Решение № 4843 от 9.5.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор Пътна полиция (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Добрич срещу Решение 246/29.06.2022 год. по адм. дело 168/2022 год. по описа на Административен съд Добрич, с което е отменена негова Заповед 851з-18/02.03.2022 год. за отказ за пререгистрацията на влекач ИВЕКО СТРАЛИС с рег. [заличен текст] по заявление 220851001486/28.01.2022 год., подадено от Грегъри Транс 73 ЕООД. Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументира се, че след като оригиналният номер на рама (идентификационен номер, ИН/VIN) на превозното средство (ПС) не може да бъде установен, не е налице основание за регистрацията му и органът е длъжен да постанови отказ. Намира за ирелевантни причините за липса на пълнота на идентификационния номер, доколкото чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) въвежда обективна забрана за регистрация до установяването на този номер. Допълва, че липсващият идентификационен номер не може да бъде заместен от наличните по автомобила вторични идентификационни белези като стикери и табелки на производителя, възпроизвеждащи VIN, тъй като според закона на отчитане подлежи само фабрично нанесения чрез набиване (щамповане) на указаното от завода-производител място ИН. Правилно административният орган не е взел предвид вторичните белези, които възпроизвеждат VIN, тъй като нито отделно, нито заедно същите съставляват ИН по смисъла на § 6, т. 61 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и § 2, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Наредба І-45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства като уникална комбинация от 17 знака, поставена върху самото превозно средство от производителя с цел неговото идентифициране. Счита, че съдът недопустимо е смесил процедурата по регистрация на ППС и тази за възстановяване на ИН по реда на Наредба 8121з-1/02.01.2018 год. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство (обн. ДВ бр. 3/2018 год., Наредба І-8121з-1/2018 год.), като е заключил, че жалбоподателят първо е следвало да иска възстановяване на номера, а при уважаване на това искане и пререгистрация на ППС. В тази връзка представя като доказателство Заповед 357з-1003/13.04.2022 год. на директора на ОДМВР-Добрич за отказ за възстановяване на идентификационния номер на същия влекач, което подкрепя извода за невъзможност за установяване автентичността на VIN. По изложените съображения се иска отмяна на решението и решаване на въпроса по същество, както и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът Грегъри Транс 73 ЕООД, представлявано от управителя И. Митев, в писмена молба чрез пълномощник адв. Н. Василев от Адвокатска колегия гр. Добрич, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че при правилно установяване на релевантните за спора факти, съдът неправилно ги е интерпретирал и е извел грешни правни изводи. Налице са материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, тъй като не е установен автентичният VIN на ППС и същият не може да бъде заместен от вторични белези. Предлага решението да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд - Добрич е приел за установено от фактическа страна следното: Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена по заявление за промяна на регистрацията, подадено от Грегъри Транс 73 ЕООД, поради промяна на собствеността на ППС седлови влекач, модел ИВЕКО СТРАЛИС , с рег. [заличен текст], рама WJMM1VTH404356338 и двигател F3AE3681AS004124644, с първа регистрация 08.06.2009 год. Съдът е установил, че ПС е закупено от Грегъри Транс 73 ЕООД на 25.01.2022 год. с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от Макс Логистик 96 ЕООД, гр. Айтос. Отказът от пререгистрация на ПС е обоснован със заключение в Експертна справка 04/07.02.2022 год. на А. Христов експерт СНТЛ при ОДМВР Добрич, според която идентификационният номер (VIN) не може да се разчете в областта на предвиденото за поставянето му място от завода производител, поради напреднала корозия и следи от опити за зачистването й. Експертът е посочил, че категорично не може да бъде установено дали невъзможността за разчитане на номера е следствие от корозията или опита за зачистването й. В мотивите си административният орган е посочил, че производственият номер е един автентичен заводски, който се поставя на неподвижна част, метал от конструкцията, а поставената табелка, съдържаща данни за VIN, не установява по безспорен начин, че същият е автентичен, тъй като самата тя не е неподвижна (може да се подмени с кабината). Спомагателните, допълнителни идентификационни белези, възпроизведени на табелка с номер, не могат да установят по предвидения от закона ред автентичността на идентификационния номер на ПС. По делото е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че идентификационният номер на ПС е посоченият в представеното към заявлението свидетелство за регистрация част І. На определеното от производителя място на дясната носеща греда в нишата на предното дясно колело е имало поставен номер чрез набиване (щанцоване), но към момента почти всички символи от него са заличени от корозия, трудно се разчитат последните цифри 3 и 8. При първоначалния оглед на автомобила не са установени символи, затова мястото е обработено с пясъкоструен апарат, при което са свалени боята и лаковото покритие, както и корозията, като са останали фини драскотини и трудно забележимите две цифри. Вещото лице е заключило, че невъзможността за разчитане на номера на рамата се дължи на продължителната експлоатация на ПС при всякакви атмосферни условия, водещи до силна корозия, като не са установени следи от механични интервенции освен почистването с пясък. Експертизата установява, че върху напречната метална греда над радиатора на ПС е поставена с изтеглящи нитове заводска идентификационна табела (метална пластина) с изписана 17-знакова цифрено-буквена комбинация VIN код, който съвпада с VIN по документи, без следи от интервенция. Същият код е поставен и на вертикалната колонка на предна лява врата на купето в горната половина върху самозалепващ се PVC стикер, също без следи от механични интервенции. При така установените факти, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, с посочване на фактическите и правни основания, мотивирали органа да постанови отказ за пререгистрация на превозното средство, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел за безспорен факта, че автомобилът седлови влекач ИВЕКО СТРАЛИС с рег. [заличен текст], с номер на рама по документи WJMM1VTH404356338 и по заводски самозалепващ се стикер и закрепена метална табела, и номер на двигател F3AE3681AS004124644, с първа регистрация 08.06.2009 год., е собственост на Грегъри Транс 73 ЕООД. С оглед на това е приел, че е изпълнена първата предпоставка на чл. 143, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП във вр. чл. 16 от Наредба І-45/2000 год. за пререгистрацията на ПС - пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик. По отношение на второто условие, съдът е приел, че с императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП се забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер на рамата и номера на двигателя на ПС, като целта на нормативната уредба е да не се допусне регистрирането на МПС с подменен, заличен или повреден номер, поставен от производителя, доколкото същият е гаранция за разпознаваемост на МПС и за съответствието им с фабричните стандарти. Посочил е, че за да бъде постановен отказ на административния орган за регистрацията на ПС, е необходимо да бъде установена външна умишлена интервенция на идентификационния номер, данни за каквато в случая не се установяват по делото. Приел е за безспорно установено от доказателствената съвкупност, че заводският ИН на автомобила е автентичен, че в областта на предвиденото от завода-производител място за нанасяне на идентификационния номер на автомобила няма следи от механична, умишлена интервенция, а само силна корозия и следи от почистване с пясъкоструен апарат с цел разчитане на поставения номер. Съдът е счел, че в хода на административното производство не е отчетено обстоятелството, че номерът на рамата е установим и съвпада с посочения в документите от поставената заводска табела метална пластина на напречната греда над радиатора и от самозалепващия се стикер на колоната на вратата, за които вещото лице категорично не е установило следи от нарочна интервенция. С оглед изложеното е извел заключение, че констатираната от органа невъзможност да бъде установен автентичният ИН на автомобила не съответства на установените факти, поради което оспореният отказ е постановен в противоречие с нормата на чл. 143, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗДвП и чл. 7 от Наредба І-45/2000 год., на които се е позовал органът. Съдът е установил и допуснати от органа съществени процесуални нарушения на чл. 5 и 6 от Наредба І-45/2000 год., с оглед установените данни, че е възможно да се установи поставения от производителя ИН на автомобила, вкл. и чрез извършване на допълнителна проверка в ОДМВР Бургас, където е била извършена предходната регистрация. Така постановеният отказ за регистрация е при неизяснена фактическа обстановка, тъй като забраната за регистрация по чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, възпроизведена и в чл. 7 от Наредба І-45/2000 год., е свързана единствено с невъзможността да се установи автентичният ИН. Автомобилът се регистрира по поставения от производителя ИН, който, според съда, в случая е установим. След анализ на нормативната уредба на процедурата по възстановяване на ИН, съгласно Наредба І-8121з-1/2018 год., съдът е формирал извод, че същата е част от процедурата по регистрация на превозно средство, с оглед на което преди да постанови отказ за регистрация, органът следва да прецени възможността за установяване автентичния номер на рамата, респективно неговото възстановяване. Тъй като по делото е установен автентичния ИН на автомобила, същият съответства на посочения в документите и вторичните идентификационни белези номер, съдът е приел, че номерът е можело да бъде установен и не са налице предпоставките за отказ за регистрация. При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е отменил оспорената заповед на началника на сектор ПП при ОДМВР Добрич и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне по подаденото от Грегъри Транс 73 ЕООД заявление. Решението е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбите на чл. 143 от ЗДвП и Наредба I-45/2000 год., законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя ИН на превозното средство. Не се спори по делото, а от представените по делото доказателства в съвкупност се установява, че идентификационният номер на представения за пререгистрация автомобил не може да бъде разчетен вследствие на тежка корозия и опити зачистването й с пясъкоструен апарат с цел разчитане на номера. Чл. 143, ал. 3 от ЗДвП въвежда забрана за регистриране на пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Забраната е възпроизведена и в чл. 7, ал. 1 от Наредба I-45/2000 год. - превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират. Правилни и съответни на доказателствата по делото и закона са изводите на съда, че в случая VIN е установим, поради което няма фактическо основание за отказ на поисканата пререгистрация. След като автентичното съдържание на идентификационен номер е установено от стикерите, за които няма данни да са с нарушена цялост или подменени, то може да се пристъпи към последващата процедура по възстановяване на идентификационния номер по реда на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП и Наредба 8121з-1 от 2.01.2018 год. При изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, се извършва промяна в регистрацията на превозното средство (чл. 14, ал. 1 от Наредба І-45/2000 год.). Превозното средство се представя за идентификация в случаите на промяна в данните на превозното средство (чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба I-45), какъвто е и настоящият случай. Разпоредбата на § 2, т. 8 от Наредба I-45/2000 год. предвижда, че "идентификация" е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в АИС ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията. В случая, административният орган е извършил непълен анализ на обстоятелствата, като не е преценил в съвкупност представените по делото доказателства, въз основа на които може да се направи извод за установяване автентичното съдържание на идентификационния номер, а именно: предходна регистрация на ПС в ОДМВР-Бургас с оглед проверката в масива за регистрирани превозни средства, липсата на каквито и да е данни за издирване на същия, както и наличието на фабрично поставени стикери, съдържащи уникалния 17 цифрено-буквен идентификационен номер на рамата, съответстваща на документите, лесно проследима верига на собствеността. Настоящият касатор е следвало да извърши допълнителна проверка в ОДМВР-Бургас, където е била извършена предходната регистрация на автомобила, и да съобрази всички тези данни преди да изведе заключението си, че VIN не може да бъде установен, поради което постановеният отказ е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че забраната за регистрация се отнася само до случаите, когато не може да се установи, поставения от производителя ИН, но това не са всички случаи, при които той не може да бъде разчетен на мястото, на което е щанцован. Неправилно в тази връзка се сочи от касатора, че според закона на отчитане подлежи единствено идентификационния номер (VIN), нанесен фабрично чрез набиване на указаното от завода-производител място и допълнителни знаци/признаци, които го дублират нито заедно, нито поотделно съставляват идентификационен номер по смисъла на § 6, т. 61 от ДР на ЗДвП, съответно § 2, т. 9 от ДР на Наредба І-45/2000 год. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 61 от ДР на ЗДвП, "идентификационен номер на превозното средство" е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му, а разпоредбата на § 2, т. 9 от ДР на Наредба І-45/2000 год. допълва към така даденото определение, че ИН отговаря на изискването на българските стандарти БДС ISO 3779 и БДС ISO 4030. Най-общо VIN или Vehicle Identification Number (идентификационен номер на автомобила) може да бъде описан като уникална за всеки автомобил комбинация от цифри и латински букви (символи), които съответстват на стандартите на ISO (International Standard Organization, Международна организация за стандартизация). Те описват държавата на производителя, датата на производство, вида на двигателя и каросерията, нивото на оборудване и характеристиките на автомобила. Не се спори, че този код е най-сигурното доказателство за идентификация на превозното средство и всеки производител определя конкретно място, на което да постави същия. Но установяването на автентичния номер може да се извърши и чрез други, достатъчно надеждни източни на информация за номера, извън така определеното място. Целта на идентификационния номер е да може да се идентифицира всяко превозно средство и ако тази цел може да бъде постигната чрез достатъчно надеждни други данни при повреден подправен, заличен или повреден номер, установяването следва да бъде направено. Неслучайно производителят е задължен да поставя и на други места този номер (в случая два броя стикери). Да се отрече автентичността на данните в тях без признаци за механична и/или друга умишлена интервенция на номера на рамата не съответства на целта на закона да се регистрират пътни превозни средства с установен идентификационен номер. В тази насока съдът правилно е кредитирал изслушаната по делото експертиза (в този смисъл Решение 11261/07.12.2022 год. по адм. дело 3624/2022 год. на ВАС, VІІ отд.). Тълкуването на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, на който се позовава касаторът както в отказа си, така и в касационната жалба, установява по безспорен начин, че не се регистрира превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер. Семантично, употребеният от законодателя израз "установен автентичният" значи да бъде изнамерен истинският, действителният, номер - съгласно Речник на Българския език (публично достъпен на интернет страницата на Института по български език - https://ibl.bas.bg/), автентичен означава който е с доказана принадлежност, оригинален , който идва от първоизточник, достоверен . От това следва, че ако за подправен, заличен или повреден идентификационен номер се установи автентичният - превозното средство се регистрира. Законовата норма не съдържа никакво ограничение относно способите и средствата за установяване на автентичния номер, а дадената в ЗДвП легална дефиниция на понятието идентификационен номер (както и тази в Наредба І-45/2000 год.) не води до извода, че този номер трябва да бъде единствено поставеният чрез "набиване" на рамата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба І-45/2000 год. също сочи само, че превозното средство, на което не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрира, без да може да се направи извод, че единственият валиден идентификационен номер е този, поставен чрез "набиване" на рамата (в горния смисъл и Решение 6060/19.05.2021 год. по адм. дело 622/2021 год. на ВАС, VІІ отд.; Решение 10619/31.07.2020 год. по адм. дело 2884/2000 год. на ВАС, VІІ отд.). Горното обосновава извод, че отменената заповед на началника на сектор ПП при ОДМВР Добрич за отказ за регистрация, е издадена при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон. Като е достигнал до извод, че идентификацията на представеното за пререгистрация превозно средство е установима и е отменил отказа, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, с оглед своевременно заявеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, ОДМВР - Добрич - юридическото лице, в чиято структура се намира издалият административния акт орган, следва да бъде осъдено да заплати в полза на Грегъри Транс 73 ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 900 (деветстотин) лева.