Решение № 2220 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16248/2009 г.

Решение № 2220 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16248/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по подадената от Иван Георгиев Залъмов от гр. София, чрез адв. Пенчев, касационна жалба срещу решение № 14318 от 27.11.2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 9761/09 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № К-3575 от 21.05.09 г. на Министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като не съобразил липсата на извършен подбор между всички служители, спрямо които е било налице процесното основание за прекратяване на правоотношението. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба - Министърът на вътрешните работи, чрез юрк. Иванов, оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба, като подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт е процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е била посочената Заповед на Министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на главен инспектор, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта. За да отхвърли жалбата, Върховният административен съд, трето отделение е приел следното: Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР - Министъра на вътрешните работи в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР /нова - ДВ, бр. 69/08 г./, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж без оглед на възрастта. В закона няма изискване за извършване на подбор между всички служители, спрямо които е било налице процесното основание за прекратяване на правоотношението. Тази преценка е предоставена на органа по назначаването. Така постановеното решение е правилно. Не е налице твърдяното от касатора неправилно приложение на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Същата предвижда правна възможност да се прекрати служебното правоотношение на служител по ЗМВР, предоставена изцяло на инициативата на административния орган. Изрично в нея е посочено, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Липсата на осъществен подбор между всички служители, спрямо които е било налице процесното основание за прекратяване на правоотношението, не е основание за незаконосъобразност на заповедта, тъй като изискване за извършването на такъв подбор в закона липсва и това прави несъстоятелно главното оплакване в касационната жалба. При наличието на материално правни основания за законосъобразност по същество на процесната заповед не представлява съществено процесуално нарушение евентуално такова, свързано с изготвянето на предложението за издаване на заповедта до органа по назначаването, за който също не се твърди че е не е компетентен издател на обжалвания акт. С оглед на изложеното, настоящият петчленен състав на ВАС, първа колегия, намира касационната жалба за неоснователна и обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,