски проект, приемане на РМС и определяне на комисар периода м. май - м. август на годината предхождаща биеналето, а конкурса в случая е обявен на 28.11.2018г., но настоящата съдебна инстанция намира, че неспазването на този срок за провеждане на конкурса по никакъв начин не е накърнило правата и интересите на касаторите, като участници в конкурса, тъй като не ги е лишило от възможност да участват в него, нито пък е довело до някакви негативни за тях последици, като отстраняване от участие или др. Още повече процесното събитие е такова от международен характер, не е организирано от Република България, поради което подготовката за участието в него и провеждането конкурса за проекти е обусловено и от поставените изисквания от организаторите, видно от приложената по делото кореспонденция с Италия. Правилно са отхвърлени от тричленния състав оплакванията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно че с поканата за участие в конкурсната процедура не са публикувани техническите спецификации на които трябва да отговарят проектите. Съдът е обсъдил изключително подробно представените по делото проекти на всички участници, водената между жалбоподателите и министерството на културата кореспонденция във връзка с участието им в конкурса и е достагнал до правилния извод, че всички участници са имали възможност да подадат документи за участие, да получат необходимите разяснения, видно от водената кореспонденция, да получат достъп до всички документи на място и на интернет страницата на ведомството, с което не е бил нарушен принципа на достъпност, прозрачност и публичност, залегнал в чл.12 от АПК при провеждане на конкурса. Съдът е разгледал подробно оплакванията на касаторите, относно състава и дейността на назначането оценително жури като с подробни и аргументирани мотиви е стигнал до извода, че не са допуснати нарушения при неговото конституиране. Изводите на съда се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция и не е необходимо да се преповтарят като при условията на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, петчленният състав на ВАС препраща към тях и ги възприема като свои. Наведеното в касационната жалба твърдение за участие на представител на министерството като член на журито се прави за първи път пред настоящата съдебна инстанция, което е недопустимо предвид забраната за нови фактически установявания по чл.220 АПК, както и правилото, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Твърдението, че при оценяването журито е изменило Методиката на административния орган, приета от него с увърдения Статут, а изводите на съда в тази насока са неправилни, съдът намира за неоснователно. Правилни и в съответствие с приложените доказателства по делото са изводите на първоинстанционният съд, че с приетото решение в картата за оценка по критерий 4 да бъде вписана 1 точка за проектите, които не са включили оценка на плана за популяризиране на проекта и дейностите по неговото изпълнение, а при останалите оценката да не е максимална, не е извършено изменение на утвърдената методика за оценка и същото е в полза на участниците. Следва да бъде отбелязано, че видно от приложените карти за оценка на членовете на журито по този критерий жалбоподателите дори са получили по - висока оценка от останалите участници, включително и от класираният на първо място участник, с оглед на което възприетото от журито решение не е повлияло неблагоприятно при оценяването им . Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на касаторите срещу оспореният акт на министъра на културата, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон, което следва да се остави в сила. При този изход на спора следва да се уважи своевременно направеното искане от министерството на културата за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 3000лв., съобразно представения Договор за правна помощ, платежни документи за действително извършен разход и Списък по чл.80 ГПК. Направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, извършената от процесуалния представител реална правна защита и съдействие по делото, изготвяне на отговор на касационната жалба и личното явяване в съдебно заседание. Водим от горното и на осн.чл.221 ал.2 пр.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав