Решение № 114 от 5.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3383/2018 г.

Решение № 114 от 5.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3383/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 4678/28.05.2018 г., подадена от Д. М. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. М., срещу решение № 126, постановено от Окръжен съд-Хасково на 12.04.2018 г. по в. гр. д. № 93/2018 г. С обжалваното решение въззивният съд, след отмяна на решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. К. П. иск за делба на УПИ.... -.... в кв.... по ПУП на [населено място] поле, [община], е допуснал до делба този имот между съделителите Д. К. П. и Д. М. Д. при равни квоти /по 1/2 идеална част за всеки един от тях/. Потвърдил е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска на Д. М. Д. за възстановяване на запазената част от наследството и намаление на дарението, извършено от Т. Д. Ж. в полза на Д. К. П. с н. а. №.., том.., рег. №.., н. д. № 2013 г.; допусната е съдебна делба между Д. М. Д. и Д. К. П. при квоти 1/6 ид. част за Д. М. Д. и 5/6 ид. части за Д. К. П. на ПИ с идентификатор............. по КККР на [населено място], с адрес [улица] площ 457 кв. м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор........... по КККР на [населено място] с адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1; допусната е съдебна делба между Д. М. Д., Д. К. П. и Л. Г. П. при квоти 1/2 ид. част за Д. М. Д. и 1/2 идеална част за Д. К. П. и Л. Г. П. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор............... по КККР на [населено място], представляващ апартамент № 2. С определение № 104/06.03.2019 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК с цел проверка дали въззивното решение е допустимо, по съображения, свързани с необходимостта в делбеното производство да участват всички съсобственици, които имат качеството задължителни необходими другари. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения, че съдът не е изяснил няколко съществени за делото въпроси: след като към датата на отказа на М. М. К. и Н. М. К. от наследството на техния баща М. К. Д. е била жива и общата наследодателка Т. Д. /майка на М. К. Д. /, дали отказът от наследство обхваща само и единствено завареното имущество на техния баща; какви права имат наследниците върху имуществото на Т. Д. след нейната смърт; по какъв начин този отказ от наследство се отнася до Д. М. Д. /преживяла съпруга на М. К. Д. и майка на М. М. К. и Н. М. К. / и доколко тя може да претендира възстановяване на запазена част от наследството на Т. Ж. Д.. Поддържа се също така, че досежно имота в [населено място] поле мотивите на обжалваното решение съдържат и вътрешно противоречие, както и че липсва задълбочен анализ на свидетелските показания, което прави решението и необосновано. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В писмено становище, постъпило преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото, съделителите Д. К. П. и Л. Г. П. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в становището съображения. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното: Д. М. Д. е предявила иск за възстановяване на запазената си част от наследството на Т. Ж. Д. като накърнена с извършеното през 2013 г. в полза на Д. К. П. дарение на 4/6 ид. части от ПИ с идентификатор............, находящ се в [населено място] на [улица] /дворно място/, както и от самостоятелен обект в сграда-апартамент № 1, с кадастрален идентификатор............, и иск за делба на същия имот; иск за делба на втория етаж от сградата, представляващ апартамент № 2 с кадастрален идентификатор............. По искане на Д. К. П. по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК в делбата е включен и УПИ... -... в кв.... по ПУП на [населено място] поле с площ 1027. 54 кв. м. Между страните не съществува спор досежно фактите, свързани с придобиване правото на собственост върху дворното място и сграда в [населено място] и наследяването както следва: На 31.03.1975 г. е съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който К. П. Д. е признат за собственик въз основа на давностно владение на дворното място в [населено място] и построената в него двуетажна жилищна сграда, като на 27.03.1975 г. е прехвърлил на синовете си Д. К. П. и М. К. Д. при равни части втория етаж от сградата срещу задължението да гледат и издържат прехвърлителя и неговата съпруга Т. Ж. Д.. К. П. Д. е починал на 18.05.1999 г. и оставил като наследници по закон преживяла съпруга Т. Ж. Д., син М. К. Д. и син Д. К. П.. М. К. Д. е починал на 18.01.2013 г., като Д. М. Д. е негова преживяла съпруга, а синовете му М. М. К. и Н. М. К. са се отказали от наследството на своя баща и тези откази са вписани в специалната книга при РС-Димитровград под № 3 и № 4 на 29.01.2013 г. Т. Ж. Д. е починала на 17.02.2015 г., като приживе е дарила на Д. К. П. 4/6 идеални части от ПИ с идентификатор........... и от апартамента на първия етаж от сградата в този имот с идентификатор............ На 15.02.2017 г. е съставен н. а. №.., том..., рег. №.., дело № 2017 г., с който Д. М. Д. е призната за собственик по давностно владение повече от 10 години и наследство на 1/2 идеална част от УПИ.. -... в кв.... по плана на [населено място] поле, [община], като между страните съществува спор придобила ли е Д. М. Д. по давност правото на собственост върху целия имот, доколкото по делото е представен и н. а. №.., том..., рег. №.., дело № 2017 г., с който Д. М. Д. е призната за собственик на целия имот, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с Р. 168 кв. м. и гараж с Р. 55. 60 кв. м. Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че след смъртта на К. П. Д. синовете му М. К. Д. и Д. К. П. са наследили по 1/6 идеална част от дворното място и първия етаж, находящи се в [населено място] на [улица], като преживялата съпруга Т. Ж. Д. е получила по наследство част, равна на частта на всяко едно от децата, в резултат на което нейната част към този момент се е равнявала на 4/6 идеални части. Прието е, че след смъртта на М. К. Д. и направеният от неговите синове отказ от наследство, единствен негов наследник се явява преживялата му съпруга Д. М. Д., с оглед на което е прието, че дворното място и първият етаж от сградата, находящи се в [населено място], [улица], следва да бъдат допуснати до делба между съделителите Д. М. Д. и Д. К. П., като квотите са определени при отчитане на дарението, извършено от Т. Ж. Д. в полза на Д. К. П. през 2013 г. По отношение на имота в [населено място] поле е прието, че Д. М. Д. е придобила право на собственост върху принадлежалата на М. К. Д. 1/2 идеална част по наследство /като единствен негов наследник по закон/, като другата 1/2 идеална част от имота принадлежи на съделителя Д. К. П.. Обжалваното решение е валидно, но процесуално недопустимо. Изводът на съда, че след смъртта на М. К. Д. и направеният от неговите синове отказ от наследство, единствен негов наследник се явява преживялата му съпруга Д. М. Д., противоречи на разпоредбата на чл. 53 ЗН и трайно установената съдебна практика по приложението на тази разпоредба. Съгласно чл. 53 ЗН, частта на отреклия се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници, като според последователно поддържаното в практиката на ВС и ВКС становище досежно правата на преживелия съпруг при отказ от наследство /ТР № 148/10.12.1986 г. на ОСГК на ВКС/ при отказ от наследство, заявен от всички деца на наследодателя, преживелият съпруг наследява със следващите децата редове и би получил цялото наследство само ако починалият не е оставил родители, възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри и техни низходящи, респективно ако призованите към наследяване роднини на починалия за недостойни или са се отказали от неговото наследство. В настоящия случай, след като децата на М. К. Д. са се отказали от неговото наследство, по правилото на чл. 53 ЗН към наследяване се призовават наследниците от следващия ред, т. е. майката на наследодателя Т. Ж. Д., която наследява заедно с преживялата съпруга на наследодателя Д. М. Д. при условията на чл. 9, ал. 2 ЗН. По делото няма данни за продължителността на брака между М. К. Д. и Д. М. Д., но и в двата случая /при продължителност на брака повече или по-малко от 10 години/ Т. Ж. Д. е придобила идеална част от наследството, останало след смъртта на нейния син М. К. Д., с която идеална част не се е разпореждала приживе. След нейната смърт правото на собственост върху тази идеална част преминава в патримониума на нейните наследници по закон: син Д. К. П. и низходящите на починалия преди нея син М. К. Д.. По делото липсват данни Н. М. К. и М. М. К. да са правили отказ от наследството на починалата на 17.02.2015 г. Т. Ж. Д., поради което при предявен иск за делба на имот, останал в наследство от общия наследодател К. П. Д., респ. от наследодателя М. К. Д., и те следва да участват в делбеното производство, тъй като всички съсобственици са задължителни необходими другари. Действително Н. М. К. и М. М. К. наследяват Т. Ж. Д. по заместване /чл. 10, ал. 1 ЗН/, но съгласно чл. 10, ал. 4 ЗН заместване се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества /в случая М. К. Д. /, тъй като след смъртта на Т. Ж. Д. е открито ново наследство, което не е било предмет на извършения отказ. С оглед на това по реда на чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното въззивно решение, както и решението на първоинстанционния съд, следва да бъдат обезсилени и делото бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, който да даде на Д. М. Д. указания за необходимостта в делбеното производство да участват всички съсобственици, включително М. М. К. и Н. М. К.. При новото разглеждане на делото, при условие, че всички съсобственици участват в делбения процес, следва да се установи кога е сключен бракът между К. П. Д. и Т. Ж. Д. и кога е сключен бракът между М. К. Д. и Д. М. Д., които обстоятелства имат значение за установяване правата на съделителите върху имуществото, предмет на делбата. При произнасянето по предявената от Д. М. Д. претенция за възстановяване на запазена част от наследството на Т. Ж. Д. следва да бъде взето предвид обстоятелството, че това право е имуществено и наследимо, както и че безспорно Д. М. Д. има качеството наследник по закон на М. К. Д., който по правилото на чл. 28, ал. 1 ЗН има право на запазена част от наследството на своята майка. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 126, постановено от Окръжен съд-Хасково на 12.04.2018 г. по в. гр. д. № 93/2018 г. и първоинстанционно решение № 361, постановено от Димитровградския районен съд на 29.11.2017 г. по гр. д. № 87/2017 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Димитровградския районен съд. Решението е окончателно.