Решение № 2629 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7637/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 251, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по касационна жалба на П. Апостолова, М. Апостолова, Г. Апостолов и В. Апостолова, всички представлявани от адв. Файтонджиев, срещу Решение 3283 от 18.05.2023 г., постановено по адм. д. 53/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането на лицата за тълкуване на Решение 5578/06.10.2021 г., постановено по адм. д. 53/2021 г. по описа на АССГ. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение и необоснованост на извода на съда за яснота на решението, чието тълкуване е поискано. Сочи се, че необходимостта от тълкуване в случая произтича от неяснота в диспозитива на решението, с който е отхвърлена жалбата срещу оспорения ревизионен акт, в частта на установените задължения за 2016 г. и 2017 г., въпреки красноречивите мотиви в решението, че тези задължения не съществуват, тъй като са погасени. Приходните органи не изпълняват процесното Решение 5578/06.10.2021 г. по адм. д. 53/2021 г. по описа АССГ, потвърдено с Решение 6914/11.07.2022 г. по адм. д. 11877/2021 г. на ВАС, именно поради неяснотата в диспозитива на същото. Твърди се неправилност на аргументите на съда, че от мотивите на решението му в достатъчна степен става ясна волята му, като се сочи, че мотивите на съдебното решение не се ползват нито със сила на пресъдено нещо, нито с изпълнителна сила, а с такива се ползва само диспозитивът, който подлежи на изпълнение. В съдебно заседание касационните жалбоподатели, чрез адв. Тунчев, молят обжалваното решение да бъде отменено. Претендират разноски. Ответникът - директор на дирекция ОДОП гр. София, чрез юрк. Зарева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима предвид чл. 251, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, като подадена срещу съдебно решение, постановено в производство по тълкуване на съдебно решение, подлежащо на касационен контрол. Същата е подадена в срока по чл. 211 АПК от страни, адресати на оспореното решение. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 5578/06.10.2021 г., постановено по адм. д. 53/2021 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 6914/11.07.2022 г., постановено по адм. д. 11877/2021 г. по описа на ВАС, чието тълкуване е поискано, е отменен Ревизионен акт Р-22221019001436-091-001/27.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена и изменена с Решение 1828/02.12.2020 г. на директора на дирекция ОДОП София, с която са установени задължения за довнасяне по ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 9779,87 лв., ведно с съответните лихви, като е отхвърлена жалбата в останалата част. За да постанови отхвърляне на искането за тълкуване на горепосоченото решение, административният съд е приел, че същото не е неясно, волята на съда е ясно изразена и обусловена от установената по делото фактическа и правна страна. Посочил е, че с Решение 5578/06.10.2021 г. АССГ изрично е приел, че с процесния РА правилно са установени задълженията на Апостолов за 2016 г. и 2017 г., но същите са заплатени, поради което не подлежат на принудително събиране. Въпреки това, жалбата е отхвърлена в тази част, тъй като задълженията са правилно установени, но същите са вече заплатени, като важи задължителната сила на мотивите. Приел е, че волята на съда е изразена безпротиворечиво, като независимо от отхвърлителния диспозитив, страните са обвързани от задължителната сила на мотивите и от посочените в тях съдебни установявания. Обжалваното решение е правилно. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК подлежи единствено диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на пресъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на решението /ТР 1/2001 г. по т. д. 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. Предмет на тълкуване може да бъде съдържанието на диспозитива на тълкувания съдебен акт, което води до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил и обуславящо невъзможност за прилагане на правните последици от акта. Диспозитивът на Решение 5578/06.10.2021 г., постановено по адм. д. 53/2021 г. по описа на АССГ, е ясен, като формираната от съда воля в същия е ясна и недвусмислена. Правилно административният съд е приел, че не са налице основания за тълкуване на решението. В искането за тълкуване, а и в касационната жалба, са изложени доводи за несъответствие между мотивите на административния съд и постановеното с диспозитива на съдебния акт, които твърдения не обосновават необходимост от тълкуване на решението. Липсва посочване на конкретна неяснота в диспозитива, чието тълкуване се иска. Твърденият от касаторите порок на решението не може да бъде отстранен в производство по реда на чл. 251 ГПК вр. чл. 144 АПК. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,