Решение № 6892 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14849/2008 г.

Решение № 6892 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14849/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Министерството на правосъдието, против Решение № 37 от 19.09.2008 г., постановено по административно дело № 12 по описа за 2008 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е осъдено да заплати на Митко Георгиев Харакчиев с адрес гр. Стара Загора, кв. "Индустриален" Затвора гр. Стара Загора сумата от 4 (четири) лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди поради неосигуряване на престой на открито на 21.05.2007 година от администрацията на Старозагорския затвор, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 21.05.2007 година, до окончателно изплащане на главницата от 4 лева. Релевира оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на решение по същество, с което искът на Митко Георгиев Харакчиев против Министерство на правосъдието, предявен на осн. чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) бъде отхвърлен. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се с неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед наведените в тях касационни основания и конкретни оплаквания, Върховен административен съд, трето отделение намира касационната жалба на Министерство на правосъдието за основателна по следните съображения: Пред Административен съд - Стара Загора е бил предявен иск, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, с който ищецът твърди, че от 28.01.2002 г. бил пребивавал в затвора - Стара Загора, където изтърпявал наложеното му наказание " доживотен затвор без право на замяна". За периода от 28.01.2002 г. до 27.03.2007 година при лоши атмосферни условия, при невъзможност да се осигури охрана и изолация на лишените от свобода служителите в затвора Стара Загора не били осигурявали на Харакчиев престой на открито, както ги задължавала разпоредбата на чл. 33, ал. 1, б. "а" от ЗИН Този задължителен престрой на открито, от който бил лишен, не бил компенсиран през следващите няколко дни. С това свое бездействие служителите на администрацията били накърнили правото му, уредено в чл. 59, ал. 3, изр. второ от ППЗИН, чл. 51, ал. 2, изр. второ от Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип. Лишаването му от престрой на открито било породило у него трайни и интензивни чувства на потиснато и апатия, било му причинило неудобства, страдания и болки в мускулите и ставите, обездвижване и атрофия, схванатост и скованост на тялото, довело до нервно разстройство, проявяващо се под формата на силен гняв, последван от продължително ридание и плач. Молил е съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 4 лева за 21.05.2007 година, ведно със законната лихва от датата на увреждането -21.05.2007 година до окончателно изплащане на главницата. С решението си Административен съд - Стара Загора е уважил така предявеният иск, приемайки го за основателен и доказан в претендирания размер на 4 лв., които ответникът е бил осъден да заплати на ищеца като обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. В мотивите си съдът е развил съображения, че в искът е доказан по основание. Приел е за установено, че спрямо ищеца не е осигурен изискуемия от посочените в решението правни норми престой на открито, което е допринесло до негативни преживявания, които са обвързани от хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ, поради което подлежали на обезвреда позовавайки се на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във вида и по начина, по който е осъден ответника. Така постановеното решение е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон - чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно тази материалноправна разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при ли по повод изпълнение на административна дейност. Първият и основен елемент от фактическия състав на обезвредата по чл. 1 от ЗОДОВ е наличие на вреди за гражданин или юридическо лице. Правилата на исковото производство изискват вредите да се сочат по вид и характер - имуществени или неимуществени, загуби или пропуснати ползи, в исковата молба. Фактическите основания на исковата претенция, посочени в обстоятелствената част на исковата молба определят предмета на доказване в исковия процес и в крайна сметка обективните предели на силата на присъдено нещо, с която се ползва съдебното решение. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. В мотивите си съдът е приел, че ищецът не е компенсиран надлежно с престой на открито за посочения период и затова безспорно е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в трайни и интензивни чувства на потиснато и апатия, причинени неудобства, страдания и болки в мускулите и ставите, обездвижване и атрофия, схванатост и скованост на тялото, довело до нервно разстройство, проявяващо се под формата на силен гняв, последван от продължително ридание и плач. В рамките на процеса съдът е събирал редица доказателства, които по своята същност, логичност, последователност, пълнота и относимост спрямо претенцията не могат поотделно и в съвкупност да обосноват извод са претърпените по твърденията на ищеца неимуществени вреди. Във всички случаи наличието на вреди е част от предмета на доказване. Не е било безспорно установено състоянията на ищеца дали се дължат единствено и само на нарушения график за престой на открито, т. е. дали са пряка и непосредствена последица от административна дейност. Това не следва да се счита за безспорно установен факт, както неправилно е приел съдът. Нарушавайки съдопроизводствените правила, съдът е стигнал и до неправилно прилагане на материалния закон, като е присъдил обезщетение, без доказано основание. Правилно е посочено, че отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ е обективна, което значи, че държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите или юридическите лица от извършената административна дейност, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностните лица или органите., т. е. за разлика от отговорността по чл. 45 ЗЗД, субективният елемент - вина, не е предмет на установяване. Предмет на доказване обаче е вредоносният резултат от такава дейност. В този смисъл решението на Административен съд - Стара Загора по касационната жалба на Министерството на правосъдието следва да се отмени, като вместо него да се постанови друго от настоящата инстанция, по силата на което предявеният иск бъде отхвърлен. Изводът за това почива на събраните по делото доказателства във връзка с предявения иск и посочените в него фактически основания. Нарушения график за престой на открито в затвора, което по принцип е безспорен факт по делото, не е конкретна вреда спрямо ищеца, подлежаща на обезвреда в това производство. По тази причина искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение