Решение № 4669 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3935/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията(КПК), преди това Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество(КПКОНПИ), със седалище в гр. София срещу Решение 1467 от 07.03.2023 г., постановено по адм. дело 6544/2022 г. по описа на Административен съд София град(АССГ), с което е отменено нейно Решение РС-991-21-40/08.06.2022г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Р. Станиславова от гр. София. Претендира разноски. Ответникът Р. Станиславова от гр. София оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение и настоява за отмяната му. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издаденото Решение от 08.06.2022г. на КПКОНПИ (наричана по-надолу само Комисията), административният съдия е приел, че актът е бил издаден в производство, в което органът е допуснал нарушения на съществени процесуални правила, след като в преписката не се намират документите, формирали извода за наличие конфликт на интереси, а освен това изводите му са и необосновани. Настоящият състав на касационната инстанция установи, че производството пред административния орган е било образувано по сигнал вх. ЦУ01/С-991/25.11.2021г. и съобразно Решение на колективния орган от 08.12.2021г.(л.401 от делото на АССГ), като самият сигнал(само неговите първа и втора страница са на л. 412-413) съдържа твърдения за наличие на конфликт на интереси в столичния Район Красно село, респ. на Кмета Р. Станиславова във връзка с получавани публични средства от определени юридически и физически лица, които са предоставяли различни, включително и правни, услуги по време мандата на Станиславова. В тази връзка и след проведено производство по специалния закон, Комисията приела, че същата в качеството и на Кмет на Район, т.е. като лице, заемащо висша публична длъжност, е издала възлагателно писмо с рег. РКС21-ДГ56-20 от 15.09.2021г., е подписала отчет за свършената работа по това възлагателно писмо от дата 16.09.2021г., а също така е подписала платежно нареждане 852973 от 21.09.2021г., с което е Районът е извършил плащане на адв. Т. Радуловска на сумата от 420 лева за осъществена адвокатска услуга защита и представителство по същото възлагане. Прието е от органа, че така Кметът на Район е упражнил свои правомощия в собствен частен интерес, който е от естество да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията и задълженията му по служба, като по този начин е извършила и три нарушения на нормата на чл.58, изр. първо ЗПКОНПИ(сега ЗОНПИ) за всеки един от тези актове, поради което и е установила конфликт на интереси, наложила глоби за всеки един от случаите от по 5 000 лева и отнела суми от по 150 лева дневното нетно възнаграждение на Станиславова за датите 15, 16 и 21 септември 2021г. В самото решение(петнадесет страници) подробно е проследено развитието и на други производства пред същия орган, приключили с предходни негови актове, които обаче нямат съществено значение за формираните правни изводи по конкретно вменените със спорното решение от 08.06.2022г. три нарушения, представляващи случаи на установен конфликт на интереси от органа, поради което те правилно не са били обсъдени от първоинстанционния съд. Сърцевината на тезата, с която се приемат трите акта, подписани от Станиславова, за волеизявления, чрез които е била реализирана една нематериална облага по см. на чл.54 ЗПКОНПИ, изразила са в привилегия, помощ и подкрепа, а също така и материална такава заплатената от бюджета на района сума от 420 лева на адв. Радуловска, се сочи да е действието в личен(частен) интерес, осъществено от страна на ответника по касация, което не е било с оглед качеството и на орган на местно самоуправление. В тази връзка се твърди, че Станиславова е била наясно, че за случая, в който е упражнена адвокатската защита, тя е била призована в лично качество с оглед разследване на евентуално осъществено от нея престъпление. Т.е. и след като наказателната отговорност е лична, то тя без основание е ангажирала публичен ресурс за това. Настоящият състав намира така развитата теза принципно за правилна, но заедно с това за неустановена от колективния орган, при условията на необходимото пълно главно доказване, което пък е резултат и на допуснати нарушения на съществени процесуални правила в хода на развитие на производство пред Комисията, довели и до нейната недоказаност. На първо място в обжалвания акт(а и това не е спорно) е установено, че повод за ангажиране на защитата(то е посочено е във възлагателното писмо от 15.09.2021г.) е било консултация и участие в разпит в КПКОНПИ, възложен по пр. преписка 1580/2021г. на Специализираната прокуратура . Както е развито и в касационната жалба от решаващо значение за доказване тезата на органа е да се установи в какво качество е било призовано, респ. е участвало лицето в цитираната производство при осъществяване на съответните процесуални действия от мандатоносителя по договора за поръчка(каквото по същество представлява извършеното възлагане), който е бил и упълномощен, т.е. при действия от името и за сметка на представлявания. В касационната жалба са изложени аргументи, че Станиславова е била наясно за качеството, в което е била призована, респ. това било видно от самия факт, че е била консултирана от адвокат. Настоящият състав на касационния съд обаче намира тази теза определено за недоказана. На първо място от представеното в хода на съдебното дирене пред първата инстанция Постановление от 01.12.2021г. на прокурор от Специализираната прокуратура по цитираната пр. преписка(л.460-462 делото на АССГ) се установява, че преписката е била образувана по повод постъпил сигнал от Г. и Г. Цекови от гр. София с оглед изложени от тях съмнения за евентуално осъществени неправомерни действия от страна на Кмета на Район Красно село Станиславова и други длъжностни лица от районната администрация, касаещи одобряване на проект на ПУП с РУП за техен поземлен имот, находящ се на територията на района. В тази връзка прокурорът, упражнявайки правомощията си по чл.145 ал.1, т.3 от Закона за съдебната власт(при изпълнение на предвидените в закона функции) е възложил на КПОНПИ, при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия, да извърши проверка в определен от него срок, като му представи заключение, както и всички материали, събрани при извършване на проверката. Съответно на това правомощие на прокурора е възможността, посочена в чл.83 т.8(преди изменението му) в ЗОНПИ, Комисията да извършва проверки, възложени от прокуратурата по реда на ЗСВ. Именно това е било посочено от органа и в негов отговор на определение на първостепенния съд от 17.02.2023г., в който се визират обстоятелства по получаване на постановление на прокурор по същата преписка, като е отбелязано, че всички указани действия са били изпълнени и материалите изпратени в Специализираната прокуратура с писмо от 15.10.2021г. От така наличните доказателства по административната преписка, а и от събраните при съдебното дирене пред състава на АССГ, обаче не може да се установи нищо конкретно за това как, кога и в по-важното в какво качество е била призована Станиславова, за да даде обяснения пред КПКОНПИ по повод възложената от Специализираната прокуратура проверка. В самата касационна жалба Комисията отбелязва, че е без значение факта как лицето е било призовано с призовка, по телефон или по друг начин , което безспорно е така, но само досежно несамостойното производство по проверка. Напротив, закрепването на тези факти всъщност е от особено съществено значение за установява на основен праворелевантен факт по развилото се впоследствие отделно и самостоятелно производство по установяване на конфликт на интереси, детерминирано от осъщественото при проверката(разпита) представителство на Станиславова от адвокат, чието мандатно правоотношение, респ. след отчетната сделка по него, е довело до разходване на публични средства. От прокурорския акт, от цитираното писмо и другите писмени доказателства, не се установява какво Станиславова е знаела по повод образуваната прокурорска преписка, респ. дали проверката по нея е имала за основна задача установяване на извършено само от нея престъпно деяние. След като лицето не е имало процесуално качество по НПК, то от самия факт на образувана предварителна проверка, не може да се презюмират изводи, че субективно тя е имала представи за елементи от състава, послужил последващо за вменяване на трите нарушения. Отделно от това няма данни(писмени следи) КПКОНПИ на свой ред да е уведомила лицето, че проверката касае случай по пр. преписка, засягащ личното и поведение, респ. възможното ангажиране на нейната наказателна отговорност. Страната не представя материалите, изготвени от нея, респ. изпратени на 15.10.2021г. на прокурора, от които да се установи при проведения разпит(в присъствието на адв. Радуловска) какво е разяснено на Станиславова, респ. безспорно и обективно да се установи и субективния елемент за знание. Изискването за документална обоснованост е основно в работата на органа, независимо от това каква правно-регламентирана дейност той осъществява. В тази връзка не може да се сподели тезата на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, след като не е изискал изпратените материали от Комисията по прокурорската преписка. На първо място административният съдия(отменяйки хода по същество с подробно определение от 02.02.2023г.) ясно е задължил органа да представи документите, касаещи начина на призоваване, респ. протоколите на проведените заседания(разпити), но вместо това бил представен само писмен отговор от юриск. Мирчева, която в о.с.з. на 27.02.2023г. посочила, че няма други доказателствени искания, респ. няма да сочи нови доказателства. В този смисъл административния съдия точно е изпълнил вменените му задължения по чл.171 ал.5 във вр. с чл.170 ал.3 АПК, като веднъж е указал разпределение на доказателствената тежест в процеса съобразно разпореждането си за насрочване на делото от 21.09.2022г., а последващо е указал на страната, че за определени конкретни обстоятелства не сочи(не представя) доказателства. Нещо повече, всъщност се установява от изложеното в касационната жалба, че създадените документи по възложените от прокурора действия никога не са били част от административната преписка, след като тя е образувана на дата 25.11.2021г., а документите са били изпратени с писмо по прокурорската преписка още на дата 15.10.2021г., след което не са търсени. Няма данни(а и твърдения) органът да има копия от тях при себе си. Консеквентно това правилно е обосновало и извода на административния съдия, че по този начин е допуснато нарушение на съществени процесуални правила от органа, мотивирайки акта си с документи (при това създадени от самата Комисия), които не са били приобщени по надлежния ред в производството, поради което и не са били част от административната преписка. Подкопаването на тезата на органа е особено видимо от съдържанието на самата касационна жалба, в която се допуска Станиславова да не е била наясно с конкретното качество при подписване на възлагателното писмо. Счита се, че яснотата за нея е налице едва след разпита, проведен в КПКОНПИ. Липсата на дори и писмена следа от проведения разпит в административната преписка обаче е попречило на съда в първа съдебна инстанция(който е съд по фактите) да формира положителен извод в търсената от Комисията насока. Само за пълнота следва да се посочи, че от самото постановление на прокурора от 01.12.2021г. се установява, че концентрацията на обследване в протеклото пред него производство, касателно неспазване на срока по чл.128 ЗУТ, респ. действията и актовете на различни органи и длъжностни лица от състава на Район Красно село с оглед упражнените или неупражнени техни конкретни правомощия по ЗУТ, навеждат на извод, че всъщност правната услуга е ползвана, за да се установят съответните правни рамки на развитото производство по одобряване на ПУП с РУП по заявлението на Цекови, респ. се разяснят действията не само на Станиславова, но и на цялата районна администрация(Зам. Кмета Б. Коцакова и Гл. Архитект на Района Х. Кючуков, които също са били разпитани с оглед упражнени конкретни техни правомощия по казуса). In fine прокурорът е заключил, че Станиславова е осъществила конкретните си правомощия като Кмет в интерес на гражданите района, поради което е отказал да образува досъдебно производство по прокурорската преписка. Препис от това постановление е бил изпратен само на сигнализиращите Цекови, но не и на Станиславова, която не е имала съответно процесуално качество при проверката. Или следа да се обобщи, че ниската степен на убеждаващо въздействие, която имат събраните надлежно доказателства от административния орган, правилно са мотивирали и първоинстанционния съд да приеме, че не са безспорно установени и трите случая с посочените три волеизявления(акта), подписани от лицето, чрез които е приет за установен конфликт на интереси и са приложени и останалите предвидени в закона санкции. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора на Станиславова се дължат разноски, но по настоящото дело не са представени никакви доказателства за извършени разходи от нейна страна, поради което искането на тази страна за присъждане за разноски не следва да се уважава. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,