Решение № 12444 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3394/2011 г.

Решение № 12444 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3394/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалбата Халед Исмаил Харун, гражданин на Судан, против решение № 37 от 28.02.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Република България, с които на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т, 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира че жалбата е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Административното производство по ЗУБ е било образувано по молба с рег. № 114 от 28.09.2009 г. за предоставяне на закрила в Република България, подадена от жалбоподателя Халед Исмаил Харун, роден на 13.03.1988 г. в гр. Зарангер, провинция Дарфур, Судан, гражданин на Судан, народност: арабин, вероизповедание: мюсюлманин - сунит, неженен. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени интервюта на 19.11.2009 г., на 18.02.2010 г., на 4.03.2010 г., на 7.06.2010 г. и на 30.06.2010 г. Пред интервюиращият орган и в присъствието на преводач от арабски език, който е разбираем за жалбоподателя, последният е заявил, че е напуснал Судан през март 2007 г. нелегално, заминавайки за Либия. Не се е установил в Либия, въпреки престоя си от осем месеца там, тъй като "в Либия положението е като в Судан". Чужденецът е достигнал България минавайки през Турция. Мотив за напускането на държавата на произход е посочено нападение през 2005 г. над селото, в което живеел (Тулулу) от страна на "джанджауните". По време на нападението, неговата майка била ранена, а месец по - късно и починала от раните си. Чужденеца не се е ползвал от защитата предоставена му от ООН, като е отказал да се премести в бежански лагер, с цел полагане на грижа към животните (предимно овце), които отглеждал. Напускането му през 2007 г. на Судан пък е мотивирано с желанието му да прибере земеделската реколта. Въз основа на фактите от изложената от бежанска история, причините, както и по приложната справка с вх. № 720/02.03.2010 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, е изготвено становище от интервюиращия орган с рег. № УП3958/1.07.2010 г. с предложение да бъде отказано предоставяне статут на бежанец, но да бъде предоставен хуманитарен статут, тъй като "спазването на човешките права от страна на суданските власти е на много ниско ниво". По преписката е представено становище от 6.01.2011 г. на дирекция "МППО" при ДАБ, в което е застъпено, че не следва да се предоставя хуманитарен статут на Халед Харун, тъй като с оглед липсата на добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на чужденеца, въпреки нестабилната обстановка в Судан, не може да са направи извод, че са налице предпоставки като реална опасност от тежки посегателства. На основание горното и при съобразяване материалноправните предпоставки по ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Република България въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. С оглед липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут административния орган обосновано е приел, че такива в случая не са налице. Действително от приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход, поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това обоснован е направеният извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 - 9 ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУБ. Обосновано и законосъобразно, в съответствие с доказателствата по делото председателят на ДАБ е приел, че жалбоподателя не е бежанец по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., тъй като за него не съществува опасност от преследване поради расата му, религията, националността или принадлежността към политическа партия. Макар и от приложената справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ към МС да се съдържат данни, че в Судан съществува преследване на граждани заради техните политически убеждения, то за да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се установи по безспорен начин, че тази опасност е не само абстрактно вероятна, но че ще бъде предприета по отношение именно на жалбоподателя. А както се изтъква по-горе, такава опасност не съществува предвид неподкрепените с доказателства твърдения, които лежат на чисто икономическа основа. Очевидно е от изложената история, че от извършеното нападение от 2005 г. до заминаването му през 2007 г., чужденеца не е бил подложен на преследване или заплаха от посегателства по см. на ЗУБ., което и му е позволило в продължение на две селскостопански години да отгледа и прибере реколтата си, а не на последно място и да продължи грижата за своите животни, чиято ценност е предпочел пред възможността да получи закрила от страна на ООН. При тези данни настоящата съдебна инстанция приема, че Судан е сигурна страна по произход, съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗУБ, според която "сигурна държава по произход" е държавата, в която установеният правов ред и неговото съблюдаване в рамките на демократичната обществена система не допускат осъществяването на преследване или действия на преследване и не съществува опасност от насилие в ситуация на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,