Решение № 13857 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7277/2011 г.
ВАСVIII отделение27.10.2011 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 540/1.04.2011 г. постановено по адм. дело № 1849/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ХII-ти състав, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Виолетка Димитрова Найденова, от гр. Хасково, против РА № 260900180/23.07.2009 г. на ТД на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 606/3.09.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно установения по отношение на нея данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., в размер на 20 986.20 лева, ведно с прилежащите върху тази сума лихви за забава. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13857 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7277/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Виолетка Димитрова Найденова, от гр. Хасково, чрез пълномощника й - адв. Найденов, против Решение № 540/1.04.2011 г. по адм. дело № 1849/2009 г. на Административен съд - Пловдив, ХII-ти състав, в частта му, с която жалбата на същата против РА № 260900180//23.07.2009 г. на ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с Решение № 606/3.09.2009 г. на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, за дължим данък за 2003 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), в размер на 20 986.20 лева, ведно с прилежащите лихви за забава е отхвърлена, като неоснователна. Искането е за отмяна на решението, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, в обжалваната му част, Административен съд - Пловдив, е отхвърлил жалбата на Виолетка Димитрова Найденова против РА № 260900180/23.07.2009 г. на ТД на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 606/3.09.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която спрямо същата са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., в размер на 20 986.20 лева, ведно с прилежащите върху тази сума лихви за забава, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че законосъобразно ревизиращия орган е приел за установено, че е налице несъответствие между декларираните доходи (приходи и имущественото) финансово състояние на лицето, поради което ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, при наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 7 на същата разпоредба. Изразходваните парични средства с недоказан произход за ревизирания период от оспорващата са определени от органа по приходите като недекларирани доходи с неизвестен произход. Спазена е процедурата по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Ревизиращият орган е извършил анализ на относимите към задълженото лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При установяване на имущественото и финансово състояние на семейството на Найденова, за 2003 г., е констатирано е, че съпругът й - Недялко Недялков е предоставил парични средства в заем, в размер на 150 000 лв., както следва: 90 000 лв. на "Бяла мечка" ООД - Хасково и 60 000 лв. на "Йована" ЕООД - Хасково. Същият е декларирал доходи от дейност като ЕТ "Найденов" в размер на 2121.60 лв., а съпругата е реализирала доходи от трудови правоотношения (ТПО) в размер на 8210.19 лв. Относно произхода на процесните заемни суми, оспорващата е представила декларации за имущественото състояние, както и обяснения, че всички документи са представени при извършената финансова ревизия на съпруга й, приключила с издаването на РА № 260800676/12.01.2009 г. С Протокол № 2264/19.05.2009 г., на основание чл. 50 от ДОПК, ревизиращия орган е присъединил към настоящето ревизионно производство всички доказателства, събрани в производството по издадения РА на съпруга Н. Недялков. На същото основание, чрез съставени протоколи са присъединени и доказателства, намиращи се към данъчните досиета на заемателите: "Бяла мечка" ООД и "Йована" ЕООД, по повод извършени ревизии и на тях. Въз основа на тях е установено, че съпруга е обосновал произхода на заетата сума от 90 000 лева, като доход в качеството му на управител на "Динара - 2000" ООД за п-да 1992 - 2000 г. и като собственик на ЕТ "Найденов" за п-да 2000 - м. август 2003 г., общо в размер на 53 844.16 лв., а остатъка - от семейни спестявания до 1999 г. За сумата от 60 000 лева е поддържано, че са доход на съпруга, реализиран от лични и семейни спестявания за п-да от 1996 г., за които не са представени никакви документи. Такива не са представени и за доходите от "Динара - 2000" ООД до 2000 г., както и за доходите от ЕТ "Найденов". Обсъдени са и писмените доказателства, представени от Найденова пред по-горестоящия административен орган и пред съда, а именно договор за дарение на сумата от 62 000 щатски долара от 5.06.1996 г. между бащата на съпруга Н. Недялков и последния, нот. заверени декларации от брата и снахата на съпруга, както мемориален ордер за закупена от съпруга валута от 12.12.1995 г., в размер на 21 500 щатски долара и бордеро от 19.07.1999 г. за продадени от същия 80 000 щатски долара, с равностойност 154 000 лева, чрез които е променена първоначално поддържаната теза на съпрузите за произхода на тези пари. За договора за дарение на парична сума, е изведен извод за недоказаност на това дарение, въз основа на приетата съдебно-графологична експертиза, че подписът на дарителя върху договора не е на бащата Гочо Найденов Гочев и поради липса на доказателства за наличието на тази сума в патримониума на дарителя. Съдът е отказал да кредитира декларациите, както и свидетелските показания на брата и снахата на съпруга - св. В. Найденов и св. Иванка Найденова, поради близката им родствена връзка и тяхна заинтересованост, като свързани лица. Не са кредитирани и новопредставените мемориален ордер и бордеро. За ордера е прието, че печата върху него е неясен, поради което не може да се установи институцията, която го е издала. За бордерото е формиран извод, че не установява наличието на парични средства у съпрузите към 1.01.2003 г. в размер на заетата сума от 150 000 лева, поради изтеклия период от време от 19.07.1999 г. до 1.01.2003 г., липсата на доказани спестявания в този размер, както и поради наличните противоречия в обясненията на съпруга относно произхода на заетите средства пред ревизиращите органи и пред съда. Поради изложеното съдът е отказал да кредитира и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза за наличните доходи на съпрузите, за размера на данъчната основа съобразно тях и съответно дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., и в двата й варианта. Въз основа на това е прието, че фактическите констатации в съставения РА спрямо ревизираното лице са верни, поради недоказаност на противното, по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК. При тези изводи за законосъобразност на оспорения РА съдът е приел, че при определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизиращият орган е съобразил относимите обстоятелства по т. 2, т. 4 и т. 14 на разпоредбата. За размера на обичайните разходи за живот по т. 14 е ползвана информацията на НСИ за размера на паричните разходи по видове, средно за едно домакинство за 2003 г., коригирани от съда до сумата 4 178 лв. (а не 5 595 лв.), като половината от нея се пада на оспорващата. Съдът е направил самостоятелно изчисление на данъчната основа на база общо получени приходи от семейството (в размер на 10 331.79 лв.), като съгласно чл. 19 от СК (отм.) половината се падат на съпругата, а именно - 5165.90 лв. Приел е, че съответната на съпругата част от разходите за 2003 г. възлизат на 77 651.05 лв., които превишават приходите й за същия период със 72 4585.15 лв., която сума е и данъчната основа по чл. 122 ДОПК за облагането й с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) съобразно таблицата в тази разпоредба. Така постановеното решение е правилно. При установеност на правно релевантните факти изводите на съда за законосъобразност на оспорения РА, в частта му, с която по отношение на касаторката са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., в размер на 20 986.20 лева са правилни. По делото обосновано е прието, че фактическите констатации в оспорения РА не са оборени и се ползват с пълна доказателствена сила, по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Промяната в обясненията на касаторката и съпругът й, дадени пред ревизиращите органи и пред съда, относно произхода на заетите парични средства на "Бяла мечка" ООД и на "Йована" ЕООД, в размер на 150 000 лева по договори за заем от 20.08.2003 г., правилно е възприета като последваща защитна реакция на ревизираното лице, предвид невъзможността от доказване на доходи в такъв размер, на база лични спестявания, доходи от трудови възнаграждения, от работа като управител в "Динара - 2000" ООД до 2000 г. и като ЕТ "Найденов" до м. август 2003 г. Независимо от тези противоречия, съдът е изследвал подробно възможностите за реализиране на доходи за 2003 г., на основание представените договор за дарение от 06.05.1996 г. на сумата 62 000 щатски долара, мемориален ордер за закупени 21 500 щатски долара от 12.12.1995 г. и бордеро за продажба на 80 000 щатски долара от 19.07.1999 г. При преценката им законосъобразно е установено, че същите не доказват наличието на доходи към м. 08.2003 г., в размер на заетата сума от 150 000 лева, тъй като договора за дарение, като частен писмен документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, нито има достоверна дата, по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, още повече, че не носи подписа на дарителя, а и за последния не е установено да притежава собствени средства в такъв размер. За банковите документи също законосъобразно е прието, че са неясни, поради нечетливост на печатите и поради недоказаност за наличието на тези суми към 2003 г. като лични спестявания на съпрузите. Ето защо неоснователно се поддържа, че тези писмени документи изобщо не са взети предвид от съда, при анализа за наличие на доходи от двамата съпрузи за 2003 г. Неоснователен е и довода за необсъдени от съда доказателства за наличието на други доходи от съпруга и от касаторката на други места за периода 1978 - 1992 г, от 2000-2007 г., от 1975 - 2005 г. в "Булгартабак" - ОД, гр. Хасково, в ЗПАД "Алианц - България", АД и др. Неоснователно се поддържа и за наличието на съществени процесуални нарушения, относно ползването на т. нар."приобщени доказателства" от други ревизионни производства към настоящето. Ползването им от ревизиращите органи е станало при съблюдаване изискванията на чл. 50 и сл. от ДОПК, чрез съставяне на Протоколи, в които е установено за кои факти и обстоятелства се приобщават тези доказателства. Поради изложеното и служебните данни за наличието на влязло в сила решение по адм. дело № 13228/2010 г. на ВАС, I отделение, с което РА № 260800676/12.01.2009 г. по отношение на съпруга Недялко Недялков е потвърден като законосъобразен, касационната жалба е неоснователна. Решението, в обжалваната част, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,