Решение № 8139 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3722/2026 г.

ВАСЧетвърто отделение16.07.2026 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 712 от 25.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2433/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград. ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, да заплати на община Банско, ЕИК 000024663, с адрес: гр. Банско, пл. „Никола Вапцаров“ № 1 сумата от 1723,20 евро (хиляда седемстотин двадесет и три евро и двадесет евроцента), представляваща разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ /п/ РАЛИЦА РОМАНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез пълномощник юрисконсулт М. Панчева. Жалбата е против решение № 712 от 25.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2433/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград. С него по жалба на община Банско е отменено решение за пълен отказ за съгласуване на обществена поръчка и налагане на финансова корекция № 03-РД/3700 от 23.09.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. С касационната жалба се твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно поради наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата срещу решението за налагане на финансова корекция № 03-РД/3700 от 23.09.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Ответникът – община Банско, представляван от кмета С. Баненски, в отговор на касационната жалба, чрез адв. П. Христова и адв. К. Миланов, оспорва подадената касационна жалба. Поддържа правилност на решението на първата инстанция и моли да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – Благоевград е било решение за пълен отказ за съгласуване на обществена поръчка и налагане на финансова корекция № 03-РД/3700 от 23.09.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. С последното спрямо община Банско, на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП вр. чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата), е отказано съгласуване на обществена поръчка и е наложена финансова корекция в размер на 100% по административен договор № BG06RDNP001-7.017-0058-С01/ 10.02.2025 г., сключен между ДФЗ-РА и община Банско с УРН 397334, за нарушение на чл. 21, ал. 15 и 16 от ЗОП във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП. С решението по делото административният съд е отменил обжалваното решение № 03-РД/3700 от 23.09.2025г. на изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че въпросният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, постановен е при спазване на административнипроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според съда изводите на административния орган за наличието на допуснато от бенефициента община Банско нарушение на правилата на чл. 21, ал. 15 и ал. 16 от ЗОП в казуса са били изцяло незаконосъобразни като резултат на неправилна интерпретация на фактите по спорния казус. Установено е от фактическа страна, че между ДФЗ и община Банско е сключен административен договор № BG06RDNP001-7.017-0058-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 7.2 “Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ по мярка 7 “Основни услуги и обновяване на селата и селските райони“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014- 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд (ЕЗФ) за развитие на селските райони. Във връзка с изпълнение на административния договор, община Банско е предприела следните действия, установени и при извършен последващ контрол за законосъобразност на проведената обществената поръчка от страна на ДФЗ: На 29.12.2021 г. кметът на община Банско е сключил договор за „Изготвяне на инвестиционен проект по всички необходими части за изграждане на тротоари и велоалея по ул. “Найден Геров“ във фаза технически проект“ с изпълнител „Сървей дизайн“ ЕООД, с ЕИК 203707143, на стойност 8 000,00 лв. без ДДС, чрез директно възлагане по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП. На 03.08.2022 г. кметът на община Банско е сключил договор за „Преработка на обект: „Реконструкция и обновяване на ул. „Гарата“, в частта до ул. „Парапунов“ и ул. „Незнаен войн“, гр. Добринище“ с изпълнител – ДЗЗД „Нови селищни образувания - Банско 2014“, с ЕИК 176788077, на стойност 27 000,00 лв. без ДДС, чрез директно възлагане по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП. На 13.12.2022 г. кметът на община Банско е сключил договор за „Изработване на инвестиционен проект във фаза „Технически проект“ за обект: “Реконструкция на ул. „България“ от ул. „Патриарх Евтимий“ до ул. „Цар Борис III“ с изпълнител „Проектинфра“ ЕООД, с ЕИК 124035416 на стойност 5 800,00 лв. без ДДС, чрез директно възлагане по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП. Сключването на гореизброените три договора според ДФЗ съставлявало нарушение на чл. 21, ал. 15 и ал. 16 от ЗОП, тъй като договорите са били със сходен/идентичен предмет и община Банско е следвало да проведе процедура по реда на чл. 186 от ЗОП - събиране на оферти с обява, тъй като общата стойност на договорите попада в праговете на чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗОП. Разгледан е фактическият състав на института на „нередност“ в духа на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Административният съд е достигнал до извод, че за да е изпълнен фактическият състав на установената от административния орган нередност е необходимо осъществяването на следните кумулативни предпоставки: 1. да са възложени две или повече поръчки в рамките на 12 месеца; 2. тези поръчки да са със сходен или идентичен предмет; 3. към момента на стартиране на дейностите по възлагане на първата поръчка възложителят да е наясно, че в рамките на 12 месеца ще трябва да възложи и други поръчки със същия или със сходен предмет; 4. към същия този момент възложителят да е запознат с обстоятелството, че общата стойност на поръчките би била основание за преминаване към друг ред за възлагане, приложим към по-високи стойности на поръчките. С оглед на доказателствения материал по делото е изведено, че трите сключени от Община Банско договори чрез процедури по директно възлагане имат различен предмет. Трите дейности, предмет на договорите са различни - по първия и третия, касаят изработване на технически инвестиционни проекти, но за различни обекти, а втората, която е спорна, е за преработване на вече наличен инвестиционен проект за различен обект, който е и в различно населено място. Според съда не е изпълнен фактическият състав за установена нередност. Законосъобразно възложителят община Банско е разделил обществените поръчки и не е приложил реда, предвиден в разпоредбата на чл. 186 от ЗОП – събиране на оферти с обява. Липсата на задължителни предпоставки за незаконосъобразно разделяне на обществени поръчки обосновава извод за липса на осъществено от страна на бенефициента нарушение на чл. 21, ал. 15 и ал. 16 от ЗОП. Поради гореизложеното административният съд е заключил, че не е налице нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ вр. чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/ 2013, съответно липсва каквото и да е основание за отказ от страна на ответника за съгласуване на процесната обществена поръчка и налагане на финансова корекция в размер на 100 % от стойността на договора. Обжалваното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя фактическите и правни изводи на Административен съд – Благоевград. Съдът е събрал необходимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка, във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е обосновал правните си изводи, които се споделят от настоящия състав. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на основание установяване на нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. Според нормата на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година „нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Понятието включва в състава си три самостоятелни елемента, кумулативното установяване и доказване на които е задължителна и необходима предпоставка за налагане на финансова корекция. Правилно Административен съд – Благоевград, анализирайки фактическата обстановка по делото, е установил, че не е налице „нередност“ по смисъла на приложимия закон, която нередност да доведе до издаването на обжалвания административен акт. Безспорно е, че съгласно чл. 21, ал. 15 от ЗОП не се допуска разделяне на обществена поръчка на части, с което се прилага ред за възлагане за по-ниски стойности, освен в случаите по ал. 6. А по силата на чл. 21, ал. 16, т. 2 от ЗОП не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две или повече поръчки с идентичен или сходен предмет, които не са били известни на възложителя към момента, в който са стартирали действия по възлагането на предходна обществена поръчка с такъв предмет. Не се спори по делото, че в процесния случай възложителят община Банско, е сключил чрез процедури по директно възлагане по смисъла на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП три договора. Според касационния жалбоподател обаче тези три договора имат за предмет изпълнението на една и съща дейност, което води до нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП. Настоящата инстанция не споделя този довод. Както правилно е изтъкнал административният съд, трите дейности, предмет на договорите, са различни - по първия и третия се касае за изработване на технически инвестиционни проекти, но за различни обекти, а втората дейност, която е спорна, е за преработване на вече наличен инвестиционен проект за различен обект, който е и в различно населено място. Според настоящия състав на Върховния административен съд, ако две или повече обществени поръчки имат сходен/идентичен предмет – а именно една и съща услуга (изготвяне на инвестиционен проект), но мястото на престиране на тази услуга е различно, то проектите следва да се третират като самостоятелни. Сходството във вида услуги не обуславя непременно сходство в предмета на обществените поръчки. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд. Споделя се и препращането към практиката на СЕС от страна на първоинстанционния съд, а именно в смисъл, че при преценка дали има неправомерно разделяне на обществени поръчки, следва да се анализира винаги икономическата и техническата функция на резултата от строителството. За да е налице необходимост да бъдат разглеждани в единство две или повече сходни строителства, е необходимо сходните дейности да служат на една обща цел, да са в тясна пространствена, икономическа и функционална връзка, да касаят един и същи самостоятелен обект. В касационната си жалба касаторът навежда пространни оплаквания във връзка с договор с предмет „извършване на авторски надзор“. Но такъв договор няма общо с предмета на спора нито пред първата инстанция, нито пред настоящата касационна инстанция. Не се навеждат и каквито и да е доказателства по делото за сключването му, не се споменава да касае предмета на настоящия спор. Служебна проверка, извършена от настоящия състав, установи, че този факт (сключване на договор за възлагане на авторски надзор от 20.06.2025 г. между община Банско и ДЗЗД "Нови селищни образувания – Банско 2014") е бил относим към спор по адм. дело № 3675/2026 г. по описа на Върховния административен съд, завършил с решение № 7333 от 30.06.2026 г. Поради неотносимостта на твърденията на касатора с предмета на настоящия спор, същите не следва да бъдат разглеждани. С оглед на всичко изложено дотук, липсата на задължителни предпоставки за незаконосъобразно разделяне на обществени поръчки обосновава извод за липса на осъществено от страна на община Банско нарушение на чл. 21, ал. 15 и ал. 16 във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗОП. Не е налице и нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. Затова и няма основание за отказ от страна на ДФЗ за съгласуване на процесната обществена поръчка, респ. за определяне на 100% финансова корекция за тези нарушения. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, искането на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно. Същите са своевременно поискани и доказани. Затова и Държавен фонд „Земеделие“ следва да заплати на община Банско сумата от 1723,20 евро разноски за възнаграждението за адвокатска защита в касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

21