Решение № 1033 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12330/2015 г.

Решение № 1033 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12330/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. З. К. от гр. Стара Загора срещу решение № 158 от 12.09.2015 г. на Административен съд Смолян, постановено по адм. дело № 158/2015 г. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящата жалбоподателка срещу Заповед № ЗД-СО 01-34 от 15.05.2015 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Смолян, с която е вписан Н. К. М. в регистъра на деца, които могат да се осиновят при условията на пълно осиновяване. Поддържа доводи за неправилност на съдебното решение и иска същото да бъде отменено. Ответникът - Директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Смолян, чрез процесуален представител, в представено писмено становище излага доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Ответниците - А. И. К., К. М. А. и С. И. К., не представят становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Административният съд е бил сезиран с жалба против Заповед № ЗД-СО 01-34 от 15.05.2015 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Смолян, с която е вписан Н. К. М. в регистъра на деца, които могат да се осиновят при условията на пълно осиновяване. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен административен орган, съобразно предоставената му от закона материална компетентност - чл. 84, ал. 6 от Семейния кодекс /СК/, при условията на чл. 84, ал. 1 от СК, при спазване на установената форма и без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочил е, че предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от СК, за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване законодателят изисква да са изпълнени кумулативно две предпоставки - на детето да е предоставена социална услуга - резидентен тип, или да е настанено в приемно семейство и в 6-месечен срок родителите без основателна причина да не са поискали промяна на мярката за закрила. Административният съд е приел, че в случая безспорно са налице и двете предпоставки. Детето е настанено в ЦНСТ - Смолян, а след това и в приемно семейство, като жалбоподателката е изразила съгласие за това и в срок от 23.04.2014 г. до 24.02.2015 г. не е поискала да бъде преустановено настаняването. Същевременно е декларирала, че е запозната с последиците от евентуално нейно бездействие за повече от 6 месеца, при което детето ще бъде дадено за вписване в регистъра за пълно осиновяване и по-късно ще бъде допуснато осиновяването му, без нейно съгласие. По изложените съображения е прието от съда, че заповед № ЗД-СО 01-34 от 15.05.2015 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Смолян е законосъобразна. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Правилно съдът е приел, че в случая са изпълнени нормативните изисквания за вписване на детето в регистъра на деца, които могат да се осиновят при условията на пълно осиновяване. Съгласно чл. 84, ал. 2 от СК производството по вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване започва в случаите, когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила в срока по чл. 93, ал. 2. В настоящият случай е установено, че родителите на детето са запознати с условията на чл. 84, ал. 2 от СК, а именно, че в шестмесечен срок от настаняване на детето в специализирана институция следва да предприемат действия по прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила. Такива действия в посочения срок не е установено да са предприети от страна на родителите. Изложеното в касационната жалба, че към настоящия момент жалбоподателката не разполага със средства да се грижи за детето, но полага необходимите усилия да осигури такива, не са доводи, който да са относими и да се преценяват в настоящето производството. В настоящето производство материалните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 84, ал. 6 от СК са налице, както правилно е приел съдът в обжалваното решение и няма нарушения съставляващи основания за отмяната й като незаконосъобразна, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение