Решение № 6498 от 28.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4193/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две отделни молби на Областна администрация - Пловдив, представлявана от Областен управител на Област с административен център гр.Пловдив, с искания за отмяна на влязло в сила Решение 8439/04.10.2022 г. постановено по адм. дело 1891/2022 г. по описа на Върховен административен съд, III отделение, с което е оставено в сила Решение 1652/04.08.2021 г., постановено по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което Областна администрация Пловдив е осъдена да заплати на Л. С. Т. сумата в размер на 7 295 203,24 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в следствие на прогласена за нищожна заповед 2406 от 05.10.1999 г. на областния управител на област Пловдив, както и сума в размер на 1 397 240,10 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.06.2014 г. до 08.04.2015 г. С първата молба се иска отмяна на влязло в сила Решение 8439/04.10.2022 г. постановено по адм. дело 1891/2022 г. по описа на Върховен административен съд, III отделение, на основание чл. 239, т. 4 от АПК, поради противоречие с друго влязло в сила Решение 12576 от 12.10.2020г. по адм.д. 328/2020г. на Върховен административен съд, III отделение. Твърди се, че двете влезли в сила съдебни решения са постановени по дело, водено между същите страни, за същото искане и на същото основание, като спора относно основателността на иска на Л. С. Т. срещу Областна администрация - Пловдив за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в следствие на прогласена за нищожна заповед 2406 от 05.10.1999 г. на областния управител на област Пловдив, е разрешен различно. Излагат се подробни доводи за неправилност на решението, чиято отмяна се иска. С втората молба се иска отмяна на влязлото в сила Решение 8439/04.10.2022 г. постановено по адм. дело 1891/2022 г. по описа на Върховен административен съд, III отделение и потвърденото с него Решение 1652/04.08.2021 г., постановено по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, на основание чл. 239, т.1 от АПК, поради новооткрито обстоятелство настъпила на 25.01.1997г. смърт на Л. С. Т.. Твърди се, че това обстоятелство е узнато от Областна администрация - Пловдив на 29.03.2023г. с постъпило по електронната поща съобщение от МВнР Инспекторат, с което е изпратен копие на препис от Акт за смърт на Л. С. Т. на английски език и Гама от Посолство Вашингтон изх. КО-32.1-267/24.03.2023г., че лицето е починало на 25.01.1997г. в гр.Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ. Твърди се, че доказателствата за настъпилата смърт акт за смърт от 24.03.202023г. с рег. 108-1997-003905, издаден от отдел Гражданска регистрация, Дирекция на здравето на окръг Колумбия, САЩ за смъртта на Л. С. Т., настъпила на 25.01.1997г. са получени по електронната поща на Областна администрация Пловдив на 10.05.2023г. Излагат се доводи, че новото обстоятелство е правно релевантен доказателствен факт от категорията на юридическите събития, изключващ административен съдебен процес, поради което установяването му е от съществено значение за делото, доколкото обуславя недопустимост на съдебния процес и различен изход на делото. Ответникът Л. С. Т. е починала, поради което с определение от 26.02.2024г., постановено по делото, е заличена от списъка на лицата за призоваване и вместо нея е конституиран като ответник К. В. С.. Същият не взема становище по молбите за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: По искането за отмяна на основание чл. 239, т.4 АПК: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от страна по делото, за която съдебния акт е неблагоприятен и в срока по чл.240, ал.1, т.4 от АПК - тримесечен срок от влизане в сила на последното решение. По-късно постановено е решение Решение 8439/04.10.2022 г. постановено по адм. дело 1891/2022 г. по описа на Върховен административен съд, III отделение. Съгласно чл. 228 от АПК решението на касационната инстанция е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването му 04.10.2022г. Молбата за отмяна на основание чл. 239, т.4 АПК, е подадена на 23.11.2022г., т.е. в срока по чл.240, ал.1, т.4 от АПК. Искането за отмяна на основание чл. 239, т.4 от АПК е неоснователно, поради следните съображения: Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове, поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл.239 АПК основания. Съгласно чл.239, т.4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са изпълнени. С Решение 12576 от 12.10.2020г. по адм.д. 328/2020г. на Върховен административен съд, III отделение, е отменено изцяло решение 801 от 13.04.2018 г. постановено по адм. д. 881 по описа за 2015 година на Административен съд Пловдив и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, с Решение 1652/04.08.2021 г. по адм. дело 2614/2020 г. на Административен съд Пловдив, съдът е осъдил Областна администрация Пловдив да заплати на Л. С. Т. сумата в размер на 7 295 203,24 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в следствие на прогласена за нищожна заповед 2406 от 05.10.1999 г. на областния управител на област Пловдив, както и сума в размер на 1 397 240,10 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.06.2014 г. до 08.04.2015 г. Това решение е обжалвано и с Решение 8439/04.10.2022 г. постановено по адм. дело 1891/2022 г. по описа на Върховен административен съд, III отделение, чиято отмяна се иска, е оставено в сила. Решението, чиято отмяна се иска е постановено в производство по втора касация, с предмет на обжалване Решение 1652/04.08.2021 г. по адм. дело 2614/2020 г. на Административен съд Пловдив, постановено при повторно разглеждане на делото след връщането му с Решение 12576 от 12.10.2020г. по адм.д. 328/2020г. на Върховен административен съд, III отделение. Не е налице основание за отмяна по чл.239, т.4 от АПК, когато твърдяното противоречие е в рамките на едно и също съдебно производство, защото няма влязло в сила съдебно решение, на което да противоречи решението, чиято отмяна се иска. С първото касационно решение е отменено решението на административния съд, постановено при първоначалното разглеждане на делото и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, т.е. при първоначалното разглеждане на делото, спорът не е решен по същество, а с второто касационно решение е потвърдено решението на административния съд, постановено при повторното разглеждане на делото, с което спора е решен по същество. По общо правило отмяната е допустима само за влезли в сила съдебни решения и противоречието следва да е в диспозитивите на съдебните актове. Извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Това е така, защото обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство. По искането за отмяна на основание чл. 239, т.1 от АПК: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от страна по делото, за която съдебния акт е неблагоприятен и в срока по чл.240, ал.1, т.1 от АПК - тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. В случая новото обстоятелство настъпила смърт на Л. С. Т., починала на 25.01.1997г., е станало известно на молителя на 29.03.2023г. с постъпило по електронната поща на Областна администрация - Пловдив съобщение от МВнР Инспекторат, с което е изпратен Акт за смърт на Л. С. Т. на английски език и Гама от Посолство Вашингтон изх. КО-32.1-267/24.03.2023г., че лицето е починало на 25.01.1997г. в гр.Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ. Броен от този начален момент 29.03.2023г., тримесечният срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК от узнаване на обстоятелството изтича на 29.06.2023г., а в случая молбата за отмяна на основание чл.239, т.1 от АПК е подадена с вх. 12041/01.06.2023г. на Върховен административен съд, т.е. при спазване на тримесечния срок по чл.240, ал.1, т.1 от АПК, както и едногодишния срок от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Разгледано по същество, искането е основателно, по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е оставено в сила решение 1652/04.08.2021 г., постановено по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което Областна администрация Пловдив е осъдена да заплати на Л. С. Т. сумата в размер на 7 295 203,24 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в следствие на прогласена за нищожна заповед 2406 от 05.10.1999 г. на областния управител на област Пловдив, както и сума в размер на 1 397 240,10 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.06.2014 г. до 08.04.2015 г. Наведеното от молителя основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, уредено в чл. 239, т. 1 АПК, изисква доказателствата, които се представят да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства, да не е могла да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната да узнае новите обстоятелства по време на процеса и съществуването на новите доказателства. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. В случая, от представеното към искането удостоверение за смърт от 24.03.2023г., рег. 108-1997-003905, издадено от отдел Гражданска регистрация, Дирекция на здравето на окръг Колумбия, САЩ, се установява, че Л. С. Т. е починала на 25.01.1997г. в гр.Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ. Видно от препис извлечение на акт за смърт, издаден на 18.07.2023г. от длъжностно лице на район Средец при Столична община, Акт за смърт на Л. С. Т., починала на 25.01.1997г. е издаден под 0294 на 16.07.2023 г. Посочените доказателства удостоверяват настъпила смърт на Л. С. Т. на 25.01.1997г., което е новооткрито обстоятелство, тъй като не е било известно на молителя при висящия съдебен процес и му е станало известно на 29.03.2023г. с постъпило по електронната поща на Областна администрация - Пловдив съобщение от МВнР Инспекторат, с което е изпратен Акт за смърт на Л. С. Т. на английски език и Гама от Посолство Вашингтон изх. КО-32.1-267/24.03.2023г., че лицето е починало на 25.01.1997г. в гр.Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ. Доказателствата, които установяват новооткрито обстоятелство също са изпратени на Областна администрация - Пловдив след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Безспорно е установено, че Областна администрация - Пловдив не е могла да узнае обстоятелството, че смъртта на Л. С. Т. е настъпила на 25.01.1997г. и да се снабди с доказателства за настъпилата смърт, доколкото националния регистър на населението национална база данни Население не е съдържал данни за смъртта на Л. С. Т. по време на висящия съдебен процес и едва след изпращане на Акта за смърт от САЩ е издаден Акт за смърт на Л. С. Т. под 0294 от 16.07.2023 г. от длъжностно лице на район Средец при Столична община. Освен това от молителя е положена дължимата грижа за установяване на обстоятелството дали Л. С. Т. е починало лице. Подаден е сигнал изх. ПО-05-9#8 от 12.09.2015г. на Областния управител на Област Пловдив до Софийска районна прокуратура за иницииране на производство за обявяване отсъствие или смърт на Л. С. Т., доколкото искане до съда за обявяване на лице за отсъствуващо или неговата смърт може да се инициира, съгласно чл.9 и чл.14 от ЗЛС само от прокурора или от заинтересованите от отсъствието или смъртта лица. Въз основа на този сигнал е образувана пр.пр. ГСН 261/2015г. по описа на Софийска районна прокуратура, приключила с резолюция от 26.02.2016г. на прокурор от СРП за прекратяване на преписката с мотиви, че не са осъществени хипотезите на чл.9 и чл.14 от ЗЛС за сезиране на съда с искане за обявяване на Л. С. Т. за отсъстваща или починала. С оглед тези доказателства, обективната невъзможност на страната да узнае новите обстоятелства и да се снабди с новите доказателства по време на процеса, е безспорно установена. Представените доказателства, които удостоверяват новооткрито обстоятелство - настъпила смърт на Л. С. Т. на 25.01.1997г., са от съществено значение за делото, тъй като смъртта слага край на процесуалната правоспособност, която е призната от закона възможност на едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения като страна. Процесуалната правоспособност е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск в полза на определено лице. При установена липса на положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, каквато е липсата на процесуална правоспособност на ищеца Л. С. Т., поради настъпилата и смърт, преди подаване на иска, предявения иск е недопустим. В случай, че това обстоятелство е установено при висящия процес, първоинстанционния съд следва да прекрати съдебното производство, а в противен случай, касационната инстанция, която съгласно чл.218, ал.2 от АПК следи и служебно за допустимостта на решението, следва да обезсили първоинстанционното решение и прекрати съдебното производство. Доколкото единственото възможно и правилно развитие на съдебното производство, при установена смърт на ищеца, настъпила преди подаване на иска е прекратяване на съдебното производство, то приключването му с осъдително решение е неправилно. Следователно с молбата са представени нови доказателства и се установява ново обстоятелство, за което молителя по обективни причини не е могъл да узнае и да представи доказателства. Новото обстоятелство и доказателства сочат на липса на процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и са от съществено значение за разглеждане и решаване на спора по същество по предявения осъдителен иск и в този смисъл са от съществено значение за изхода на делото. Затова съдът намира, че на основание чл.239, т.1 от АПК, следва да се отменят влезлите в сила Решение 8439/04.10.2022 г. постановено по адм. дело 1891/2022 г. по описа на Върховен административен съд, III отделение и потвърденото с него Решение 1652/04.08.2021 г., постановено по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. Делото следва да се върне за ново разглеждане на АС Пловдив при съобразяване на новите доказателства и установеното с тях ново обстоятелство настъпила смърт на Л. С. Т. на 25.01.1997 год.