Решение № 4026 от 13.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Директор на Териториална дирекция Митница гр. Пловдив, срещу решение 1713/12.10.2022 г., постановено по адм.д.692 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2022 г., с което е отменено решение РТД 3000-283/14.02.2022 г./32-49556 от Директора на ТД Митница Пловдив, с което е променена митническата стойност на стоки по митническа декларация с МРН 20BG003009073300R6 подадена от "Фитони 1" ЕООД Според изложеното в касационната жалба са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Неправилно съдът е посочил, че при постановяване на атакувания административен акт е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. В рамките на проведеното административно производство митническите органи са предоставили възможност на жалбоподателя да бъде изслушан и да представи доказателства за декларираната от него стойност на вноса, като са спазили установените за това процесуални правила. Мотивите на административния орган при определяне на новата митническа стойност за стоки под 2 / 3 от подадената митническата декларация на Фитони 14 ЕООД, са обосновани със статистическа информация, продажба на първо търговско ниво, търговско споразумение, което в достатъчна степен установява тезата на административния орган. Неправилно е прието, че административният орган е подходил формално, като не е изследвано дали сравнимите стоки действително са със сходно качество и дали са взаимнозаменяеми със процесните стоки. Противно на това, което е приел първоинстанционният съд, не е налице съществено нарушение на административно производствените правила, което да е самостоятелно основание за отмяна на акта. Позовава се на решение по дело С-291/2016 на СЕС, като сочи, че административния орган го е съобразил в мотивите на отменения административен акт. Приетото от съда е в противоречие с тълкуването на СЕС по сходен въпрос. По така изложените съображения се претендира съдебния акт да бъде отменен, като се постанови друго решение по същество на спора, с което жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Фитони 1 ЕООД, чрез адв. Бончева оспорва подадената касационна жалба. Намира я за неоснователна. Според изразеното становище от ответника по същество на спора не са представени от административния орган убедителни доказателства, които да обосновават възникналите твърдия за реалност на декларираната митническа стойност. Процесуалният представител на административния орган не оспорва автентичността на търговските документи, но въпреки това не приема декларираната въз основа на тях митническа стойност. Цената, която е използвал административния орган е определена съгласно справка от програма ТЕЗЕЙ, като дава информация за цени на килограм, а не на чифт, както е осъществен процесния внос. Дори използваните три фактури за сравняване на цени при вноса не е установено дали касаят сравними стоки. Възразява относно претендираните разноски от административния орган, като намира, че не е налице реално заплащане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и не следва да бъде възстановявано като разноски в полза на митническата администрация. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на административния акт е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са мотиви, че не е спазена процедурата по чл.84а-чл.84м от Закона за митниците /ЗМ/ и че митническите органи не са доказали наличие на основания за определяне на митническа стойност по реда на чл.74, §2, б. б и чл.74, §3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. При проверка на решението не се установяват касационни отменителни основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила . Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Пловдив е решение РТД-3000-283 от 14.02.2022 г. /32-49556 издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност за стоки под 2/3 от митническа декларация /МД/ с МРН 20BG003009073300R6 в размер на 43 870.20 лв., като са начислени допълнително задължения за ДДС в размер на 3 312.82 лв. Първоинстанционният съд е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган и при спазване на изискването за писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е спазена процедурата за извършване на последващ контрол на декларираното установена в разпоредбите на чл.84в, ал.1-3 ЗМ, при това не от митническите служители в специализираното звено за последващ контрол, в какъвто смисъл са законовоустановените изисквания. Проверката е следвало да бъде извършена по реда на чл.84а-чл.84м от ЗМ. Другият спорен момент е, дали са били налице предпоставките за определяне на митническата стойност по реда на чл.74, §2, б. б от Регламент /ЕС/952/2013 г. Общият принцип определен чрез Регламента е за определяне на митническата стойност въз основа на договорената такава, т.е. на действително платената или подлежаща на плащане цена. Останалите методи предвидени в чл.74, §1 от Регламента се прилагат последователно. Основанието да не бъде приета декларираната митническа стойност е внос, който е осъществен на необичайно ниска цена, в сравнение с цената на сходна стока в приблизително същия момент, като това обстоятелство поражда основателни съмнения относно стойността на стоките, определени по реда на чл.70 §1 МКС. В конкретния случай вносът е сравнен с осъществен по други три митнически декларации в приблизително същия момент. Документите послужили за сравнение са описани в административния акт, но не са изложени мотиви защо стоките са приети за сходни и съответно сравними с процесния внос. Не е посочено въз основа на кои характеристики на стоките е прието, че са взаимнозаменяеми и могат да изпълняват същите функции. Не са представени доказателства, че стоките се търгуват на много по висока цена. Формалното позоваване на информация от митническите декларации на други вносители, без да е посочен изпращач и страна на произхода, без други мотиви за приемане на митническата стойност не обосновават съмненията на митническите органи и определяне на митническа стойност различна от декларираната. Тези свои изводи съдът е обосновал със заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна и оценителна експертиза. Изрично вещото лице е посочило, че при извършено посещение на място в ТД Пловдив, не се установява да има мостри от внесените стоки и такива от стоките, които служат за сравнение. Съпоставката се извършва единствено по описание на стоките при деклариране на вноса. Експертът е установил, че внесените чехли по процесната митническа декларация, дори според описанието не са идентични и взаимнозаменяеми с тези, с които е извършвано сравнението. Съдът при постановяване на атакуваното решение е взел предвид изслушаната експертиза и при съобразяване на приложените към преписката писмени доказателства е приел, че административният орган не е обосновал увеличаването на митническата стойност по надлежния ред. Това е довело до издаване на административен акт, който е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Решението е правилно. Спорът между страните, който правилно е формулиран от пъровиностанционният съд е относно това дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447. Само в случай, че това е направено в Регламента се предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности и издаване на решение за корекция на тази стойност. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая митническият орган е отхвърлил договорната стойност посочена за стоки с 2 и 3 от МД с МНР 20BG003009073300R6, без да е установил предпоставките за приложението на цитираната разпоредба. Позоваването на информационната система ТЕЗЕЙ и декларации за други три вноса, не означава че е установена стойност на сравними стоки. Не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. Извършването на справка на в системата и формалното сравнение на цени в различни мерни единици не е достатъчно, за да се приеме, че актът е обоснован. Изложените мотиви, подкрепящи този извод се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. Както многократно ВАС във своите актове е посочвал, неоснователен поддържания в касационната жалба довод за несъобразяване на съдебния акт с Решение на Съда на ЕС от 16.06.2016г. по дело С-291/2015г. по тълкуването на чл. 181а от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 02 юли 1993г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, съответен на чл. 140 от Регламент за изпълнение(ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015г. за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.