Решение № 2621 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9119/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Еврострой БГ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя И. Филипов, приподписана от адв. Велкова срещу решение 491 от 21.07.2023 г. постановено по адм. дело 296/2023 г. по описа на Административен съд Монтана, в частта, с която жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларации /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 1441/05.09.2022 г., издаден от главен експерт в отдел Местни приходи в общинска администрация Монтана, потвърден с решение 4 от 18.10.2022 г., издадено от Началник отдел "Местни приходи" в Община Монтана, в частта, с която на дружеството са установени задължения за данък върху недвижими имоти, такса за битови отпадъци, данък върху превозни средства за лек автомобил марка Форд, модел Транзит и лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат и лихви за просрочие към тях, изчислени към 05.09.2022 г. за 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 години в общ размер 6688, 69 лева, представляващи главница и лихва за забава към 05.09.2022 г., е отхвърлена като неоснователна. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че имуществото за което са начислени задължения за местни данъци не е собственост на дружеството през посочените периоди. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Началник на отдел Местни приходи при Община Монтана не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Монтана е АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 1441/05.09.2022 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни приходи" в общинска администрация Монтана, потвърден с решение 4 от 18.10.2022 г., издадено от Началник отдел "Местни приходи" в Община Монтана, с който на дружеството са установени задължения за данък върху недвижими имоти, такса за битови отпадъци, данък върху превозни средства леки общо е размер на 7315,67 лв., от които главница в размер на 5543,79 лв. и лихва за просрочие от 1771,88 лв. за периоди 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 1441/05.09.2022 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни приходи" в общинска администрация Монтана, потвърден с решение 4 от 18.10.2022 г., издадено от Началник отдел "Местни приходи" в Община Монтана, в частта, с която на дружеството са установени задължения за данък върху недвижими имоти, такса за битови отпадъци, данък върху превозни средства за лек автомобил марка Форд, модел Транзит и лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат и лихви за просрочие към тях, изчислени към 05.09.2022 г. за 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 години в общ размер 6688, 69 лева представляващи главница и лихва за забава към 05.09.2022 г., е отхвърлена като неоснователна. В частта с която са установени задължения за данък върху превозно средство лек автомобил марка Мерцедес модел ML 320 за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в размер на 626,98 лв. главница и съответната лихва АУЗ е отменен. В отменителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени частично оспореният АУЗ административният съд е приел, че същия е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. На първо място съдът е счел за неоснователни възраженията за недължимост на установения данък върху недвижими имоти /ДНИ/ и такса битов отпадък /ТБО/, като е приел, че дружеството Еврострой БГ ЕООД е задължено лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ. Съдът е мотивирал извода си приемайки, че посочения договор за продажба на предприятие от 10.05.2007 г. с продавач "Еврострой БГ" ЕООД и купувач "Рубенс" ООД с нотариална заверка на подписите относно продажбата на обособена част от търговското предприятие "Еврострой БГ" ЕООД, а именно, описани в чл. 3 като магазинен етаж /приземен и сутерен/ в ул. Веренишка" 102, включващ кафе аперитив с площ от 128, 10 кв. м., магазин в приземен етаж с площ 140, 70 кв. м., не е вписан в търговския и имотния регистър, като отделно от това същият договор предхожда датата на подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот подадена с вх. 1831 от 30.06.2010 г. от Еврострой БГ ЕООД. Наред с това е прието, че липсват данни за наличие на предпоставки по чл. 24 ЗМДТ и че по делото липсва спор, че процесния имот попада в границите, определени със представените по делото заповеди по чл. 63, ал. 2 на кмета на община Монтана, което обстоятелство се потвърждава и от приетата съдебно-счетоводна експертиза. На следващо място, по отношение установените задължения данък върху превозно средство административният съд е приел, че за лек автомобил марка Форд, модел Транзит и лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат дружеството има качеството на задължено лице по смисъла на 53 от ЗМДТ за процесния период, предвид обстоятелството, че съобразно представените доказателства се установява, че е собственик на процесните превозни средства, облагаеми с местни данъци на територията на общината. От друга страна обаче съдът е счел, че по отношение на лек автомобил марка Мерцедес модел ML 320 не е възникнало задължение за данък върху превозно средство от страна на Еврострой БГ ЕООД позовавайки се на Постановление за възлагане на движима вещ от 09.10.2015 г. съобразно което за купувач на автомобила е обявен С. Ангелов - трето лице. Решението е правилно. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка и е стигнал до правилен извод, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. По отношение на задълженията за данък недвижими имоти /ДНИ/ за 2017 г. - 2021 г. 3адълженията за ДНИ възникват еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и на субекта, както и на изискуемата правна връзка между тях. Спорен и пред настоящият касационен състав е въпросът дали дружеството Еврострой БГ ЕООД е данъчно задължено лице за заплащане на ДНИ на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ за процесните години, в качеството му на собственик на имоти, за което са подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ. Правилно административният съд е съобразил че дружеството Еврострой БГ ЕООД е задължено лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ. Действително по делото е представен договор за продажба на предприятие от 10.05.2007 г. с продавач "Еврострой БГ" ЕООД и купувач "Рубенс" ООД с нотариална заверка на подписите относно продажбата на обособена част от търговското предприятие "Еврострой БГ" ЕООД, а именно, описани в чл. 3 като магазинен етаж /приземен и сутерен/ в ул. Веренишка" 102, включващ кафе аперитив с площ от 128, 10 кв. м., магазин в приземен етаж с площ 140, 70 кв. м. Съдът правилно е съобразил нормата на чл. 16, ал. 4 от Търговския закон. Следва да се посочи, че когато с договор за прехвърляне на търговско предприятие се прехвърля и недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията. Вписването в регистрите има оповестително, декларативно действие, а изключение от този принцип е допустимо само със законова разпоредба. Същото разрешение дава и чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър. Следа обаче да се посочи, че едва след вписването на договора той е противопоставим на трети лица. 3а наличието на вписване на промяна на собствеността не са навеждани твърдения и не са представяни доказателства нито в административното, нито в първоинстанционното съдебно производство. Поради това настоящата касационна инстанция счита за правилен извода на административният съд, че задълженото лице за процесния период от време се явява дружеството "Еврострой БГ" ЕООД. По отношение на задълженията за ТБО за 2017 г. - 2021 г. Съгласно трайната практика на ВАС, за да възникне дължимост на ТБО, е необходимо да са налице заповеди на кмета, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както и услугите да са реално предоставени. В конкретния случай по делото се съдържат такива заповеди за всяка от процесните години, с които са определени границите и вида на предоставяните услуги. По делото се съдържат многобройни доказателства не само за фактическата възможност на Община Монтана да предостави услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, но и за реалното извършване, представени под опис и част от административната преписка по делото. Решението е правилно и в частта относно установени задължения за ТБО за всеки от компонентите по отношение на процесния имот. Предвид изложеното и предвид факта, че размера на ДНИ и ТБО е правилно определен, което се повърждава и от заключението на ССЕ, решението по отношение на установените задължения за ДНИ и ТБО е правилно. По отношение на установения данък за превозно средство /ДПС/ за период 2017г. 2021 г. Настоящият касационен състав счита, че правилно административния съд е съобразил, че бидейки собственик на процесните превозни средства, попадащо в обхвата на чл. 52 ЗМДТ, дружеството има качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ. Задължението за ДПС е законосъобразно определено по основание и размер, тъй като не са налице отричащи дължимостта му предпоставки. Размерът на ДПС е изчислен въз основа на декларираните от собственика данни и наличните в преписката документи, удостоверяващи относимите към определянето му технически параметри на превозното средство. С оглед гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците сочени от касационния жалбоподател, тъй като е постановено при спазване на изискванията на приложимия материален закон и на съдопроизводствените правила. Съдът е съобразил както доказателствата по делото, така и съответните материално правни разпоредби и затова решението му като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение