Решение № 16113 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2019 г.

Решение № 16113 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Сталев против решение № 90 от 23.01.2019 г., постановено по адм. д. № 3166/2018 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – зам. кметът по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на С. Сталев против заповед № 3054/25.10.2018 г. на зам. кмета на Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – гараж, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.8.551 по КК на гр. Бургас. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за постановяването й. Правилно съдът приема, че при постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесния строеж е такъв по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и е индивидуализиран. В нарушение на чл. 152, ал. 4 АПК съдът не изисква от органа да приложи административната преписка в нейната цялост. В оспорената заповед административният орган се позовава на данъчна декларация, подадена от жалбоподателя относно годината за извършване на строежа, която не е приложена по делото, поради което същото не е изяснено от фактическа страна. Годината на извършване на строежа е от съществено значение при преценка за търпимостта му по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗУТ. Следователно в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не установява и не изяснява правно релевантните факти, относими към приложението на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, като в решението не са изложени мотиви за приложимостта на тази норма. В последните е посочено единствено, че процесния строеж е изграден в имот общинска собственост, представляващ горска територия съгласно ОУП на гр. Бургас, без допустима промяна на предназначението. Този извод е необоснован и е в противоречие със събраните поделото доказателства. От последните е установено, че ОУП е одобрен през 2011 г. и следователно същият не е действащ към 1997 г., която е приета от административния орган за годината на извършване на строежа, към който момент не е установен какъв е бил статута на имота, още повече, че нормата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ изисква, за да са търпими строежите да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Неустановяването на времето на извършване на незаконното строителство и липсата на мотиви относно приложението на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, респективно § 16 ПР ЗУТ е съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятства касационната инстанция да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере относимите към спора доказателства относно времето на извършване на незаконния строеж и статута на имота върху който е построен и съответно да направи изводи за неговата търпимост, съобразно § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, в зависимост от времето на извършване на строежа и подаването или липсата на декларация съобразно изискването на закона. Предвид изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,