Решение № 4128 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1255/2010 г.

Решение № 4128 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1255/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на НУ "Отец Паисий" гр. Симеоновград против решение № 14741/04.12.2009 г., постановено по адм. дело № 9348/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-14-34/19.05.2009 г. на министъра на образованието и науката. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на заповедта. Ответната страна- Министър на образованието, младежта и науката оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед, с която НУ"Отец Паисий" -Симеоновград и СОУ "Св. Климент Охридски"-Симеоновград са преобразувани с СОУ "Св. Климент Охридски", за законосъобразна при липса на основания за отмяната й по чл. 146 АПК. Счетено е, че въпросът за целесъобразността й е извън предмета на съдебен контрол. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 168, ал. АПК за цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт, както и на чл. 169 АПК за обхвата на съдебен контрол при оспорване на актове, издадени при условията на оперативна самостоятелност. Обжалваната пред тричленния състав на ВАС заповед е издадена въз основа на предложение на кмета на община Симеоновград, Решение № 121 по Протокол от 30.10.2008 г. на Общински съвет - Симеоновград и становище на експертна комисия, назначена със заповед на министъра, като техните мотиви за необходимостта от преобразуването поради недостатъчен брой ученици в началния етап на СОУ и провеждане на обучение в слети паралелки, което не дава възможност за качествен образователно-възпитателен процес в началния етап на училището, следва да се приемат за мотиви на заповедта. Становището на РИО-Хасково след извършена проверка е обратно-че сливането на двете училища няма да допринесе за оптимизиране на образователно-възпитателния процес и до по-ефективно разходване на средствата. Правилно е приетото от съда, че това становище не обвързва компетентния орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност. По делото обаче има данни за трето училище в Симеоновград - ОУ "Иван Вазов" с недостатъчен брой ученици. Следователно съществува и друго възможно решение за преобразуване на училища с цел запазване на СОУ, без да се засяга НУ. Последното е със 140 годишна история, много добра материална база и осигуряващо качествено образование на 289 ученици, вкл. 15 от слетите паралелки на СОУ в с. Теново за учебната 2009/2010 г. Отрицателно становище на родителите за вливането на НУ в СОУ и желанието им за продължаване провеждането на образователния процес в сградата на НУ е изразено в подписка, приложена към касационната жалба. При тези обстоятелства, данни за които и има в административната преписка, административният орган е задължен да мотивира защо не приема становището на РИО-Хасково, какво обосновава необходимостта от преобразуването именно на НУ, както и направеният избор между няколкото законосъобразни възможности. Административен акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност винаги подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, освен когато този контрол е изрично изключен със закон, какъвто не е конкретният случай. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. С това законодателно решение самият избор на административния орган е правно регулиран от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. Затова съдът, ако установи, че органът е разполагал с оперативна самостоятелност, трябва да провери спазването и на тази регулация. Това значи да прецени дали с избраната от органа възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта - чл. 4, ал. 2, ако се постига, дали не е било възможно решение, по-малко обременително за трети лица - чл. 6, ал. 2 и 3, а ако не е имало и такова решение - имало ли е решение, осъществимо с по-малко обществени разходи (средства, усилия и време) - чл. 6, ал. 4. Ако поне едно от тези правила е нарушено, актът следва да бъде преценен като несъответен на целта на закона - чл. 146, т. 5. Неизлагането на мотиви в обжалваната заповед по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения, както и несъбирането и необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите родители и ръководството на НУ, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта. Като не е констатирал тези пороци на обжалваната заповед и е приел, че въпросът за нейната целесъобразност е извън съдебната проверка, тричленният състав на ВАС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което заповедта бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото, разноските пред двете инстанции са в тежест на бюджета на административния орган, издал отменения акт - чл. 143, ал. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,