Решение № 6973 от 12.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез главен юрисконсулт Х. Тодоров против решение 69 от 06.01.2022 г. по адм. дело 5987/2021 г. на Административен съд София -град, с което е отменена заповед за налагане на санкции РД 253С-164/31.05.2021г. на Управителя на НЗОК в частта с която на Диагностично-консултативен център XI ЕООД са били наложени санкции за извършени нарушения, посочени в в т. 1, т. 2, т. 3, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 14, т. 15 и т. 41, изменена е заповедта в частта с която на лечебното заведение са наложени санкции в размер на 150 /сто и петдесет/ лева всяка за нарушения, посочени в т. 4, т. 5, т. 6, т. 8, т. 16, т. 17, т. 18, т. 19, т. 20, т. 21, т. 22, т. 23, т. 24, т. 25, т. 26, т. 27, т. 28, т. 29, т. 30, т. 31, т. 32, т. 33, т. 34, т. 35, т. 36, т. 37, т. 38, т. 39, т. 40, т. 42 и т. 43 от заповедта, като е намален размера на всяка от посочените санкции от 150 /сто и петдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева, и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения, касаторът моли решението да бъде отменено и административния акт оставен в сила. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Диагностично-консултативен център XI ЕООД, [ЕИК], гр.София, пл.Славейков 8, чрез пълномощника адвокат Л. Илиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София град е отменил заповед за налагане на санкции РД 253С-164/31.05.2021г. на управителя на НЗОК в частта с която на Диагностично-консултативен център XI ЕООД са наложени санкции за извършени нарушения, посочени в т.1, т. 2, т. 3, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 14, т. 15 и т. 41 и е изменил същата в частта с която на лечебното заведение са наложени санкции в размер на 150 /сто и петдесет/ лева всяка за нарушения, посочени в т. 4, т. 5, т. 6, т. 8, т. 16, т. 17, т. 18, т. 19, т. 20, т. 21, т. 22, т. 23, т. 24, т. 25, т. 26, т. 27, т. 28, т. 29, т. 30, т. 31, т. 32, т. 33, т. 34, т. 35, т. 36, т. 37, т. 38, т. 39, т. 40, т. 42 и т. 43 от заповедта, като е намален размера на всяка от посочените санкции от 150 /сто и петдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева всяка, на основание чл. 414, ал. 3 от Национален рамков договор за медицински дейности (НРД за МД) за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във вр. с чл. 287, ал. 1, ал. и ал. 3 от НРД за МД 2020 2022 г. Съдът е приел, че при издаването на процесната заповед на управителя на НЗОК са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е постановена в нарушение на материалноправните разпоредби основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е неправилно. От фактическа страна е установено, че е била извършена пълна проверка и контрол въз основа на заповед РД-25-245/15.04.2021 г. на управителя на НЗОК на Диагностично-консултативен център XI ЕООД относно изпълнение на договор 222073/17.02.2020 г. за работа в неблагоприятни условия на основание чл. 72, ал. 2 от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО). Бил е съставен протокол от 19.04.2021 г. в който са обективирани констатациите на проверяващите органи. Били са посочени и установени 43 нарушения от ЗЗО, квалифицирани по реда на чл. 158, ал 1 от Национален рамков договор за медицински дейности (НРД за МД) 2020 2022 г. и приложение 13 към него, чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 217, ал. 218, ал. 2 от НРД за МД 2020 2022 г. и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 20, ал. 2 и чл. 109 от НРД за МД 2020 2022 и приложение 10 към него и медицински стандарт Клинична лаборатория и чл. 55, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 218Б, т. 1 от НРД за МД 2020 2022 г. Протоколът е бил връчен, като в срока по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО не е постъпило възражение. С оглед извършената проверка и съставения протокол, управителя на НЗОК е издал оспорената заповед пред първоинстанционния съд с която са били наложени общо 43 санкции, всяка от тях в размер на 150.00 лева, подробно изброени в административния акт. Направен е извод, относно т.1, т.2, т.3, т.7, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15 и т. 41 наложените санкции в заповедта, че екипът извършил възложената проверка не е имал правомощия по чл.73, ал.1, т.7 от ЗЗО да проверяват съответствието на дейността на здравното заведение с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД в съответствие с чл. 59в от ЗЗО, съгласно чл.400, ал. 3 от НРД във връзка с чл.72, ал.2 и чл.73,ал.1, т.7 от ЗЗО. Решението на първоинстанционният съд в тази му част е постановено в нарушение на материалния закон с оглед на събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ, се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица служители на НЗОК. Те се определят със заповед на Управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лиза от РЗОК контрольори. Касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за процесуално нарушение при извършване на проверката от екип, в който има само един лекар, а именно д-р Ж. Великова-Апостолова. Съгласно чл. 5 от Инструкция за реда и условията за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО -" Контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО имат правата по чл. 73 от ЗЗО. При осъществяване на контрол върху изпълнителите на медицинска помощ длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, които нямат образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар), нямат правомощията по чл. 73, ал. 1, т. 7 от ЗЗО (ал.2). Разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗЗО предвижда " да проверяват съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД в съответствие с чл. 59в от ЗЗО. Настоящата проверка е неотносима за подобен случай. Проверката касае съответствието на наличната документация във връзка с изисквания на условията и реда за оказване на ИМП. Това е видно от отразеното в приложения протокол. Извършената проверка в описаните по-горе случаи не касае достъпността и качеството на извършената медицинската помощ, които критерии подробно са описани в чл.59 от ЗЗО. В случая извършените нарушения са безспорно установени и същите не са оспорени от здравното заведение. В този случай управителят на НЗОК, в хипотезата на чл.74, ал.5 от ЗЗО издава заповед за налагане на санкции, позовавайки се на констатациите на извършилите проверката длъжностни лица. Решението касаещо т. 4, т. 5, т. 6, т. 8, т. 16, т. 17, т. 18, т. 19, т. 20, т. 21, т. 22, т. 23, т. 24, т. 25, т. 26, т. 27, т. 28, т. 29, т. 30, т. 31, т. 32, т. 33, т. 34, т. 35, т. 36, т. 37, т. 38, т. 39, т. 40, т. 42 и т. 43 от заповедта, с което първоинстанционният съд е намалил размера на всяка от посочените санкции от 150,00 лева на 50,00 лева поради липса на мотиви, също е неправилно. Необосновано административният съд е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК липсват мотиви относно налагането на неустойки за всяко едно от нарушенията в максимален размер от 150,00 лева. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРД за МД за 2020 2022 г., видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган е извършил такава преценка. Може да се направи извод, че констатациите по протокола за проверка са безспорно доказани. Управителят на НЗОК в заповедта е обсъдил обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и начина, по който са установени. Изложени са мотиви и съображения в подкрепа на констатираните нарушения, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.59, ал.2, т.4 във връзка с чл.35 от АПК. Видно от самата заповед и отразеното на л.74 от делото, административният орган е съобразил тежестта на нарушенията и броя на същите, което от своя страна обуславя и налагането на по-голяма санкция. Спазено е изискването на чл. 413 от НРД за МД за 2020 2022 г. Не е налице ограничаване правото на защита на санкционираното лице и не е препятствана съдебната преценка за законосъобразността на административния акт в тази му част. Освен това в хипотезата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО Диагностично-консултативен център XI ЕООД не е упражнил предвидената от закона правна възможност да възрази срещу констатациите в протокола от извършената проверка и така се е стигнало до издаването на процесната заповед за налагане на санкции. По горните съображения настоящият състав намира, че оспорената пред първата инстанция заповед на Управителя на НЗОК е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страда от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния акт на администрацията е необоснован. При наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение, следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената първоначална жалба на Диагностично-консултативен център XI ЕООД, следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски по делото, направена от касационния жалбоподател следва да бъде уважена. На страната следва да се присъди сумата от 200,00/двеста лева/ - заплатена държавна такса за касационното производство, и по 100,00/сто/лева юрисконсултско възнаграждение за всяка една от двете съдебни инстанции, определена на основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, или общо сумата от 400,00/четиристотин/лева. Водим от горното и на основание чл. 222 ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение