Решение № 3308 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2013 г.

Решение № 3308 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Минерални бани, с. Минерални бани, област Хасково, против решение № 84/26.04.2013 г. по адм. д. № 416/2012 г. по описа на Административен съд - Хасково. В жалбата излага касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът е определил релевантната правна норма - чл. 14, ал. 7 от ЗОС, която води до неприложимост на специалния закон - Закона за сдруженията за напояване. Този закон изключва от обхвата на публичната общинска собственост хидромелиоративната инфраструктура на територията на сдруженията за напояване, която е била включена в имуществото на прекратените организации по § 12 от ЗСПЗЗ. Съдът неправилно е приел, че § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/ е приложим при наличие на съществуващи сдружения за напояване в съответната община. Язовирите, предмет на решението, ще се ползват за напояване и водопой, което е още една предпоставка за отдаването им под наем. Дори и да е допуснат порок, то той не е толкова съществен, за да води до нищожност на акта. Нарушението на закона предполага издаването на унищожаем административен акт, за обжалването на който срокът е изтекъл. Иска обжалваното решение да бъде отменено и бъде отхвърлен протеста на Окръжна прокуратура - Хасково. Ответникът по касационната жалба - Окръжна прокуратура-Хасково, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Правилно с обжалваното решение съдът е обявил нищожност на решението на Общински съвет - Минерални бани от 23.05.2007 г. Законът за водите и Законът за концесиите като специални закони изключват приложението на Закона за общинската собственост. Водоемите, предмет на процесното решение, за периода от 2007 г. не могат да се стопанисват по друг начин, освен чрез концесиониране. Изключението на § 4, ал. 1 от ЗСН намира приложение само при наличието на сдружения за напояване в съответната община, за каквито няма данни по делото. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Хасково по протест на Окръжна прокуратура - Хасково е решение № 324 от 23.05.2007 г. на Общински съвет - Минерални бани, с което на основание чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост е открита процедура за провеждане на търг с явно наддаване на три язовира, публична общинска собственост, находящи се в землищата на с. Сусам и с. Сираково. С обжалваното решение съдът е приел, че към датата на приемане на решението на общинския съвет нормативният акт, уреждащ въпросите за стопанисване, управление и разпореждане с имоти общинска собственост, е Законът за общинската собственост. Съгласно чл. 19, т. 4, б "в" от Закона за водите, язовирите и микроязовирите са публична общинска собственост. По аргумент на чл. 20, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ тези обекти се стопанисват чрез концесия. Този извод не се променя с оглед разпоредбите на § 3 и § 4 от ПЗР на ЗСН, доколкото разглежданият случай не попада в приложното им поле. Отдаването под наем не е било съгласувано с надзорния орган, поради което процесното решение не попада в изключенията, уредени в ЗСН. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН намира приложение при съществуващи сдружения за напояване в съответната община, каквито в община Минерални бани не са регистрирани. По изложените съображения съдът е приел, че общинският съвет е действал при пълна липса на материално-правни основания за приемане на оспореното решение, което води до нищожност на същото. Липсва правна възможност административният орган да издаде акт за отдаване под наем на имоти, публична общинска собственост, поради това, че редът за стопанисване на тези имоти е чрез концесиониране. Решението е правилно, подробно мотивирано и съобразено с материалния закон. Изводите на съда съответстват на доказателствата по делото и на предписанията на правната норма. С оспореното решение на Общински съвет - Минерални бани е открита процедура по провеждане на търг с явно наддаване на три язовира, за които не е спорно, че са публична общинска собственост, като на кмета на общината е възложено да проведе търга и сключи договори за наем при посочените в решението условия. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /в редакцията й към ДВ, бр. 101/2004 г./ части от имоти - публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем по реда на ал. 2 за срок до 5 години, след решение на общинския съвет, при условие, че наемането им не пречи на дейността на лицата, които ги управляват. Ясно и недвусмислено законът урежда възможността за отдаване под наем по реда на чл. 14, ал. 2 на ЗОС само по отношение на части на имоти, публична общинска собственост и то в случаите, когато те не подлежат на концесиониране. Изключени от приложение на нормата са цели имоти, публична общинска собственост, още повече ако за тях е предвиден специален ред за стопанисване чрез предоставяне на концесия. Съдът правилно е приложил разпоредбите на специалния Закон за водите, който в чл. 20, ал. 1 постановява, че за води и водни обекти, публична общинска собственост, управлението се извършва чрез предоставяне на концесия. И тази разпоредба не оставя съмнение за правомощията, които общинският съвет е имал при определяне на правния способ за управление на общинската собственост. Обосновани са изводите на съда и по отношение приложното поле на Закона за сдруженията за напояване. Законът урежда устройството и дейността на сдруженията за напояване като доброволни организации на физически и юридически лица, които извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия. Сдруженията са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на този закон. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗСН сдружението се смята за възникнало от деня на вписването му в предназначения за това регистър при окръжния съд по седалището на сдружението. По делото не са представени никакви доказателства, нито дори твърдения, че в община Минерални бани има регистрирано сдружение за напояване. Поради това са несъстоятелни твърденията в касационната жалба, че единственото нарушение, допуснато при приемане на оспореното решение, е липсата на съгласуване с надзорния орган. Уредените в Закона за сдруженията за напояване процедури са неприложими по отношение на процесните три язовира поради липсата на регистрирано сдружение за напояване в общината. Разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСН урежда хипотеза, при която в общината има регистрирано сдружение за напояване, но няма сключени договори за елементите от напоителната система. До предявяване на искането за предаване на обектите от страна на сдружението за напояване, язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от Закона за общинската собственост след съгласуване с надзорния орган. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че процедурата за отдаване под наем на язовирите по никакъв начин не се различава от уредената в ЗСН, поради това, че язовирите се ползват за напояване и водопой. Такива данни не се съдържат в решението на общинския съвет. Този факт по същество не променя преценката за решението, но никъде в условията на решението не е посочено за какви цели и дейности водните обекти се отдават под наем, което означава, че липсва всякакво ограничение на предмета на дейност при стопанисването на тези имоти. Съдът подробно е анализирал събраните по делото доказателства и касационната инстанция напълно споделя изложените правни изводи. Допуснатото нарушение на закона е толкова съществено, че води до нищожност на приетото решение. Общинският съвет не е имал правомощие да приеме решение с такова съдържание, поради липсата на материалноправна норма, която да урежда този правен способ по отношение на язовирите като вид водни обекти. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,