Решение № 247 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14045/2016 г.

Решение № 247 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14045/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Едноличен търговец /ЕТ/ "К.-К. А.", със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "М."..№..., представлявано К. Б. А., против Решение № 1653 от 19.10.2016 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 1368 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-02000214000213-091-001/30.03.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП Б., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-02000215061850-003-001/08.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП Б., потвърден с Решение № 170/23.06.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б., при Централно управление на Националната агенция по приходите, с който на ревизираното лице са установени данъчни задължения, както следва: ДДС за данъчни периоди през 2012 и 2013 г. общо в размер на 114 712,34 лв. и съответни лихви поради отказано право на данъчен кредит по фактури на "Стройконсулт-П" ЕООД и "Филми строй комерс" ЕООД с предмет строителни материали и данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 3 582 лв. и съответни лихви поради непризнати разходи по фактури на "Стройконсулт-П" ЕООДсъс същия предмет. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: необсъждане поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, което е довело до необосновани фактически изводи за недоказана реалност на процесните доставки на строителни материали и в крайна сметка - до неправилно прилагане на материалния закон. Съдът изцяло е игнорирал приетата в ревизионното производство съдебно-техническа експертиза/л. 1670, т. 7 от преписката/ с предмет определяне на количествата материали, вложени в актувани строителни работи на обекти, представляващи археологически паметници на културата. Съгласно тази експертиза, вложените количества строителни материали на обектите, на които ревизираният търговец е извършвал строителни услуги като подизпълнител, отговарят на актуваните строителни работи по актове обр. 18 и 19 за съответните обекти, а също и на представената от ревизираното лице справка за получени материали от доставчици. Съдът изобщо не е обсъдил задълбочено и представените в съдебното производство заключения на съдебно-счетоводната експертиза, приети в съдебното производство, нито представените от трети лица доказателства за влагане на процесните материали при безспорното извършване на строителни работи на конкретни обекти, а също и свидетелските показания в тази връзка. Недопустимо е отказването на право на данъчен кредит поради ненамиране на доставчиците на декларираните данъчни адреси и непредставяне от тяхна страна на доказателства за кадрова, техническа обезпеченост и транспортиране на стоката, което е за тяхна сметка. Съдът не е дал отговор на фактическия въпрос дали без използването на предмета на процесните доставки е било възможно извършването на безспорно извършените от ревизирания търговец строителни работи на конкретни археологически обекти с национално значение, като съдът не съобразил и категорично установеното от вещото лице по ССчЕ, че счетоводството на ЕТ не само е водено редовно, но и съдържа изрядна аналитична отчетност. Съдът е надценил доказателственото значение на установеното в ревизионното производство с графологична експертиза, че подписите за "предал" стоката в приемо-предавателните протоколи не са на представляващите двете дружества-доставчици като не е съобразил разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон. Обстоятелството, че в склада на РЛ в с. Р. липсва техника за отпечатване на протоколите не значи, че тези документи не е можело да бъдат отпечатани другаде. Съдебното решение противоречи на задължителното тълкуване на Съда на ЕС на разпоредби от Директивата за ДДС. П. доказана реалност на доставките, неправилно е увеличен финансовият резултат за 2012 г. и са определени задължения за пряк данък и лихви. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което РА бъде отменен в обжалваната част със законните последици или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС Б. е бил посоченият РА, с който на ревизирания едноличен търговец са установени данъчни задължения в посочените по-горе размери за съответните периоди. Основанието за отказ на претендираното право на данъчен кредит и разходи по процесните фактури на органите по приходите е било недоказване на реалното изпълнение на доставките на стоки от посочените във фактурите доставчици. За да отхвърли изцяло жалбата, първоинстанционният съд е потвърдил фактическите и правни изводи на ревизиращите, че реалността на доставките не е доказана, защото доставчиците не са открити на декларираните данъчни адреси; не е доказано да са разполагали с фактурираната стока; не е доказано как стоката е транспортирана от доставчиците до склада на ревизираното лице или до конкретни обекти, на които ЕТ е извършвал строителни работи; не е доказано предаването на стоката, предвид установеното в ревизионното производство, че подписите за "предал" на представените приемо-предавателни протоколи не са на посочените в тях представляващи фирмите. Съдът е приел, че последващото влагане на строителни материали от процесния род не е относимо към правото на приспадане по процесните фактури. Дори да било доказано получаването на родово-определената стока, това не е станало чрез прехвърляне на право на собственост върху нея от страна на фирмите-доставчици. Решението е неправилно. Процесната ревизия е била повторна. От самото начало на ревизионното производство не е било спорно и е доказано, че ревизираният едноличен търговец е действал като подизпълнител на консервационно-реставрационни работи на конкретни археологически обекти с национално значение, за която дейност е получавал в ревизираните данъчни период строителни материали от много фирми, две от които - процесните. По фактурите на останалите доставки на получателя е признато право на данъчен кредит и разходи. Съгласно обясненията на ревизираното лице и писмените обяснения на Г. И. Г., работил по трудов договор в ревизираните периоди с жалбоподателя като технически ръководител във фирмата /стр. 992, том 4 и стр. 1692, том. 7 от адм. преписка/, техническият ръководител е подписвал протоколи за извършени работи и протоколи за получени на обекта материали; строителните материали по процесните фактури са получавани в склад на ЕТ в с. Р. или направо на конкретни обекти на дейност, при което получаващото ги лице Гр. Г. не се е интересувал от самоличността на доставящите ги лица, нито от вида, още по-малко от конкретните номера на автомобилите, с които стоката е доставяна. Съгласно обясненията на ревизирания жалбоподател /стр. 236,том 1 от адм. преписка/ стоката е получавана от Гр. Г., като не са събирани данни за предаващи лица и транспортиращите я превозни средства. Основателно в касационната жалба се поддържа, че необосновано първоинстанционният съд е приел, само въз основа на установеното с графологична експертиза в ревизионното производство, че доколкото представляващите фирмите доставчици не са подписали приемо-предавателните протоколи, не е прехвърлено правото на собственост върху родово-определената стока. При описания механизъм на доставките от лицето, получаващо стоката в склада или на конкретен строителен обект, не може да се очаква да проверява автентичността на подписите за "предал" върху приемо-предавателните протоколи. Като се им предвид и че автентичността на подписите за "издател" на процесните фактури изобщо не е оспорена, графологичната експертиза не е достатъчна, за обоснованост на направения фактически извод. Основателно в касационната жалба се поддържа, че нито ненамирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси, нито непредставянето от тяхна страна на доказателства за материална, техническа обезпеченост и за транспортирането на стоката за тяхна сметка, са основания за отказ на данъчен кредит на получателя по облагаема доставка за получени от него стоки. Затова именно фактът на получаването на стоката и използването й за последващи облагаеми доставки от ревизираното лице е главният предмет на доказване като факт с правно значение за признаване на претендираното право. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, относимо към този въпрос е влагането на строителните материали по процесните фактури на конкретни обекти на консервационно-реставраторска дейност. Обстоятелството, че стоката е родово-определена и че строителни материали са получавани и от други доставчици не е достатъчно, за да се приеме приетото от съда, защото, ако без използването на процесните материали би било невъзможно извършването на строителните дейности от страна на търговеца, това би било косвено доказателство, от обективен характер, че материалите са получени. В ревизионното производство е приета, възложена от органите по приходите, експертиза с вещо лице специалист по оценка на недвижими имоти със задача да определи количествата материали, вложени в актуваните строителни работи на процесните обекти, представляващи археологически паметници на културата. Заключението на тази експертиза, което не е било кредитирано от издателите на РА, изобщо не е обсъдено, наред с останалите доказателства по делото, от съда. Освен това, в съдебното производство са приети основно и допълнително заключение на счетоводна експертиза, която е имала задача да установи количеството на вложените материали, закупени с процесните фактури, съгласно представените актове обр. 18 и 19 за конкретни обекти, като съобрази и количеството на вложените материали по други фактури. Тези заключения също не са били обсъдени задълбочено от първоинстанционния съд. При приемането на основното заключение, в съдебното заседание на 26.01.2016 г., на вещото лице са зададени конкретни въпроси относно начините и базата на извършеното съпоставяне, което още повече е изисквало от страна на съда да обсъди експертизата. Отделно това, част от спорните въпроси по това съпоставяне очевидно са изисквали техническа компетентност, като се има предвид и че жалбоподателят е извършвал не обикновени строителни работи, а такива по консервиране и реставрация на археологически обекти, които дейности са били нормативно регулирани с нарочни методики. Това поставя въпроси от техническо естество, за разрешаването на които съдът няма специални знания и опит. В крайна сметка, първоинстанционният съд е следвало да отговори на въпроса: Като се вземат предвид: аналитичната счетоводна отчетност на ревизирания търговец; съдържащите се в нея документи за изписване на строителни материали за всеки конкретен обект на реставрация; съдържанието на представените още в ревизионното производство актове образец 18 и 19; количеството и вида на строителните материали по процесните фактури и количеството и вида на доставените от други доставчици строителни материали в ревизираните периоди, може ли да се направи обоснован извод за влагане на материалите по процесните фактури в изпълнението на консервационно-реставрационните работи на конкретни обекти, при съобразяване и на методиките за извършване на тези дейности? Като не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства, като е направил необосновани фактически изводи и не е отговорил убедително на основния фактически спорен въпрос, като така не е изяснил делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, ако съдебният състав намери за необходимо, може да се постави и задача на комплексна техническа и счетоводна експертиза с посочения по-горе предмет. Що се отнася до евентуалните мотиви на първоинстанционния съд, че дори да се приеме, че стоката е получена, но правото на данъчен кредит следва да се откаже, защото тя не е доставена от издателите на фактурите, те биха били основателни, ако въз основа на обективни данни може да се заключи, че ревизираният получател е знаел или не е могъл да не знае, че участва в данъчна измама. Затова е необходимо да е установено, че стоката е получена, но получателят е знаел или не е могъл да не знае, че тя не се доставя от издателите на фактурите. Предвид всичко изложено и на осн. чл. 222, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение