Решение № 6979 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2269/2009 г.

Решение № 6979 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2269/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сети" ЕООД - гр. Ямбол, чрез пълномощника си Г. Найденова, срещу Решение № 4/07.01.2009 г., постановено по адм. д. № 1644/07 г. по описа на Административен съд гр. Бургас (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2800305/03.10.2007 год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Ямбол, потвърден с Решение № РД-10-516/03.12.2007 год. на Директор на Дирекция "ОУИ" - Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК . Касаторът поддържа, че в хода на данъчната ревизия е прието за безспорно, че е извършено плащане по процесните фактури, поради което и в противоречие с изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), съдът е приел, че не е налице данъчно събитие и е отхвърлил жалбата на дружеството. В писмени бележки пълномощника на касатора адв. Терзиева излага подробни съображения досежно неправилността на решението. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата Директор на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е РА № 2800305/03.10.2007 год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Ямбол, в частта в която е потвърден с Решение № РД-10-516/03.12.2007 год. на Директор на Дирекция "ОУИ" - Бургас, с която на "Сети" ЕООД - гр. Ямбол, е отказано право на данъчен кредит в размер на 90 000 лева за данъчни периодите м. 07 и м. 08 2006 год. За да отхвърли жалбата от фактическа страна съдът е приел, че от доставчика "Пилком" ЕООД - гр. Варна са издадени фактури № № 545/27.07.2006 г. и 619/24.08.2006 год., с предмет авансови плащания, във връзка със сключен между "Сети" ЕООД и "Пилком" ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ УПИ XXV-53, в кв. 48 по плана на гр. Варна, с площ от 575 кв. м., ведно с построената в имота производствена сграда и при описани граници. Имота е собственост на трети лица - Веселин Любомиров Ангелов и Здравка Дичкова Ангелова, които имат сключен предварителен договор за продажба на процесния имот с доставчика "Пилком" ЕООД. Във връзка с установяване реалното плащане на данъчните основи и дължимият данък по процесните фактури, съдът е обсъдил дадените обяснения на законния представител на касатора, във връзка с произхода на средствата. Приел е, че въз основа на представените договори за заем с Веселин Василев - за сумата от 90 000 лв., Красимира Захариева - 150 000 лв. и Янко Янев - 300 000 лв. е извършена насрещна проверка на заемодателя Веселин Василев при която е установено, че между него и ПЧБ има сключен договор за банков кредит в размер на 100 000 лв. за текущи битови нужди и ремонт. За заемодателя Красимила Захариева (съпруга на управителя на ревизираното дружество "Сети" ЕООД) било установено наличието на договор за банков кредит с банка ДСК за строителство на недвижим имот в гр. Ямбол, с размер на кредита - 150 000 лв. По отношение на заемодателя Янко Янев няма събрани данни за произхода на средствата поради ненамиране на посочения адрес, като съобщенията до него са били връчени по реда на чл. 32 от ДОПК . За заемодателите Василев и Захариева не се съдържат доказателства по делото за размера на усвоените от тях кредитни средства от банковите институции. При извършена насрещна проверка на доставчика "Пилком" ЕООД не е открит представител на търговското дружество на посочения адрес за кореспонденция. Искането за представяне на документи и съобщения е било връчено в ТД на НАП - Варна на упълномощено лице Тодор Стоянов, който е заявил, че не може да посочи къде се намира счетоводството на фирмата. В мотивите си от фактическа страна съдът е обсъдил приетото заключение на ССЕ, от което се установява, че вещото лице след като е посетило на място счетоводството на "Пилком" ЕООД е дало заключение, че процесните фактури са отразени в дневника за продажби за м. 07 и м. 08.2006 год., както и в СД по ДДС за същите периоди, а дължимият ДДС е постъпил по сметката на доставчика в рамките на данъчните периоди, в които са издадени. От правна страна съдът е приел, че не са осъществени реални плащания по издадените фактури, поради което не е възникнало данъчно събитие, което би обосновало правото на упражняване на данъчен кредит при наличието и на всички други кумулативно предвидени предпоставки за това. До този извод съдът е достигнал като не е кредитирал приетите по делото договори за заем, тъй като представляват частни диспозитивни документи, без обвързваща съда материална доказателствена сила и имат формална доказателствена сила, че вписаните в тях изявления са направени от посочените лица, като липсва достоверна дата по смисъла на чл. 145 от ГПК (отм.). За целите на данъчното облагане, съдът е приел, че следва да бъде установен произхода на средствата, като в конкретния случай е установено, че нито ревизираното лице, нито неговите заемодатели разполагат с доказателства, годни да удостоверят произхода на заетите средства, тяхното реално предоставяне и в частност - правнозначимият факт, че заемодателите са усвоили банковите кредити и са ги предоставили на ревизираното лице в претендираните размери. На следващо място съдът се е позовал и на обстоятелството, че и към момента на приключване на съдебното производство, няма данни да е сключен окончателния договор между търговците за покупко-продажбата на процесния имот, което внася допълнителни съмнения относно тяхната действителна воля. Обстоятелството, че данъкът е платен по ДДС-сметката на доставчика не налага прилагане нормата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като не е доказана реалността на доставката, представляваща част от целия фактически състав по надлежното упражняване правото на данъчен кредит. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Не се оспорва обстоятелството, че предмет на процесните данъчни фактури са авансови плащания, във връзка със сключен между "Сети" ЕООД и "Пилком" ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Не се оспорва и факта, че доставчика не е бил собственик на процесния имот към момента на сключване на договора, а купувач по силата на предварителен договор със собствениците Веселин Любомиров Ангелов и Здравка Дичкова Ангелова. От приетото като неоспорено от страните заключение на ССЕ се установява по безспорен начин, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на получателя (касатор) като разходи за придобиване на ДМА, а доставчика е начислил данъка като задължение към бюджета и е изплатен изцяло по банков път по ДДС сметка на доставчика в рамките на данъчните периоди, за които е бил ползван данъчния кредит по процесните фактури. Към оригиналите на фактурите са прикрепени финансови бонове от ЕКАПФ, издадени от касовия апарат на доставчика за плащане на данъчните основи по фактури в брой, съвпадащо с датите на издаването им. Получените суми по издадените касови бонове, отразени в касовите книги на касовия апарат няма доставчика в дневните отчети на датите на издаване на фактурите. В счетоводството на касатора плащането на данъчните основи е отразено като платено в брой от касата на дружеството на датите на издаване на фактурите. Като източник на средствата в брой по касата на дружеството са осчетоводени на 01.07.2006 г. - заемни средства в размер на 24000 лева в това число заемни средства от Красимира Захариева - 150 000 лева, заемни средства от Веселин Василев - 90 000 лева и на 07.08.06 г. заемни средства в размер на 300 000 лева в това число заемни средства от Янко Янев в размер на 300 000 лева. Основният спорен момент в хода на съдебното обжалване и с оглед фактическите констатации в РА, е бил факта на реално извършеното плащане на сумите по процесните фактури. Предвид обстоятелството, че данъка става изискуем на датата на данъчното събитие, определена в случая по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), то факта на авансовото плащане следва да бъде установен по безспорен начин. В конкретния случай както в хода на ревизията, така и от приетото без оспорване от страните заключение на ССЕ е установено, че данъчните основи по процесните фактури са платени на датите на издаването им, а данъка платен по ДДС-сметка на доставчика. При тези безспорни констатации се налага извода, че данъчното събитие е възникнало по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) на по ранната дата, датата на частично авансово плащане, тъй като правото на собственост върху процесния имот ще бъде прехвърлена при сключване на окончателния договор между страните. Предвид приетото от АС, че не е установено безспорно предаването на заемните средства, които са осчетоводени като такива в счетоводството на касатора, в настоящото производство са представени допълнително, приходни касови ордери за приемане от Янко Недков Янев, Красимира Захариева и Веселин Василев на заемни средства, доказателства за усвояване на заема от Красимира Захариева, а именно Банково извлечение от "Банка ДСК" ЕАД. В тази насока настоящият състав намира, че в противоречие с разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), АС е приел, че в случая не е налице реално плащане на сумите предмет на процесните фактури, поради което не е налице и данъчно събитие по см. на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) и не следва да бъде признато правото на данъчен кредит на получателя по доставката-касатора. В тази насока е и разпоредбата на чл. 32 ППЗДДС (отм.), която указва, че когато авансови плащания предхождат прехвърлянето на собствеността върху стока (в това понятие се включват и недвижимите имоти), данъчното събитие настъпва на датата на всяко плащане. Безспорно установено от заключението на ССЕ е плащане на данъчните основи по процесните фактури в брой, съвпадащо с датите на издаването им. Не съответства с цитираната разпоредба и довода на съда, че до приключване на съдебното производство не е сключен окончателен договор между страните. Развалянето на договора би било основание за размера на начисления данък да се издаде данъчно кредитно известие на осн. чл. 95, ал. 3 от ЗДДС (отм.). С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна, то обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отмени обжалвания РА. Предвид крайния съдебен акт и с оглед изричната претенция на касатора, Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 5915 лева направени разноски по делото, от които 5 440 лева адвокатско възнаграждение за две инстанции и 475 лева деловодни и съдебни разноски. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение