Решение № 6488 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3756/2018 г.

Решение № 6488 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3756/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Л. И. Г." АД, със седалище в гр. С., представлявано от изпълнителния директор А. К. М., за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 15406 от 14.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1627/2017 г. на Върховния административен съд, първо отделение, в частта му, с която е оставено в сила решение № 2348 от 09.12.2016 г. по адм. дело № 446/2016 г. на Административен съд - П.. В тази част е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001615000763-091-001/25.11.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 51/04.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит по фактура № 76/27.03.2014 г. и по фактура № 80/28.04.2014 г., издадени от доставчика "Пени трейдинг" ООД; по фактура № 0784/12.12.2014 г., издадена от доставчика "Лион трейдинг" ООД; по фактура № 2000000129/31.10.2014 г., издадена от доставчика "А и М Дунай" ЕООД; по фактура № 1000000057/28.05.2014 г., издадена от доставчика "Алеков импорт" ЕООД; относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03, м. 05, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2014 г. по 16 бр. фактури, издадени от доставчика "Зелено бъдеще" АД. Иска се отмяна на решението и в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 10151,10 лв. Искането е с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Молителят твърди, че са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, станали му известни след приключване на делото. П. Р. доклад (РД) № Р-16-1402138-092-01/30.10.2014 г. и Ревизионен акт (РА) № Р-16-1402138-091-01/14.11.2014 г., издадени въз основа на извършена ревизия на "Титаника 2008" ЕООД - клиент на молителя, за което дружество били предназначени услугите, възложени и извършени от доставчика "Пени трейдинг" ООД, "А и М Дунай" ЕООД, вкл. и от "Зелено бъдеще" АД. Тези документи били предоставени на "Л. И. Г." АД в отговор на негово запитване с уведомително писмо от 01.02.2018 г. Според искателя, тези нови доказателства обективирали факти, които били от съществено значение за делото и можели да доведат съда до друг извод относно правото на данъчен кредит по получените доставки на услуги от "Пени трейдинг" ООД, "А и М Дунай" ЕООД, вкл. и от "Зелено бъдеще" АД. Представя също и РД № 1305946/17.01.2014 г. и РА № 161305946/14.02.2014 г., издадени на молителя по извършена му предходна ревизия. Твърди, че от тези новопредставени доказателства се установявало, че процесните услуги, получени от "Лион трейдинг" ООД в годините преди договарянето с него да било станало еднотипно, били признати за реални. Искането за отмяна по другото посочено основание по т. 5 на чл. 239 от АПК се мотивира с липсата на самостоятелни мотиви в решението на Върховния административен съд и необсъждане на целия събран по делото доказателствен материал. Счита, че с това било нарушено правото му на защита, с което била изпълнена хипотезата на посоченото основание. В останалата част на искането за отмяна се посочват доводи, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по искането - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при ЦУ на НАП - П. в представено по делото писмено становище изразява мнение за неоснователност на искането за отмяна. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането за отмяна като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК за процесуално допустимо, а разгледано по същество - за неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни актове по чл. 237 от АПК, е допустимо при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 от АПК, отменителни основания. В случая, молителят е посочил като основание за отмяна разпоредбите на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Т. е., следва да е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след влизане в сила на решението, чиято отмяна се претендира, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. "Нови обстоятелства" са факти от действителността, имащи значението на юридически или доказателствени факти за спора, които са нови - т. е. не са могли да бъдат включени към доказателствения материал при разглеждане на делото при полагане на дължимата грижа от търсещия отмяната. В случая представените РД № Р-16-1402138-092-01/30.10.2014 г. и РА № Р-16-1402138-091-01/14.11.2014 г., издадени въз основа на извършена ревизия на "Титаника 2008" ЕООД - клиент на молителя, не представляват нови писмени доказателства по смисъла на цитирания текст. Същите датират от 2014 г. При извършена служебна справка се установява, че посоченият като ново писмено доказателство ревизионен акт е бил обжалван, а производството по оспорването му е приключило с влязло в сила на 22.06.2016 г. решение № 7488, постановено по адм. дело № 3249/2016 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. Решението, на част от което се иска отмяна в настоящото отменително производство, е влязло в сила на 14.12.2017 г., а представените като нови доказателства РД и РА са били предоставени на молителя в отговор на негово искане от 12.01.2018 г . Това от своя страна означава, че при полагане на дължимата грижа молителят е можел в рамките на обжалване на РА № Р-16001615000763-091-001/25.11.2015 г. да представи тези доказателства или поне да посочи, че се води производство, което според него има отношение към спора като направи своите доказателствени искания във връзка с това. На следващо място, според текста на т. 1 на чл. 239 от АПК, новите факти непременно следва да са от съществено значение за решаването на делото. Според искателя, доказателствата, които представя, обективирали факти, които били от съществено значение за делото и биха могли да доведат съда до друг извод относно правото на данъчен кредит по получените доставки на услуги от "Пени трейдинг" ООД, "А и М Дунай" ЕООД, вкл. и от "Зелено бъдеще" АД. Представените документи касаят друго производство по ревизия, извършена по отношение на трето лице, което макар и съконтрахент на дружества, с които молителят също е сключил договори, няма как да докажат реалността на сделките, осъществени между тях. В голяма степен изложеното се отнася и до представените също като нови доказателства, обективиращи нови обстоятелства РД № 1305946/17.01.2014 г. и РА № 161305946/14.02.2014 г., издадени на молителя по извършена му предходна ревизия. Тези документи, макар и издадени на молителя се отнасят до различен данъчно ревизиран период. Целта на молителя е да докаже традиционност в отношенията му с дружествата, с които има сключени договори, но подобно доказване е било предмет на осъществения вече инстанционен контрол. По изложените съображения направеното на основание чл. 239, т. 1 от АПК искане за отмяна на влязло в сила решение, следва да бъде отхвърлено при условията на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК. Другото сочено основание за отмяна е това по чл. 239, т. 5 от АПК, съгласно който актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Тук молителят изтъква, че Върховният административен съд при произнасянето си не изложил самостоятелни мотиви, а приповторил тези на първоинстанционния съд, както и че нито първата, нито втората инстанция са обсъдили целия представен по делото доказателствен материал и не се били произнесли по всички направени възражения. Счита, че с това било нарушено правото му на защита, с което била изпълнена хипотезата на посоченото основание. Във връзка с това следва да се отбележи, че като способ за извънинстанционен контрол отмяната на влязъл в сила съдебен акт може да се направи само на някое от изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК основания, като същите не могат да бъдат тълкувани разширително. Същото се отнася и за всеки един от конкретните текстове на разпоредбата. Твърдените от молителя нарушения не представляват такива по т. 5. С разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК е уредено основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, което предвижда три хипотези, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе адекватно участие в процеса, поради което законът предполага, че делото е останало непопълнено с отнасящи се за спорното право факти или доказателства. В случая съдебното производство по оспорване на РА № Р-16001615000763-091-001/25.11.2015 г. се е развило пред две съдебни инстанции - Административен съд - П. и Върховния административен съд. От приобщените по делото доказателства не се установява правото на защита и участие в процеса на "Л. И. Г." АД да е било възпрепятствано или ограничено, а твърдените от подателя на искането нарушения, не съставляват основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Данните по делото сочат, че във всички фази на съдебното производство, молителят е участвал чрез упълномощен представител, като е имал възможност да вземе участие във всички действия на съда, чрез изразяване на становища, ангажиране на доказателства и да прави възражения по исканията на другата страна. Всъщност в искането за отмяна не се съдържат доводи в обратната насока. Следователно, соченото правно основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК не е налице, а оттам и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Наред с горното, следва да се отбележи, че изложените от подателя на искането конкретни съображения в подкрепа на искането за отмяна най-общо съставляват доводи за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, недопустими за разглеждане в настоящото производство. Решенията, постановени в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК не подлежат на инстанционен контрол. Претенцията на "Л. И. Г." АД, в частта й представляваща искане за преразглеждане на влязло в сила решение на тричленен състав на ВАС, по съображения за неправилност, е недопустима с оглед същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия