Решение № 11164 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8121/2018 г.

Решение № 11164 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8121/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на С. М. против решение № 129 от 10.05.2018 г. по адм. дело № 541/2017 г. на Административен съд – С. З.. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – С. З. е отхвърлил жалбата на С. М. против заповед № 876 от 26.09.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. По делото е установено, че жалбоподателят С. М. е заемал длъжността "инспектор", с ранг V мл., в Областен отдел "Автомобилна администрация" – С. З. към Главна дирекция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № 1090/02.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИААА. Съгласно длъжностно разписание на изпълнителната агенция, в сила от 19.09.2017 г. и заповед № РД 02-37/19.09.2017 г. на изпълнителния директор на агенцията, към 26.09.2017 г. в Областен отдел "Автомобилна администрация" – С. З. са били назначени 15 бр. служители по служебно и трудово правоотношение, както следва: началник областен отдел – 1 бр., инспектор – 7 щ. бр. по служебно правоотношение; инспектор – 3 щ. бр. по трудово правоотношение и главен специалист – 3 щ. бр. по трудово правоотношение. Със заповед № РД–02–38 от 25.09.2017 г. на изпълнителния директор на ИААА, считано от 27.09.2017 г. е изменено длъжностното разписание на агенцията, като съгласно т. 8 – 11 от тази заповед са съкратени 3 щ. бройки за длъжността "инспектор" по служебно правоотношение в Областен отдел "Автомобилна администрация" – С. З. и са разкрити по 1 щ. бр. за длъжността "инспектор" по служебно правоотношение в областните отдели "Автомобилна администрация" в гр. С., гр. Я. и гр. Х.. С оспорената пред административния съд заповед № 876 от 26.09.2017 г. органът по назначаване е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя за заеманата длъжност, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл – поради съкращаване в щата. Съдът е обсъдил приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и е приел, че след прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя в Областна дирекция "Автомобилна администрация" длъжността "инспектор" продължава да съществува, при идентични функции, задачи и отговорности, но при намалени щатни бройки, предвидени в длъжностното разписание – от 7 бр. на 4 бр. Разкрити са по една нова щ. бройка за същата длъжност в областните дирекции – С., Я. и Х.. При тези фактически установявания, които кореспондират с доказателствения материал по делото, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и не страда по пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. Правилен е изводът на съда, че в резултат на предприетите организационни промени и по силата на приетото изменение в длъжностното разписание е налице реално намаляване на числеността на длъжността "инспектор" в Областна дирекция "Автомобилна администрация" – С. З. от 7 бр. на 4 бр. Съдът правилно е приел, че при това положение са налице фактическите предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността. Независимо че длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, съкращението е реално, тъй като е намален броят на служителите, на които е възложеното нейното изпълнение. При липсата на нормативно установени критерии за подбор между служителите, назначени на една и съща длъжност, преценката за това кои да останат и кои да бъдат съкратени е предоставена на органа по назначаването и не може да бъде контролирана от съда. Ето защо доводите на жалбоподателя, че е следвало да бъде проведен конкурсен подбор, за да се определи кой служител трябва да бъде освободен от работа и кой да продължи да изпълнява служебните си задълженията, са неоснователни, след като такива критерии за подбор между служителите не са законодателно уредени и липсват вътрешни правила. С акта за назначаване жалбоподателят е бил назначен на определено място на работа в отдел "Автомобилна администрация" – С. З. (чл. 11, ал. 3 от ЗДСл). Решението да се съкрати броят на длъжността "инспектор" в една областна дирекция и да се разкрият нови бройки за същата длъжност в друга областна дирекция е в кръга на оперативната самостоятелност на органа по назначаване. Преназначаването и преместването на държавния служител в друга администрация, т. е. на друго място на работа, е допустимо като възможност в хипотезите, уредени в ЗДСл, но тази нормативна възможност също се реализира по преценка на органа по назначаване. Увеличаването на щатните бройки на длъжността "инспектор" в други структури в други населени места в рамките на изпълнителната агенция, както и наличието на свободни длъжности, са обстоятелства, неотносими към факта на реално съкращаване на длъжността в административното звено, в което служителят е заемал същата. В случая няма данни по делото за превратно упражняване на предоставените правомощия на органа по назначаването при предприетото намаляване на броя на длъжността "инспектор" в Областна дирекция – С. З., поради което доводите за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК при издаване на оспорената заповед са неоснователни. Предприетите действия от органа по назначаване за обявяване на конкурси за заемане на разкритите нови щатни бройки за длъжността "инспектор" в областните дирекции – С., Х. и Я., след издаване на заповедта за съкращаване не са релевантни към преценката за нейната законосъобразност и на следващо място – също не разкриват основание за неправомерно упражняване на правомощия от административния орган. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената своевременно претенция на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касационният жалбоподател С. М. следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сумата 100 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,