Решение № 10779 от 25.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 184/24.03.2022 г. на Административен съд (АС) Хасково постановено по адм. дело 960/2021 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 изх. 02-260-6500/13559 от 04.08.2021 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФЗ; преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните указания на съда относно приложението на закона; ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е приел, че оспорваното уведомително писмо не е мотивирано и е издадено в противоречие с материалния закон, относно констатациите за допустимост за подпомагане на заявените площи. Твърди, че тези изводи на съда не кореспондират с фактите и обстоятелствата по делото досежно компетенциите и организацията на работата на административния орган. Моли обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се потвърди законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, а при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Василева. Ответникът по касация К. Канев оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена защита и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за касационното производство. Ответникът по касация се представлява от адв. Кралева и от адв. Хубенова, преупълномощена от адв. Кралева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна, но не по изложените в нея съображения. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Обжалваното решение на АС Хасково е недопустимо в частта, в която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 изх. 02-260-6500/13559 от 04.08.2021 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, в частта му, в която по подаденото от К. Канев заявление за подпомагане с УИН 26/220519/89139 за кампания 2019 са оторизирани суми по: Подмярка 13.2/НР2 2104.64; СЕПП 6935.63; СПП 4057.62; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) 4337.13; Възстановяване от ФД 163.68 и в частта, в която по същото заявление на К. Канев са изплатени суми по СЕПП, Подмярка 13.2/НР2, СПП, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП), Възстановяване от ФД в общ размер 17 598.70 лв. В жалбата на К. Канев срещу Уведомително писмо изх. 02-260-6500/13559 от 04.08.2021 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФЗ до първоинстнационния съда е посочено, че уведомителното писмо се оспорва в неговата цялост, както по отношение на отказа, така и по отношение намаленията на субсидиите по схемите, по които се е кандидатствало. Следователно независимо, че непрецизно е посочено, че писмото се оспорва в цялост, с оглед направеното след това уточнение относно обхвата на оспорването, следва да се приеме, че уведомителното писмо се оспорва само в частта му, в която са извършени намаления на исканите суми по СЕПП 43.95 лв.; СПП 58.98 лв.; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) 63.04 лв.; Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) (СЗ-ДККП) 19 689.61 лв., съответно не са изплатени така поисканите суми. Отменяйки уведомителното писмо в част, която не е оспорена, съдът е излязъл извън предмета на правния спор, очертан от жалбоподателя с жалбата и е отменил акта, в частта му, по която ДФЗ е изплатил суми и не се оспорва от жалбоподателя. Решението в тази му част следва да бъде обезсилено. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът, след като подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, вярно и точно е установил фактите по спора и правилно е приложил релевантните правни норми. От фактическа страна е установил, че К. Канев е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2019 г. същият е подал, на 12.05.2019 г., Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН): 26/220519/89139 по следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) - (СЗ-ДККП), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ), Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2). Към заявлението е приложена Таблица на използваните парцели 2019 г., Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2019, Таблица ЕНП, Таблица на декларираните ЕНП общо, Таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството 2019, Таблица за кандидатстване по схема за преходна национална помощ за тютюн (ПНДТ), изкупен и премиран за референтния период 2007-2009 за кампания 2019, Таблица за отглежданите животни 2019. Попълнени са и приложения за кандидатстване по съответните мерки. На заявлението са извършени административни проверки по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), обективирани в Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019 за УРН [номер] от 12.05.2019 г. На 12.05.2019 г. земеделският производител е декларирал, че е запознат с резултатите от извършените автоматични проверки и че те се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 ЗПЗП. На 13.08.2019 г. е извършена проверка на място на процесните блокове, според обобщените резултати от която проверка, обективирани в Доклад за проверени площи , всички парцели са дисковани, като върху тях са открити следи от декларираната култура. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства, както и комплексна съдебно-агрохетническа и икономическа експертиза (КСАтИЕ) изготвена от вещите лица доц. д-р В. Базитов агроном и инж. Т. Николов - геодезист. От показанията на разпитания свидетел съдът е установил, че през 2019 г. К. Канев е засял краставици в землищата на с. Коларово и с. Браница, около 15 20 май. Засадени са около 140 - 150 дка краставици на 6 - 7 различни парцела. От заключението на вещите лица съдът е установил, че за реколтната 2019 г. декларираните парцели са били засети с късоплодни краставици, полско производство. Прибирането на краставиците било извършено през периода 06.07.2019 г. - 27.07.2019 г. След прибиране на реколтата било извършено дискуване на почвата. Под дискуване се има предвид повърхностна обработка на почвата - частично разрохкване и обръщане на почвения слой, нарязване и частично или пълно заравяне на растителните остатъци. От направения преглед на снимките от предоставения диск вещите лица са посочили, че било видно, че след прибиране на културата било извършено дискуване на всички площи. Декларираните парцели с краставици са били засети със сорта Обелиск. Той се отнасял към групата на късоплодните краставици за полско производство. Сроковете за засяване били следните: За ранно производство - 25 - 30 май, за средно ранно - 20 април - 20 май и за късно производство - 25 юни - 5 юли. В зависимост от почвено климатичните условия и целите на производство се избирал най-подходящия срок. Вегетацията на този тип краставици продължавала около 50 дни. При благоприятна влажност на почвата и температура 10 - 12 градуса на дълбочина до 8 -10 см., семената пониквали за 4 - 5 дни. За борба с плевелите се използвали хербициди, които се внасяли преди сеитба на културата. Механична бора се извеждала чрез култивиране на междуредието. То се извършвало до момента, когато стеблата на краставиците достигнали височина 20 - 25 см и все още били изправени. По време това съвпадало с първата десетдневка на месец юни. Преди разстилането на стеблата се извършвало напояване, торене и пръскане срещу болести и неприятели. След разстилането на стеблата по повърхността на почвата грижите се преустановявали, което по време съвпадало с периода 15 - 20 юни. Към момента на извършване на проверката на място, на 13.08.2019 г., било констатирано, че на всички блокове е извършено дискуване. Върху повърхността на почвата били открити следи от декларираната култура. След прибиране на реколтата от краставици само след 10 - 12 дни стеблата на растенията увяхвали. При извършване на еднократно дискуване, което било видно от снимковия материал на приложения диск, стеблата щели да бъдат нарязани, наситнени и ненапълно заровени в почвата. При угар почвата в парцела се изоравала дълбоко с лемежен плуг на есен. Площта се оставяла незаета с никакви култури. За площи с екологично предназначение не трябвало да се извършва производство в периода от 01.01. до 15.06.2019 г. Върху почвите се извършвали само повърхностни, механични обработки за борба с плевелите до 31.05. на годината на кандидатстване. На снимковия материал почвообработката в случая била дискуване, а не угар, защото в повечето от блоковете се наблюдавали растителни остатъци и единични плодове от декларираната култура. Предвид факта, че заявената площ от кандидата била 13.91 ха., при общата продукция от 305 820 кг. се установявал среден добив от декар в размер на 2 199 кг. Изискуемият минимален добив по мярка СЗ-ДККП за кампания 2019 за краставици полско производство възлизал на 2 075 кг/дка, съответно, в случая било изпълнено изискването за получаване на изискуем минимален добив от тези площи. При така установеното от фактическа страна съдът правилно е приел от правна страна, че Уведомително писмо изх. 02-260-6500/13559 от 04.08.2021 г. е издадено от компетентен орган - заместник изпълнителен директор на ДФЗ предвид представената Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. и чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, че оспореният акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност, както и в противоречие с материалния закон. Правилни са изводите му, че в уведомителното писмо няма никакви конкретни мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане, както и че не би могло да се приеме, че мотивите към акта се съдържат в представената по делото административна преписка. Правилно като неоснователно е отхвърлено възражението на ответника (сега касационен жалбоподател), че оспореният акт е законосъобразен, тъй като жалбоподателят (сега ответник по касация), бил запознат с причините, поради които е бил редуциран размерът на предоставената помощ, тъй като същите се съдържали в доклада за проверка на площи, по който жалбоподателят подал възражение, съответно, че причина за извършените редукции е фактът, че площите не отговаряли на изискванията на чл. 7 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба 2/2018 г.). Неоснователно в касационната жалба се сочи, че уведомителното писмо е мотивирано и че мотивите на акта се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта, който е приобщен към административния акт с цитирането му. Принципните съображения на касатора, че мотивите на административния акт може да се съдържат и в друг документ предхождащ издаването му, като позоваването на тези документи в административния акт представлява фактическите основания за издаването на акта, са правилни и съответстват на посоченото в Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ и на трайната съдебна практика. В случая, както правилно е отбелязал и решаващият съд, оспореното уведомително писмо не съдържа позоваване на доклада за проверка на площи. Същият не е цитиран в уведомителното писмо. В разясненията за колона 3 на Таблица 1: Оторизирани суми (в лева) не е посочен доклад от проверка на място, на който административният орган да се е позовал, за да се приеме, че такъв доклад от проверка на място съдържа фактическите основания за издаване на акта. Като доказателство по делото е приет Доклад за проверка на площи относно заявление с УИН 26/220519/89139, изготвен във връзка със Заповед 390450/06.08.2019 г. на началника на Регионален технически инспекторат (РТИ). В доклада е отразено, че проверката е извършена съвместно с началника на Общинска служба Земеделие ОСЗ Хасково. На проверката е присъствал кандидата. Като обща констатация, в графа Забележки на експерта е отразено, че . По време на проверката всички парцели са били дисковани, като върху тях са открити следи от декларираната култура . В същото време в доклада за отделните парцели е отразена декларирана култура 141043 Краставици на открито (Плодови зеленчукови култури Пресни зеленчуци), а в графата Установена култура е отбелязано 190000 Площи с угари (Площи с угари). Докладът е подписан от кандидата. Видно от отговора на подаденото от кандидата възражение (уведомително писмо изх. 02-6500/1049#6 от 28.05.2020 г.) в резултат на допълнителни проверки, поради техническа грешка, е изготвен втори доклад, който не е подписан както от експертите от РТИ и ОД Земеделие , така и от кандидата. От страна на ответника не са ангажирани каквито и да е доказателства във връзка с изложеното в уведомително писмо изх. 02-6500/1049#6 от 28.05.2020 г. Този втори доклад също не е цитиран в уведомителното писмо. Поради това не може да се приеме, че изложеното в писмото от 28.05.2020 г. на първо място е вярно и на второ място, че това са мотивите на административния акт. С оглед събраните по делото доказателства приетата КСАтИЕ, правилен е изводът на съда, че дори и да се приеме, че макар в уведомителното писмо да не са посочени фактическите основания, послужили за намаляване на исканите суми, то те са станали известни на жалбоподателя, тъй като се съдържат в документите от преписката, с които той е запознат (очевидно, с оглед твърденията на ответника се има предвид представения по делото Доклад за проверка на площи), то оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалния закон. Доводите в касационната жалба за неправилност на този извод на съда са неоснователни, тъй като се опровергават от доказателствата по делото. Изводите на решаващия съд почиват на правилен анализ на относимата нормативна уредба - Наредба 2/2018 г., Наредба 3 /17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба 3/2015 г.), Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета (ОВ L 347/608 от 20.12.2013 г.) (Регламент (ЕС) 1307/2013), съобразно установеното от фактическа страна по делото, вкл. приетата КСАтИЕ, като към мотивите му настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, поради което не следва да ги преповтаря. Отразеното от вещите лица в приетата КСАтИЕ преодолява противоречията в доклада (общата констатация, че площите на дисковани и има следи от декларираната култура и отразеното за всеки парцел, че установената култура е площи с угари), поради което правилно съдът е ценил експертизата. Вещото лице доц. Базитов, в устния си доклад, посочва, че проверката на място е направена почти 20 дни след като е прибрана реколтата, поради което изводите за наличието на декларираната култура са правени по снимковия материал, приложен като доказателство по делото. Вещите лица са категорични в становището си, че заявените от кандидата площи не са угари, каквито констатации има в доклада от проверката на място, а са площи, които са дисковани и има следи от заявената култура късоплодни краставици. Въпреки оспорването на експертизата, от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства за оборване на правилността на заключението или установяване на допълнителни факти и обстоятелства. Съдът при спазване на изискването на чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК е обсъдил заключението на вещите лица и доколкото са необходими специални знания за разрешаване на спорния по делото въпрос дали е спазено изискването на чл. 7 от Наредба 2/2018 г., а именно, че обработваемите земи са допустими за подпомагане, когато са засети със земеделска култура, която е налична или може да бъде установена чрез растителните остатъци от нея, правилно е кредитирал заключението на вещите лица. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че решението е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното му убеждение, като изложените мотиви са ясни, последователни и логични. Конкретни нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат от касатора, поради което този довод се явява бланкетен и не следва да се обсъжда, с оглед разпоредбата на чл. 218 АПК. По изложените съображения решението, в допустимата му част, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенциите на страните за присъждане на разноски следва да се уважат съобразно частичната основателност на жалбата по Ѕ от претендираните разноски. Касационният жалбоподател е представил доказателства за заплатена държавна такса в размер на 158,84 лв. Пред първата инстанция не е направил разноски. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение. В полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 79,42 лв. (1/2 от претендираните разноски). Ответникът по касация претендира разноски, като представя доказателства за реално направени такива в размер на 800 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв. (1/2 от претендираните разноски). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо, чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение