Решение № 7538 от 10.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Ахмед от [населено място], общ. Върбица, обл. Шумен, чрез процесуален представител адвокат П. Петков против Решение 114/19.10.2022г. по адм. дело 171/2022г.на Административен съд Шумен. С него се отхвърля жалбата му против Решение2153-27-122 от 23.05.2022год. на Директора на ТП на НОИ-Шумен, с което е потвърдено Разпореждане2113-27-168#7 от 25.03.2022год. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Шумен, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по условията на чл.68 ал.3 от КСО. Поддържа доводи за процесуално нарушение и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Шумен чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен отговор за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, доказателствата по делото, обжалвания акт и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от срана, за която решението е неблагоприятно, поради което се преценява за редовна и допустима и разгледана по същество се приема за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение на Директора на ТП на НОИ Шумен 2153-27-122 от 23.05.2022год. на Директора на ТП на НОИ-Шумен, с което е потвърдено Разпореждане2113-27-168#7 от 25.03.2022год. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Шумен, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по условията на чл.68 ал.3 от КСО. Административният орган е приел, че жалбоподателя към датата на заявлението има навършена възраст 67 г. 08 м. 17 дни и зачетен осигурителен стаж от втора категория труд - 01 г. 06 м. 10 дни и от трета категория - 18 г. 04 м. 29 дни; общ осигурителен стаж, без превръщане - 19 г. 11 м. 09 дни. , но за действителен осигурителен стаж са зачетени 14 г. 07 м. 28 дни. Прието е, че лицето имал изискуемата навършена възраст съгласно разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО /навършил 67г. 08м. 17дни/, но не е изпълнено условие в разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО, а именно 15 години действителен осигурителен стаж. Първоинстанционният съд е квалифицирал спорният по делото въпрос, който е непризнаване в полза на Ахмед от пенсионния орган на осигурителния стаж за периода 02.06.2021 г. - 25.11.2021 г. с осигурител Баркач Агро-37 ЕООД [населено място]. Съдът е взел предвид представената трудова книжка 23/01.06.1998 г. с направено вписване от осигурител Баркач Агро-37 " ЕООД [населено място] от 02.06.2021 г. до 25.11.2021 г., на длъжност шофьор, но потвърдил извода на административния орган , че трудовата книжка не може да удостовери този осигурителен стаж, поради липса на приключен запис по изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Трудовият договор бил вписан в Регистъра на трудовите договори, но не и в Регистъра на осигурените лица, където липсвала информация за осигуряване от 01.07.2021 г. до 25.11.2021 г. за М. Ахмед. След извършването на проверка от контролен орган на НОИ, за положения труд за периода 02.06.2021г. до 25.11.2021г. в Баркач Агро - 37 ЕООД [населено място]. Пред административния съд са анализирани данните от извършената проверка, обективирани в Констативен протокол КП-5-27-01080406/23.02.2022 г. , установяващи липса на доказателства за извършвана трудова дейност от лицето при осигурителя Баркач Агро - 37 ЕООД [населено място]. Пред съда категорично е установено, че в резултат на проверката контролния орган дал задължителни предписания ЗД-1-27-0108019 от 23.02.2022 г. за заличаване на данните за осигуряване за М. Ахмед в Регистъра на осигурените лица за периода 02.06.2021 г. -30.06.2021г. Задължителните предписания били съобщени на фирмата осигурите, но не са обжалвани и влезли в законна сила, в резултат на което били изпълнени и неправилно подадените данни в Регистъра на осигурените лица били заличени. По възражението на лицето, че не е запознат със задължителните предписания, водещи до заличаване на осигурителната информация и липса на възможност да ги оспори, съдът обосновава правен извод, че издадените в хода на административното производство задължителни предписания се връчват за изпълнение на осигурителя, а не на осигуреното лице и подлежат на обжалване в 14-дневен срок пред ръководителя на съответното ТП на НОИ по реда на чл.117 ал.1 т.3 и ал.2 т.2 от КСО. Правния извод на съда е обосновал и от приетото по делото заключение на вещо лице, видно от което по Регистъра на осигурените лица за периода 02.06.2021г.-25.11.2021г. за жалбоподателя са декларирани съобразно законовите изисквания данни за осигуряване единствено за периода 01.06.2021г.-30.06.2021год. с Декларация обр.1. Относно оформянето на трудовата книжка, съдът възприел установеното от административния орган за липса на цифрово и словесно изписване на продължителността на трудовия стаж, придобит от лицето към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, както и липса на заверка и подпис от управител и гл.счетоводител, изисквания за форма залегнали в НТКТС. Решението е правилно. Спорът е от фактическа страна относно установяване на изискванията залегнали в разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по чл.68 ал.1 от КСО, съгласно която право на пенсия за ОСВ се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете, като съгласно ал.2 от същия текст от 31.12.2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. При липса на предпоставките по ал.1 и ал.2 от чл.68, КСО до 31.12.2016г ал.3 от чл.68 дава възможност на лицата да придобиват право на пенсия при навършване на възраст от 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 м. до достигане на 67 годишна възраст. Съдът правилно е анализирал правния спор и установил, че лицето има възраст за придобиване на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО, но не се доказва наличието на действителен 15годишен осигурителен стаж, като част от фактическия състав на разпоредбата даваща правото на пенсия по този ред. За обосноваване на този правен извод, законосъобразно е посочена разпоредбата на &1 т.12 от ДР на КСО дефинираща понятието Действителен стаж-действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Правилно правният извод е обоснован и с посочване на понятието осигурено лице по см. на &1 т.3 от ДР на КСО и необходимостта да бъде доказано, че физическо лице е извършвало трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1, при внесени или дължими осигурителни вноски. Съдът е уважил всички искания на страните във връзка с доказателствата от съществено значение за разрешаване на спора. Събраните доказателства са преценени с обосновани изводи относно фактите които установяват. Не се констатират нарушения в преценката на доказателствения материал и са изведени обосновани изводи относно квалификацията на осигурителния стаж от значение за предпоставките за правото на пенсиониране. Правилни е законосъобразни са правните изводи на съда изградени на преценка на доказателствата по делото и заключението на вещото лице по СИЕ за липса на възникнало осигурително правоотношение между работника и осигурителя през процесния период по смисъла на чл.10 ал.1 от КСО, както и за недействителност на положеният от Ахмед осигурителен стаж, вследствие заличаването на данните по Регистъра на осигурените лица за периода 02.06-.2021г.-30.06.2021г., както и липсата на други декларирани данни за осигуряване за остатъка от процесния период до 25.11.2021г. за лицето. Правилни са и правните изводи за неприключило оформяне на трудова книжка съобразно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за да се приеме, че същата удостоверява този осигурителен стаж, който е нанесен в нея. Настоящата инстанция приема като законосъобразен и крайният извод на съда, че не е налице втората предпоставка за отпускане на пенсия за ОСВ по смисъла на чл.68 ал.3 от КСО, а именно наличие на 15 години действителен осигурителен стаж, поради което е потвърден актът на административния орган. В заключение като правилни следва да се приемат и изводите на съда относно уведомяване на лицето за задължителни предписания за заличаване на осигурителни данни, които се връчват единствено на осигурителя за изпълнение, но не на осигуреното лице. Те подлежат на обжалване в 14-дневен срок пред ръководителя на съответното ТП на НОИ по реда на чл.117 ал.1 т.3 и ал.2 т.2 от КСО. Следва да се добави, че не е ограничен кръга от субекти с възможност да оспорят тези задължителни предписания. Изложените мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение