Решение № 6927 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3413/2021 г.

Решение № 6927 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3413/2021 г., VI о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. С. от гр. Перник против решение № 4 от 25.01.2021 г. по адм. дeло № 776/2020 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № [номер 30.08.2019 г., издадено от директора на Териториално поделение на НОИ - Перник. Изложени са доводи за неправилно прилагане на чл. 74, ал. 1, т. 2 и чл. 74, ал. 3 от КСО, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Перник, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Перник е решение № [номер]*** от 30.08.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Перник и потвърденото с него разпореждане № [номер]****/прот. № 2112-13-135#8 от 26.06.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на Р. С. от гр. Перник е отказано отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО и чл. 74, ал. 3 от КСО. По отношение на правото на пенсия на основание чл. 74, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 от КСО Административен съд – Перник правилно е приел, че жалбоподателят не изпълнява условието за една година осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, от който 1/3 действителен осигурителен стаж. Инвалидизирането с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане като правопораждащ факт на правото на пенсия за инвалидност се установява с влязло в сила експертно решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК. С експертно решение (ЕР) на ТЕЛК № 1686 от 29.08.2013 г. на жалбоподателя е била определена степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 50% с начална дата 14.02.2013 г. Същата начална дата на инвалидизиране е посочена и в следващите експертни решения на ТЕЛК, включително ЕР № 0930 от 27.02.2019 г. на ТЕЛК за общи заболявания I-ви състав на МБАЛ "Рахила Ангелова" АД. Всички изложени в касационната жалба съображения във връзка с естеството на заболяването и вродения характер на увреждането са неотносими към прилагането на чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО. Както се посочи по-горе, единствено в компетенциите на ТЕЛК и НЕЛК е да определят датата на инвалидизиране. В случая началната дата на инвалидизиране е определена с експертни решения, които не са били обжалвани и са влезли в сила. На основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Към определената от ТЕЛК/НЕЛК начална дата на инвалидизиране 14.02.2013 г. жалбоподателят е бил на възраст [възраст] и е имал осигурителен стаж 26 дни, поради което не изпълнява условието за отпускане на пенсия за инвалидност по чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО. Първоинстанционният съд правилно е съобразил в тази част правните си изводи с мотивите на решение № 15441/14.12.2020 г. по адм. дело № 6249/2020 г. на ВАС, при което приема, че след като преди инвалидизирането си, лицето е имало осигурителен стаж 26 дни, не са налице условията за отпускане на пенсия за инвалидност по чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО. По въпроса доколко са налице законовите изисквания за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, визирани в чл. 74, ал. 3 от КСО, съдът анализирайки разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КСО, приема, че правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване възниква за две категории лица: лицата с вродени увреждания и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа. Тези лица придобиват правото при една година действителен осигурителен стаж. В оспорения акт е констатиран осигурителен стаж, придобит от жалбоподотеля след датата на инвалидизирането му, с продължителност 01 година, 03 месеца и 02 дни. Основният спор по делото е доколко лицето е с вродено или придобито трайно увреждане по смисъла на чл. 74, ал. 3 от КСО до постъпване на работа, като в тази връзка съдът приравнява понятието трайно увреждане на инвалидност. Правните изводи на първоинстанционния съд сочат на липса на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КСО, т. к. лицето не било с вродено трайно увреждане на здравето, след като в експертното решение на ТЕЛК не било посочено, че инвалидизирането му е по рождение. Според касационната съдебна инстанция изводите на съда са неправилни и незаконосъобразни. Действително началната дата на инвалидизация, веднъж определена в случая на 14.02.2013 г. за С., може да се промени единствено и само по реда визиран в чл. 71 от Наредбата за медицинската експертиза. В случая обаче за приложението на чл. 74, ал. 3 от КСО датата на инвалидизация не е с определящо значение за изпълнение хипотезата на правната норма. Хипотезата на чл. 74, ал. 3 от КСО има предвид лицата, които са с вродени или придобити трайни увреждания преди постъпване на работа, които придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване ако имат една година действителен осигурителен стаж. В настоящия случай след като през 2013 г. лицето е инвалидизирано, то по отношение на него следва да се приеме настъпило придобито трайно увреждане на здравето. Относно възражението на касатора, че това заболяване е вродено, по делото не са събрани доказателства в тази посока и правилно съдът обосновава извода си за липса на вродено увреждане на медицинската документация при издаване на ЕР на ТЕЛК. Налице е действителен осигурителен стаж на С. с продължителност над 1 година, придобит след инвалидизирането. Изводите на съда, че датата на инвалидизиране е след датата на постъпване на работа, поради което лицето не попада в приложното поле на чл. 74, ал. 3 от КСО и не може да придобие право на пенсия при една година или повече действителен осигурителен стаж, не намират подкрепа в доказателствата събрани в хода на производството по делото. Видно от административен акт, предмет на съдебната проверка- решение № [номер 30.08.2019 г., директорът на Териториално поделение на НОИ – Перник изрично приема "Р. С. има положен осигурителен стаж и след датата на инвалидизиране- 14.02.2013 г. " При тези данни и с оглед липсата на доказателства обосноваващи тезата в първоинстанционното решение, то се явява необосновано. Необоснован и изводът на първоинстанционния съд, който не се споделя от касационната инстанция, че правилото на чл. 74, ал. 3 от КСО изисква липсата на съответен осигурителен стаж към началната дата на трайно намалената или загубена работоспособност. Подобно тълкуване не може да се изведе от конкретната правна норма, поради което и незаконосъобразно съдът изключва приложение на хипотезата визирана в чл. 74, ал. 3 от КСО в настоящия случай. Никъде не се установява подобно изискване за липса на осигурителен стаж преди инвалидизиране, при което правната обосновка на съда не почива на законовата уредба. В подкрепа на този извод е и чл. 22 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която "Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа, както и за лицата с вродени или придобити трайни увреждания до постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94, ал. 1 или ал. 3 от КСО. При пенсия за инвалидност поради общо заболяване към тази дата лицето трябва да има изискващия се осигурителен стаж по чл. 74 КСО". В тази връзка следва да се акцентира на факта, че разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КСО не определя към кой точно момент лицето трябва да има 1 година действителен осигурителен стаж, а разяснението на този въпрос следва да се извлече от разпоредбата на чл. 22 от НПОС. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение, с което се потвърждава решение № [номер 30.08.2019 г., издадено от директора на Териториално поделение на НОИ – Перник, следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния закон, а вместо това касационният съд да отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен. Преписката по заявление вх. № 2112-13-135 от 12.04.2019 г. на Р. С. следва да бъде върната на директор на Териториално поделение на НОИ – Перник за произнасяне съобразно указанията в мотивите на настоящото съдебно решение. Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на направените разноски за съдебното производство пред всички инстанции за адвокатско възнаграждение и държавни такси в размер от 1472, 16 лева, видно от списък за разноски по чл. 80 от ГПК вр. С чл. 144 от АПК и приложени договори за правна защита и съдействие пред всички инстанции по делото. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,